О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 333
[населено място], 01.06.2012г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на тридесет и първи май през две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
МАРИАНА КОСТОВА
след като разгледа, докладваното от съдията Костова ч.т.д. №318/2012 г. по описа на съда, приема за установено следното:
Производството е по чл. 274, ал.2 ГПК.
Обжалвано е определение №222 от 26.03.2012г., постановено по ч.т.дело №180/2012г. на ВКС, ТК, състав на второ отделение, с което е оставена без разглеждане частната касационна жалба на М. срещу определение №1780/21.12.2011г. по в.ч.гр.д. № 1370/2011г. на Пловдивския апелативен съд. Жалбоподателят Министреството на регионалното развитие и благоустройство / МРРБ/ иска отмяна на определението като неправилно. Поддържа, че при подаване на частната касационна жалба МРРБ е съобразило определението на Пловдивския апелативен съд, с което е указано на страната, че определението му подлежи на касационно обжалване.
Ответникът по частната жалба [фирма] – Пловдив излага съображения в писмен отговор за неоснователност на частната жалба. Направено е искане за присъждане на разноски.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на първо отделение, след като прецени данните по делото, приема следното:
Частната жалба е депозирана в рамките на преклузивния едноседмичен срок по чл. 275, ал. 1 ГПК от надлежна страна, но същата е неоснователна.
Настоящият състав на ВКС, ТК изцяло споделя изводите на състава на второ търговско отделение на ВКС в обжалваното определение за процесуалната недопустимост на частната касационна жалба срещу определението на Пловдивския апелативен съд, с което по реда на въззивното обжалване е извършена проверка за законосъобразност на разпореждане №1094 от 14.04.2010г. на Пловдивския окръжен съд по т.д. №50/2005г. Разпореждането по чл.407, ал.1 ГПК, с което се издава или отказва издаването на изпълнителен лист, подлежи на двуинстанционно разглеждане. С произнасянето по същество на частната жалба от въззивния съд, разпореждането на окръжния съд за идване на изпълнителен лист е влязло в сила и с него е изчерпан инстанционния контрол по чл.407 ГПК. Относимо към недопустимостта на касационното обжалване на въззивното определение е даденото в т. 6 на ТР № 1 от 2001 г. разрешение по тълкуването на чл. 244 ГПК отм., на който е аналогичен чл. 407 ГПК в сила от 1.03.2008 г. , а именно пред ВКС подлежи на обжалване по реда на частната жалба разпореждането за издаване на изпълнителен лист, когато за първи път е постановено от въззивен съд, какъвто не е настоящия случай. Определението на въззивния съд не е от категорията на преграждащите развитието на производството определения – чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК, нито с него се дава разрешение по същество на друго производство – чл. 247, ал. 3, т. 2 ГПК, само в които случаи законът допуска касационно обжалване на въззивни определения при условията на чл. 280, ал. 1 ГПК. Необжаваемостта на въззивното определение произтича от закона, поради което неправилното посочване, че подлежи на касационно обжалване, не го прави обжалваем съдебен акт.
На отв. по касация не се присъждат разноски, защото искането не е подкрепено с представянето на документ за направени пред тази инстанция разноски. Съгласно чл.78, ал.3 ГПК ответникът има право на направените разноски.
Водим от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение №222 от 26.03.2012г., постановено по ч.т. дело № 180/2012г. на ВКС, ТК , ІІ т.о.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: