О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 333
София, 10.05.2013 година
Върховният касационен съд на Република България, първо търговско отделение, в закрито заседание на 25.04. две хиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА МАРИАНА КОСТОВА
при участието на секретаря
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от председателя (съдията) Л.Илиева
ч.т.дело №1502 /2013 година
Производството по делото е образувано по реда на чл.274, ал.3, т.1 ГПК по повод подадена частна касационна жалба от [фирма], чрез адвокат Х. П., с вх.№136137/27.12.2012 г. на Софийския градски съд, подадена по пощата с пощенско клеймо от 21.12.2012 г., срещу определение №19876 от 05.12.2012 г. по ч. гр.д.№16203/2012 г. на Софийския градски съд, ГО, ІІ-г въззивен състав, с което е потвърдено разпореждане от 13.11.2012 г. по гр.д.№48467/2012 г. на Софийския районен съд, 76 състав, в частта, с което исковата молба на настоящия частен жалбоподател е върната на основание чл.129, ал.3 във вр.с ал.2 във вр. с чл.128, т.2 ГПК. Въззивният съд е възприел изводите на районния съд, че с непредставянето в указания му срок на документ за внасяне на държавна такса, жалбоподателят не е отстранил нередовността на исковата молба.
Частният жалбоподател твърди, че обжалваното определение е неправилно, защото съдът не е обсъдил намиращите се по делото доказателства, установяващи внасянето на държавната такса в указания срок. Поставя следния правен въпрос: ”Ако задълженото лице е внесло определената ДТ за разглеждане на исковата молба по сметка на съда в указания му срок, но не е уведомило своевременно съда, то следва ли исковата молба да бъде върната?”. Подържа допълнителното основание за достъп до касация по чл.280, ал.1,т.1 и т.2 ГПК.
Частната касационна жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1 ГПК, от страна активно легитимирана за това, срещу определение, подлежащо на касационно обжалване/ чл.274, ал.3 ГПК/, поради което е процесуално допустима.
Частната касационна жалба не следва да се допуска до касационен контрол.
Съгласно препращащата норма на чл.274, ал.3 ГПК определенията на въззивните съдилища, с които се оставят без уважение частните жалби срещу първоинстанционните преграждащи определения, подлежат на касационно обжалване при наличие на предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК. Съгласно него предпоставка за допускане на касационно обжалване е формулиран значим за изхода на делото правен въпрос, разрешен с обжалвания съдебен акт при наличие на някои от допълнителните предпоставки за достъп до касация по чл.280, ал.1 ГПК. Поставеният от частният жалбоподател процесуалноправен въпрос за правомощията на съда по чл.129, ал.3 ГПК, когато ищецът не е изпълнил указаните му задължения по чл.128, т.2 ГПК, е от значение за изхода на делото, но не е налице подържаното допълнително основание по чл.280, ал.1,т.1 и т.2 ГПК, а именно- постановеното връщане на исковата молба да е в противоречие със сочената от жалбоподателя съдебна практика. Приложеното определение №44/08.06.2011 г. по ч.т.д.№321/2011 г. на І Т.О., с което съдът е приел, че задължението за внасяне на държавна такса се счита изпълнено със заверяване на съответната съдебна сметка със сумата, определена от администриращия съд, е постановена при друга фактическа обстановка. В този случай определената държавна такса е внесена в указания срок, но по погрешка вместо по сметката на въззивния съд, по сметката на първоинстанционния съд. Същата хипотеза е разгледана и в определение №Н-74 от 15.09.2010 г. по ч.т.д.№125/2010 г. на Софийския апелативен съд, Т.О., 6 състав.
Още повече, че по поставения процесуално-правен въпрос, дори и да е имало противоречива съдебна практика, тя е преодоляна- вж. Определение№733/19.12.2009 по ч.т.д.№551/2009 г. на І Т.О. и Определение №257/08.03.2011 г. по ч.т.д.№146/2011 г. на ІІ Т.О. Съгласно тях страната изпълнява задължението си да отстрани нередовността на исковата молба, поради невнасяне на държавната такса, не само с внасянето й в указания срок, но и с представянето в същия срок на документ за внасянето й. С нормата на чл.128, т.2 ГПК ищецът е задължен да приложи към исковата молба документ за внесена държавна такса, поради което се касае за изискване на закона за редовност на исковата молба. При преценката за редовност на исковата молба, съдът е длъжен да провери дали е спазено и това законово изискване. Ако ищецът не отстранил в указания му срок тази нередовност на исковата молба, съдът е длъжен да я върне. /чл.129, ал.2 ГПК/.
Водим от горното състав на търговската колегия на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение №19876 от 05.12.2012 г. по ч. гр.д.№16203/2012 г. на Софийския градски съд, ГО, ІІ-г въззивен състав, с което е потвърдено разпореждане от 13.11.2012 г. по гр.д.№48467/2012 г. на Софийския районен съд, 76 състав.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: