ОПРЕДЕЛЕНИЕ
N 333
София, 10. 07. 2013 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, I-во отделение, в закрито заседание в състав:
Председател:Добрила Василева
Членове:Маргарита Соколова
Гълъбина Генчева
като изслуша докладваното от съдията Соколова ч. гр. д. N 2055/2013 г., и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК=
Образувано е по подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК частна касационна жалба от адв. Е. Б. – пълномощник на А. П. Г., Р. Н. Г., П. А. П. и Ч. А. П., срещу определение № 41 от 16.01.2013 г. по в. ч. гр. д. № 56/2013 г. на Пазарджишкия окръжен съд с искане за отмяната му като неправилно, по подробно изложени съображения. Относно предпоставките за допускане на касационно обжалване се поддържа основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.
В срока по чл. 276, ал. 1 ГПК е подаден писмен отговор от ответниците по частната жалба З. С. С. и Н. Г. С. – Д., които я считат за неоснователна; останалите не са подали отговори.
Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о., като обсъди данните по делото, намира следното:
С обжалваното определение въззивният съд потвърдил определение № 3434 от 14.12.2012 г. по гр. д. № 5126/2012 г. на Пазарджишкия районен съд, с което производството по делото е прекратено поради недопустимост на предявения иск за собственост на недвижим имот, съставляващ парцел ІV-… от кв. … по плана на [населено място].
За да потвърди това определение, въззивният съд приел, че по основанието, на което ищците /сега касатори/, претендират да са собственици, вече има формирана сила на пресъдено нещо с влязло в сила съдебно решение № 206 от 27.04.2009 г. по в. гр. д. № 129/2009 г. на Пазарджишкия окръжен съд, оставено в сила с решение № 724/10 от 12.09.2011 г. по гр. д. № 1261/2009 г. на ВКС, І-во г. о., постановени въз основа на искова молба гр. д. № 1657/2007 г. на Пазарджишкия районен съд.
Както в предходната, така и в настоящата искова молба ищците са посочили един и същ придобивен способ, едно и също основание на исковата си претенция – придобивната давност. Обстоятелствата, на които се основават двете искови молби, са едни и същи, с тази разлика, че във втората изложението по-просторно.
В приложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК жалбоподателите са поставили въпроса: има ли идентитет в предмета на иска, когато е предявен иск за собственост на основание продавателна сделка и в обстоятелствената част на исковата молба е въведено твърдение за придобиване на собствеността и чрез кратката петгодишна придобивна давност, без обаче да е заявено в петитума при условията на евентуалност, с предмета на делото в настоящото производство, в което ищците въвеждат твърдение, че са придобили собствеността върху имота поради изтекла десетгодишна придобивна давност и при условията на евентуалност – поради изтекла кратка петгодишна придобивна давност.
Жалбоподателите се позовават на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК и представят решение № 528 от 11.06.2010 г. по гр. д. № 1218/2009 г. на ВКС, І-во г. о.
С него в производство по чл. 290 ГПК е прието, че исковата защита на правото на собственост предполага посочване на основанието, на което се твърди, че то е придобито, защото това очертава предмета на спора и на доказване и е израз на диспозитивното начало в гражданския процес. Само в рамките на посоченото придобивно основание може да се произнесе съдът, защото това е предмет на иска и само по него се създава сила на присъдено нещо с диспозитива на решението.
Представено е и решение № 378 от 28.07.2010 г. по гр. д. № 148/2009 г. на ВКС, ІV-то г. о., също по чл. 290 ГПК, според което по предмета на делото съдът се произнася в диспозитива на решението, а по преюдициалните правоотношения – в мотивите на решението, и затова последните не се ползват със сила на присъдено нещо, но съществено е не мястото в решението, където съдът се е произнесъл по съществуването на правоотношението, а дали то е включено в предмета на делото.
Обжалваното въззивно определение не противоречи на тази задължителна съдебна практика.
Ищците /сега жалбоподатели/ са представили договор от 23.11.1998 г., сключен с н. а. № 15/1998 г., с който закупили от Т. Г. и съпруга й И. Г. парцел ІV-…, … кв. м. от който са възстановени на Т. Г. по ЗВСВНОИ по ЗТСУ, ЗПИНМ, ЗБНМ, ЗДИ и ЗС, а останалите 127 кв. м. са придобити от нея чрез договор от 10.07.1995 г. за доброволна делба с общината.
Сделката от 1998 г. е сключена в хода на производството по гр. д. № 1192/1999 г., образувано първоначално като гр. д. № 534/1997 г. на Пазарджишкия районен съд, по искова молба от 27.01.1997 г.
С влязло в сила решение по това дело, по което праводателката на ищците Т. Г. е била ответница, а ищци – лицата, претендиращи да са собственици по реституция по ЗВСОНИ на частта, която Г. придобила по договора от 1995 г. за делба с общината, е допусната делба на спорния и сега парцел.
Влязлото в сила решение, на което съдът се е позовал, за да формира извода си за сила на пресъдено нещо, е това по гр. д. № 1657/2007 г. на Пазарджишкия районен съд, с ищци лицата, които са ищци и по настоящото дело, и ответници – страните в производството за делба. С него искът за собственост на 1/2 ид. ч. /реституирана в полза на Т. Г. по ЗВСВНОИ по ЗТСУ и др./ е приет за недопустим поради липса на правен спор, а за останалата 1/2 ид. ч. е отхвърлен като неоснователен. Съдът се е произнесъл и по двата въведени от ищците придобивни способа-сделката от 1998 г. и изтекла в тяхна полза придобивна давност.
Изводът в този смисъл не се променя от това дали в петитума на исковата молба ищците са заявили, че поддържат оригинерния придобивен способ при условията на евентуалност. Релевантно е изложението на обстоятелствата, на които искът се основава, а в случая са били наведени обстоятелства за две различни придобивни основания: производно – договор за покупко-продажба, и оригинерно – придобивна давност. Съдът е разгледал и се е произнесъл и по двете, а обстоятелството, че не ги е отразил в диспозитива на съдебния акт, не може да послужи за извод, че някое от тях не е обхванато от силата на пресъдено нещо. Мотивите към решението на касационната инстанция също не могат да послужат като основание за такъв извод, след като с решението по гр. д. № 1261/2009 г. на ВКС, І-во г. о., въззивното решение е оставено в сила.
От изложеното следва, че като се е позовал на отвод за пресъдено нещо, въззивният съд е процедирал в съгласие със задължителната съдебна практика, представена от касаторите.
Следва да се посочи и това, че в исковата молба, въз основа на която е образувано гр. д. № 1657/2007 г. на Пазарджишкия районен съд, оригинерното придобивно основание е свързано само с кратката придобивна давност – чл. 79, ал. 2 ЗС. Макар в съдебното заседание на 21.10.2008 г. ищците /сега касатори/ чрез пълномощника си адв. Б., да са заявили, че към своето владение присъединяват съгласно чл. 82 ЗС датиращото от 1995 г. владение на праводателите си, по основанието за собственост в хипотезата на чл. 79, ал. 1 ЗС /ако се приеме за валидно въведено/ съдът не се е произнесъл, а ищците не са поискали допълване на съдебния акт и следователно няма формирана сила на пресъдено нещо като процесуална пречка за предявяването му в отделен процес.
Това е сторено с исковата молба, по която е образувано гр. д. № 5126/2012 г. на Пазарджишкия районен съд, в която ищците твърдят да са собственици на основание изтекла в тяхна полза 10-годишна придобивна давност, и при условията на евентуалност – по силата на изтекла кратка придобивна давност.
За второто основание /чл. 79, ал. 2 ЗС/ е налице забраната за пререшаемост на спор, разрешен с влязло в сила решение, както е прието и с обжалвания съдебен акт.
Що се отнася до първото придобивно основание /чл. 79, ал. 1 ЗС/, за него силата на пресъдено нещо произтича от разпоредбата на чл. 226, ал. 3 ГПК /чл. 121, ал. 3 ГПК – отм./ и влязлото в сила решение за допускане на спорния имот до делба. Обвързани от силата на пресъдено нещо на това решение са както самата ответница по иска за делба Т. Г., така и частните й правоприемници, в каквото положение са ищците по настоящото дело. По тази причина те не могат и да се позовават на разпоредбата на чл. 82 ЗС, като към упражнявано от тях владение, датиращо от 1998 г., присъединят владение на своята праводателка от 1995 до 1998 г. като ново основание на иска за собственост. От друга страна, при неприключило изпълнително производство относно изнесения на публична продан недвижим имот последният все още е съсобствен, поради което установеното от ищците владение не може да има правно значение.
По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 41 от 16.01.2013 г. по в. ч. гр. д. № 56/2013 г. на Пазарджишкия окръжен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: