О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 333
София, 11.05.2018 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Трето отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на деветнадесети април две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛ ТОМОВ
ЧЛЕНОВЕ: ДРАГОМИР ДРАГНЕВ
ГЕНОВЕВА НИКОЛАЕВА
като изслуша докладваното от съдия Д. ДРАГНЕВ гр.д. № 5077 по описа за 2017 г. приема следното:
Производството е по реда на чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на П. Н. Б. против решение № 109 от 04.10.2017 г., постановено по в. гр.д. № 137 по описа за 2017 г. на Кърджалийския окръжен съд в частта, с която е потвърдено решение № 25 от 19.05.2017 г. по гр.д. № 1428 по описа за 2016 г. на Кърджалийския районен съд за отхвърляне на предявения от П. Н. Б. срещу С. С. С. иск по чл. 422 ГПК във връзка с чл. 240 ЗЗД за разликата над 4 980 лева до пълния размер от 10 000 лева.
Касаторът твърди, че решението на Кърджалийския окръжен съд е необосновано и неправилно поради нарушение на материалния закон – основание за касационно обжалване по чл. 281, т. 3 ГПК. Като основания за допускане на касационно обжалване сочи т. 1 и т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК по следните въпроси:
1/ Кои са подлежащите на установяване факти от ищеца и ответника в производство по иск с правно основание чл. 240 ЗЗД? При оспорване на иска ответникът следва да докаже възраженията си: че средствата са дадени на друго основание; че е налице порок на волята; че задължението е погасено и пр. факти. Според касатора по този въпрос решението на окръжния съд противоречи на съдебната практика, съдържаща се в решение № 546 от 23.07.2010 г. по гр.д. № 856/2009 г. на ВКС, ГК, IV Г.О., решение № 240 от 26.10.2016 г. по гр.д. № 922/2016 г. на ВКС, IV Г.О., решение № 235 от 27.09.2016 г. по гр.д. № 1362/2016 г. на ВКС, ГК, IV Г.О.
2/ Върху кого тежи доказателствената тежест за установяване на обстоятелството, че сумата, предмет на договора за заем и преведена по сметка на заемателя, не е върната от него, когато преводът е извършен от фирма-посредник на платежни услуги? Касаторът смята, че отговорът на този въпрос ще послужи за развитие на правото и точното прилагане на закона.
Ответникът по касационната жалба С. С. С. не взема становище по нея.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК от легитимирана страна срещу подлежащ на касационно разглеждане съдебен акт. По предварителния въпрос за допускане на касационното обжалване Върховният касационен съд намира следното:
В исковата си молба П. Н. Б. е заявила, че е сключила с ответника С. С. С. устен договор за заем, по силата на който му е предоставила сумата от 12 980 лева, която той се задължил да върне в срок до 31.07.2016 г. Искът е бил предявен като частичен за сумата от 10 000 лева. Ищцата е посочила също, че уговорената сума била преведена на заемателя по банковата му сметка чрез четири отделни банкови операции. Първият превод се установява от съставена на 23.10.2015 г. разписка, според която ищцата е превела чрез система за плащане „Easy Pay“ сума в размер на 3000 лева на името на ответника с посочено основание „паричен превод“. Вторият превод е от 09.12.2015 г. от сметка на ищцата в [фирма] по банкова сметка на ответника в [фирма] с нареждане за сумата от 5000 лева с основание „покупка на магазин“. Третият превод е от 07.01.2016 г. за сумата от 3 480 лева с основание „заем – покупка магазин” и срок на връщане – месец юли. Четвъртият превод е извършен на 17.01.2016 г. със сумата от 1500 лева, отново със същото основание. Третият и четвъртият превод са от сметката на ищцата в [фирма] по сметка на ответника в [фирма].
От показанията на разпитаните по делото свидетели е било установено, че между страните са водени разговори във връзка със съществуващите помежду им заемни отношения.
Въз основа на тези доказателства съдилищата са приели, че искът е основателен до размера от 4 980 лева, равен на сбора на преводите от 7.01.2016 г. и 17.01.2016 г. Мотивите на съдилищата са, че само за тези преводи е доказано реалното предаване на сумите по сметка на ответника и заемното основание, на което са дадени, тъй като в документите за тези преводи е посочено „заем за покупка на магазин” и срок за връщане. За сумата от 3 000 лв. чрез „И. П.” като основание за плащане е посочено само „паричен превод”, а за сумата от 5 000 лв. основанието е покупка на магазин, поради което не се установява заемно правоотношение между страните. Въззивният съд е добавил още, че няма категорични доказателства изпратената чрез „И. П.” сума от 3 000 лв. да е реално получена от ответника.
Изводът на въззивния съд, че сумата от 5 000 лв. е преведена на ищеца на друго основание представлява нарушение на правилото, че доказателствената тежест за установяване на това възражение е на ответника. Ищцата е установила посредством писмените доказателства и свидетелските показания, че в кратък период от време е предала парични суми на ищеца въз основа на заемно правоотношение. Наличието на друго правоотношение, което да обоснове паричния превод, например плащане на цена на магазин, е следвало да бъде твърдяно и доказано от ответника. Той обаче нито е навел такива възражения, нито е представил доказателства. В отговора на исковата молба той се е задоволил да отрича напълно както получаването на сумата, така и заемното основание. Следователно даденото от въззивния съд разрешение на първия въпрос на касатора противоречи на практиката на ВКС. Ето защо на основание чл.280, ал.1, т.1 от ГПК трябва да бъде допуснато касационно обжалване на решението на Кърджалийския окръжен съд в частта, с която е потвърдено решението на Кърджалийския районен съд за отхвърляне на предявения от П. Н. Б. срещу С. С. С. иск по чл. 422 ГПК във връзка с чл. 240 ЗЗД за разликата над 4 980 лева до пълния размер от 10 000 лева.
Въззивният съд е приел в съответствие с практиката на ВКС, че ищецът трябва да докаже предаването на сумата на ответника, затова е изключил изпратената чрез „И. П.” сума от 3 000 лв. Доказателствената тежест не може да се промени поради обстоятелството, че преводът е извършен от фирма-посредник на платежни услуги. Тогава ищецът следва да установи, че посредникът от своя страна е изпълнил задължението си да преведе сумата на заемополучателя. Следователно по втория въпрос касационно обжалване на въззивното решение не може да бъде допуснато.
Воден от горното, съставът на Върховния касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 109 от 04.10.2017 г., постановено по в. гр.д. № 137 по описа за 2017 г. на Кърджалийския окръжен съд в частта, с която е потвърдено решение № 25 от 19.05.2017 г. по гр.д. № 1428 по описа за 2016 г. на Кърджалийския районен съд за отхвърляне на предявения от П. Н. Б. срещу С. С. С. иск по чл. 422 ГПК във връзка с чл. 240 ЗЗД за разликата над 4 980 лева до пълния размер от 10 000 лева.
ДАВА едноседмичен срок на касатора да внесе 100,40 лв. държавна такса по сметката на ВКС и да представи вносния документ. В противен случай касационното производство ще бъде прекратено.
След изтичане на срока делото да се докладва на Председателя на отделението за насрочване или на съдията-докладчик-за прекратяване.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: