1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 333
С., 12.10.2011 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в съдебно заседание на шести октомври две хиляди и единадесета година в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРГАРИТА СОКОЛОВА
ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА
при участието на секретаря Емилия Петрова
изслуша докладваното от съдията Д. В. гр. дело № 450/ 2011 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.303 и сл.ГПК.
Образувано е по молба на И. П. Д.- М. от [населено място] за отмяна на влязлото в сила решение № 116/20.03.2009 г. по гр.д.№ 5959/ 2007г. по описа на ВКС, Първо гражданско отделение, на основание чл.303,ал.1, т.4 ГПК.
Ответниците оспорват молбата като процесуално недопустима, а по същество и като неоснователна.
При проверка на данните по делото се установи следното:
С решението, чиято отмяна се иска, е уважен иск по чл.7 ЗВСОНИ, като е признато за установено по отношение на молителката и втория ответник С. Д. Ш., че договорът от 16.02.1964г., с който МНО- КЕЧ е продало на С. Ш. втория етаж от сграда в [населено място], ул. „Д-р В.” № 12 е нищожен поради нарушение на нормативните актове- чл.8 от Закона за наемите относно нормите за настаняване във ведомствено жилище.
Молителката е участвала в производството като ответник, тъй като през 1977 г. С. Ш. й дарил 1/10 от апартамента, а по делба целият имот бил поставен в неин дял и тя е заварена от ЗВСОНИ като собственик на имота.
В молбата за отмяна се твърди, че атакуваното решение противоречи на р.№ 73/13.04.2007 г. по гр.д.№ 711/ 2006г. на ВКС, 4 г.о., което се отнася до жилището на третия етаж от същата сграда и в което са навеждани доводи за същите нарушения на нормативните актове, но съставът на ВКС приел, че те са неоснователни и отхвърлил иска по чл.7 ЗВСОНИ. Според молителката това противоречие обуславя отмяна като неправилно на настоящото решение на основание чл.303, ал.1, т.4 ГПК.
Съгласно чл.305, ал.1, т.4 ГПК молбата за отмяна на посоченото основание трябва да се подаде в тримесечен срок, считано от деня на влизане в сила на последното от двете противоречиви решения. В случая това е решението по гр.д.№ 5959/ 2007 г. по описа на ВКС, първо гражданско отделение, което като необжалваемо е влязло в сила в деня на постановяването му, а именно на 20.03. 2009 г. Тримесечният срок по чл.305, ал.1, т.4 ГПК е изтекъл на 20.06.2009 г., а молбата за отмяна е подадена след този срок на 14.12.2010 г. Срокът е преклузивен и с изтичането му правото да се иска отмяна се погасява, поради което молбата е процесуално недопустима и не подлежи на разглеждане относно нейната основателност.
С оглед на изложеното настоящият състав на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ молбата на И. П. Д.- М. от [населено място], ул.”Д-р В.”, № 12, ет.2 за отмяна на основание чл.303, ал.1, т.4 ГПК на влязлото в сила решение № 116/ 20.03.2009 г. по гр.д.№ 5959/ 2007 г. по описа на ВКС, Първо гражданско отделение.
Осъжда И. П. Д.- М. от [населено място], ул.”Д-р В.”, № 12, ет.2 да заплати на Ц. Т. Д.- А. и М. Д. Т. от [населено място], ул.”Д-р В.”, № 12 разноски по делото за производството пред ВКС в размер на 900 лв.
Прекратява производството по делото.
Определението може да се обжалва пред друг тричленен състав на Върховния касационен съд в едноседмичен срок от получаване на съобщение за постановеното определение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: