О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 333
гр. София, 13.03. 2012 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на тринадесети март през две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
БОЯН ЦОНЕВ
като разгледа докладваното от съдия Боян Цонев гр. дело № 1346 по описа за 2011 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на З. А. В. срещу решение № 53/30.06.2011 г. по гр. дело № 132/2011 г. на Бургаския апелативен съд, с което, като е потвърдено решение № 452/04.02.2011 г. по гр. дело № 685/2010 г. на Бургаския окръжен съд, е отхвърлен предявеният от жалбоподателката, като наследник на А. Я. Г., срещу Т. А. Г. и С. Т. Г., иск с правно основание чл. 87, ал. 3 от ЗЗД за разваляне на сключени с нотариален акт № г., том Іа, рег. № , н. дело № г. и с нотариален акт № г., том І, рег. № , н. дело № г., договори за прехвърляне на право на собственост срещу издръжка и гледане между ответника, по време на брака му с ответницата, като приобретател, и А. Я. Г., до размер на наследствената на жалбоподателката-ищца 1/2 идеална част от прехвърления имот, находящ се в [населено място], [улица], а именно – 135/330 идеални части от дворно място (подробно описано), ведно с 1/2 идеална част от втори жилищен етаж на построената в същото място полумасивна сграда, 1/3 идеална част от първия жилищен етаж в същата сграда, представляващ магазин, 1/2 идеална част от избено (складово) помещение и 1/3 идеална част от масивната едноетажна сграда – магазин, построен в същото дворно място, както и 30/332.40 идеални части от последното – УПИ (подробно описан).
В касационната жалба се поддържат оплаквания и доводи за неправилност на обжалваното въззивно решение.
Ответниците Т. А. Г. и С. Т. Г. в отговора на касационната жалба поддържат становище, че не са налице основанията за допускане на касационното обжалване; претендират и присъждане на разноските, направени за настоящото касационно производство.
В писменото изложение на жалбоподателката по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК не е формулиран правен въпрос, по който да се е произнесъл въззивният съд с обжалваното решение и който да е обусловил изхода на спора по делото. Сочи се, че съдът се произнесъл по въпрос, който е от особена важност за правоприлагането и е от важно значение за правото на наследници със запазена част да искат разваляне на договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане (което субективно потестативно право е предмет на предявения иск), но формулировка на такъв въпрос изложението не съдържа. Вместо това, там се излагат оплаквания за необосновано и при допуснати нарушения на процесуалния закон, обсъждане на свидетелските показания по делото от въззивния съд, както и за неправилно тълкуване от него на материалния закон. Поддържа се и наличието и на трите допълнителни основания по т.т. 1-3 на чл. 280, ал. 1 от ГПК за допускане на касационното обжалване, като се сочи и представя практика на ВКС по отменения ГПК.
Предвид задължителните указания по прилагането и тълкуването на процесуалния закон, дадени с тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, така депозираното по делото писмено изложение на жалбоподателката не съдържа изложение на общо основание по чл. 280, ал. 1 от ГПК за допускане на касационното обжалване. Част от поддържаното там представлява преповтаряне и доразвиване на касационните основания по чл. 281, т. 3 от ГПК – за неправилност на въззивното решение, които са наведени с касационната жалба. Тези касационни основания, обаче не са и не могат да бъдат предмет на обсъждане в настоящото производство по чл. 288 от ГПК. Те биха подлежали на разглеждане от касационната съдебна инстанция, едва и само ако се допусне касационното обжалване на въззивното решение – при наличие на общо основание за това по чл. 280, ал. 1 от ГПК. Не представлява формулировка на такова и простото посочване в случая на субективното гражданско право, което е предмет на предявения иск. Съгласно т. 1 от същото тълкувателно решение и мотивите към нея, касаторът е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода на конкретното дело, разрешен в обжалваното решение, като ВКС не е задължен, и е недопустимо да го изведе от изложението към касационната жалба, а може само да го уточни и конкретизира. Непосочването на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационното обжалване, без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това, в случая – по т.т. 1-3 на чл. 280, ал. 1 от ГПК.
От горното следва, че в случая не са налице предпоставките по чл. 280, ал. 1 от ГПК за допускане на касационното обжалване.
Предвид крайния изход на делото, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, жалбоподателката-ищца дължи и следва да бъде осъдена да заплати на ответниците, претендираните и направени от тях разноски за заплатено адвокатско възнаграждение за касационното производство по делото, а именно – сумата 1 360 лв.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на решение № 53/30.06.2011 г., постановено по гр. дело № 132/2011 г. на Бургаския апелативен съд;
ОСЪЖДА З. А. В. да заплати на Т. А. Г. и С. Т. Г. сумата 1 360 лв. (хиляда триста и шестдесет лева) – разноски по делото.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.