1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 333
София, 15.04.2016 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, състав на І т.о. в закрито заседание на тринадесети април през две хиляди и шестнадесета година в състав:
Председател: Дария Проданова
Членове: Емил Марков
Ирина Петрова
като изслуша докладваното от съдия Петрова т.д. № 2945 по описа за 2015 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на ответника [фирма], [населено място] против Решение № 2023 от 06.11.2014г. по в.т.д.№ 2880/2014г. на Софийски апелативен съд, ТО, 6 състав, с което е потвърдено решението по т.д.№ 3995/2011г. на СГС, ТО, 12 състав за осъждането на дружеството да заплати на [фирма], [населено място], А. сумата 110 000 евро на основание чл.79,ал.1 ЗЗД във връзка със споразумение от 30.10.2008г. и сумата 13 000 евро обезщетение за забавено изпълнение на основание чл.86 ЗЗД. Решението в частта за отхвърлянето на иска по чл.86 ЗЗД за разликата до пълния предявен размер е влязло в законна сила.
С касационната жалба се иска отмяна на решението като неправилно на основанията по чл.281,т.3 ГПК и отхвърлянето на исковете със законните последици.
В изложението по чл.284,ал.1,т.3 ГПК се иска допускане на касационното обжалване по процесуалноправните въпроси: 1/Следва ли въззивният съд да се произнесе по ясно заявено изрично искане на въззивника за изключване на документ от доказателствата, тъй като същият е събран в производството пред първата инстанция в нарушение на правилото на чл.183 ГПК. Твърдението е, че с определение от 15.03.2013г. СГС задължил ищеца да представи в оригинал документ- протокола от 30.10.2008г., за да може вещото лице по допусната експертиза да извърши графическо изследване; ищецът бил задължен да стори това с определение от 15.03.2013г., но не го депозирал в съдебното заседание на 25.10.2013г., при грубо нарушение на разпоредбата на чл.183 ГПК съдът дал последваща възможност за депозирането му. Поддържа се, че съставът на САС не предприел процесуални действия във връзка с искането на въззивника за постановяване на определение по чл.183,изр.второ ГПК като същевременно и двете съдебни инстанции основали решението си на този документ. Позоваването е на допълнителната предпоставка по т.1 на чл.280 ГПК-противоречие с решението по гр.д.№ 536/2010г. на 2 г.о. При условията на евентуалност се поддържа и предпоставката по т.3 на чл.280 ГПК. 2/ При допуснати процесуални нарушения от първата инстанция във връзка с доклада по делото и при изрично позоваване във въззивната жалба, следва ли въззивният съд да даде указания на страните да предприемат тези процесуални действия, които са пропуснали да извършат пред първата инстанция поради непълнота, неточност на доклада и на дадените указания при допълнителната предпоставка на т.1 на чл.280,ал.1 ГПК-т.2 на ТР № 1/2013г. на ОСГТК на ВКС. Твърдението е, че първоинстанционният съд уважил иска не на основание на договора, по който в доклада били дадени указания на ответника да докаже изпълнение, а на основание протокола от 30.10.2008г., поради което въззивната инстанция е дължала даването на указания за установяване изпълнението на задълженията по протокола от 30.10.2008г. и представяне на доказателства. 3/ Следва ли въззивният съд да изложи мотиви относно факт, който е установен в първата инстанция, но не е обсъден от първоинстанционния съд. Въпросът е поставен в контекста на установеното от заключението на експертизата неавтентичност на подписа на посочения представител на ответника в договора за консултантски услуги – изпълнителния директор Р. С.. Твърдението е, че този факт не е коментиран нито в първоинстанционното нито във въззивното решение и неизлагането на мотиви по този въпрос според касатора е в противоречие с цитирана съдебна практика по чл.290 ГПК. 4/ Следва ли въззивният съд да осигури правилното приложение на императивна правна норма дори във въззивната жалба да липсва оплакване за допуснато нарушение. Посочва се, че неавтентичният подпис на представлявалия ответното дружество /изпълнителния директор С./ при подписването на договора за консултантски услуги поради липса на съгласие води до нищожност на този договор на основание чл.26,ал.2, предл.второ ЗЗЗД, в която хипотеза въззивната инстанция е следвало служебно да констатира неговата нищожност, и обжалваното решение е постановено в противоречие с т.2 и т.3 на ТР № 1/2013г. 5/Изпълнението по нищожен договор, сключен между търговци, санира ли същия, ако нищожността не е резултат на порок във формата като допълнителната предпоставка по т.1 на чл.280 ГПК е въведена с позоваване на решенията по т.д.№ 103/2012г. на 1 т.о.
В писмен отговор ищецът [фирма], [населено място] оспорва основателността на искането за допускане на обжалването и основателността на жалбата. Поддържа, че ответникът е оспорил автентичността на подписа на своя представител, положен в протокола от 30.10.2008г. и единствено за нуждите на назначената графическа експертиза ищецът е имал указания за представи оригинала на документа, която хипотеза е различна от тази, за която са приложими последиците на чл.183, изр.второ ГПК.
За да се произнесе, съставът на ВКС съобрази следното:
Съдилищата са обсъдили, че ищецът е основал претенцията си на правоотношение, възникнало по договор от 27.08.2007г. за предоставяне на правни услуги /състоящи се в правен анализ на текущото състояние, на възможностите за инвестиране в съответен сектор на обществения транспорт, общи правни услуги по въпросите, свързани със законодателството/ във връзка с инвестиционната дейност в България и особено в областта на обществения транспорт и свързаните с него дейности /продажба на билети, контрол над постъпленията, управление на зоните и спирките на обществения транспорт/, първоначалният възложител по който е заместен по силата на тристранно споразумение от същата дата от [фирма] /дъщерно дружество на ищеца/ , сключен с консултанта [фирма], представляван от изпълнителя директор Р. С.. Съгласно договора уговореното възнаграждение е било от 130 000 евро /с ДДС по силата на анекс от същата дата,/ определено като „такса за успешно изпълнение“, дължимо единствено при изпълнение на условията-успешно участие на възложителя в тръжна процедура по проект избор на дългосрочен партньор за въвеждане на нова схема за реализиране на приходи от обществен транспорт; получаване от възложителя финансиране от банкови институции и подписване на безусловен и правно обвързващ договор със С. община или СКГТ за изпълнение и извършване на дейности във връзка с предмета на тръжната процедура. Срокът за изпълнение е бил до 30.06.2008г., до който, ако условията не са изпълнени, таксата за успешно изпълнение подлежи на връщане без компенсация. Съобразено е и че ищецът се е позовал на поето и изпълнено от него задължение по силата на тристранното споразумение от същата дата да заплати на консултанта сумата от 130 000лв., както и на Протокол от 30.10.2008г. / подписан между възложителя [фирма], консултанта, представляван от изпълнителя директор Р. С. и [фирма], В./ за споразумение относно уреждане на финансовите отношения между страните по консултантския договор от 27.08.2007г., в който страните са се съгласили, че във връзка с прекратяването на договора, считано към датата на подписване на протокола, [фирма] следва да възстанови на [фирма], [населено място] сума от 110 000 евро-разлика между заплатеното от виенското дружество авансово възнаграждение и стойността на извършените услуги от консултанта. Съдилищата са обсъдили, че ответникът е оспорил подписа на Р. С. върху протокола за споразумение от 30.10.2008г., а приетата от СГС експертиза е установила, че подписът под анекса, тристранния договор и двете от дата 27.08.2007г. и под протокола-споразумение от 30.10.2008г. са положени от Р. С., но подписът за консултант в договора за предоставяне на консултантски услуги от 27.08.2007г. не е изпълнен от С.. По делото не е било спорно заплащането на възнаграждението от 130 000 евро и 26 000 евро ДДС и е установено надлежното им осчетоводяване при ответното дружество. САС е приел, че тристранното споразумение има характер на установителен договор относно факта на неизпълнението както и съдържа съгласие за настъпване на правната промяна-прекратяване на договора за консултантски услуги и е споделил извода на СГС, че то представлява договор за спогодба по смисъла на чл.365 ТЗ, на която е основана и претенцията на ищеца за изпълнение на паричното задължение. Въззивната инстанция е посочила, че първоначалният договор за консултантски услуги по повод на който е сключено тристранното споразумение-спогодба не е нищожен, тъй като с подписването на тристранното споразумение от ответната страна тя е признала неизпълнението му. Позовала се е на разпоредбата на чл.293,ал.3 ТЗ и при извода, че договорът за консултантски услуги е действителен е мотивирана и действителността и валидността на сключена по повод на него спогодба.
Неоснователно е искането за допускане на обжалването по първия въпрос, свързан с приложението на разпоредбата на чл.183 ГПК. Касаторът некоректно мотивира поставянето му-самият той не твърди, а и по делото отсъстват данни, да е налице „поискване“ от негова страна за представяне на оригинала на документа-Протокола от 30.10.2008г.; съответно по делото няма постановено определение на съда с указано задължение на насрещната страна за депозирането му в определен срок. Основателно е становището в отговора на касационната жалба, че оригиналът е следвало да бъде представен от ищеца единствено с оглед нуждите на експертизата, което е обусловило и последващо даване на възможност за депозирането му, и то не по делото, а на експерта. Поради това и отсъства несъобразяване на действията на въззивната инстанция във връзка с искането на въззивника за изключване на документа по реда на чл.183,изр.второ ГПК с практиката на ВКС по този въпрос. Разрешението, дадено от състава на 2 г.о. на ВКС по т.д. № 536/2010г. е, че изключването става след изрично искане на страна по делото за представяне по делото на оригинал на писмен документ и неизпълнение в указан от съда срок.
При изводите на въззивната инстанция, че протоколът-споразумение от 30.10.2008г. има установително действие относно факта на неизпълнението на ответника и обективира съгласие за прекратяване на договорната връзка, поставеният от касатора втори процесуалноправен въпрос е неясен. Необяснима е логиката на поддържаното становище за необходимост от даване на указания за доказване изпълнението на задълженията по протокола, в който както се посочи, поетото задължение е единствено за възстановяване на полученото авансово възнаграждение, а изпълнителят не е твърдял, че го е възстановил.
Третият въпрос е твърдение за допуснати процесуални нарушения във връзка с преценка на доказателствата, поради което не съставлява обща предпоставка за допускане на касационното обжалване. То е относимо към правилността на решението, която не е предмет на производството по чл.288 ГПК. Наред с това във въззивната жалба, която очертава обхвата на дължимата от въззивната инстанция проверка, отсъства позоваване на този установен в последното съдебно заседание пред СГС факт и в нея не са изложени оплаквания за необсъждането му от първоинстанционния съд.
Последните два въпроса са предпоставени от тезата на касатора за нищожност на консултантския договор поради липса на съгласие и за дължима от съдилищата служебна проверка и произнасяне за такъв порок, независимо от отсъствие на позоваване за наличието му. Същевременно САС е изложил мотиви и е дал отговор по наведените от ответника възражения за недействителност на договора като сключен в противоречие на добрите нрави /с оглед уговорена дължимост на възнаграждението при постигане на определен правен резултат, независещ от консултанта -успешно участие в тръжната процедура и сключване на договор с трето лице – столична община или компания за извършване на дейности в областта на обществения транспорт/. Неоснователността на искането за допускане на касационното обжалване произтича от виждането на касатора за задължение на въззивната инстанция да приложи императивната правна норма на чл.26,ал.2,предл второ ЗЗД с оглед установена неавтентичност на подписа на законния представител върху договора, при констатирано от САС прието от консултанта изпълнение на насрещната страна /осчетоводяване на възнаграждението/, насрещно негово частично изпълнение, за което е получил възнаграждение и подписване на протокола-споразумение за последиците от преустановяване на договорната връзка от законния му представител. Въззивната инстанция не е мотивирала, че изпълнението на договора от търговец е в състояние да санира друг порок, освен неспазването на формата /чл.293,ал.1 и ал.3 ТЗ/; съответно предположенията на касатора „ако въззивният съд има предвид, че дори договора да е нищожен на някакво основание, то изпълнението го санира“ не може да послужи като обща предпоставка за допускане на обжалването. Доколкото въззивната инстанция не е обсъждала хипотезата на чл.26,ал.2, предл.второ ЗЗД некоректно е поставянето на въпроса, като основано на тълкуването на мотивите, че „вероятно“ изпълнението е прието като саниращо липсата на съгласие.
С оглед изхода на производството касаторът следва да заплати на насрещната страна сумата 4 800лв.-договорено и изплатено възнаграждение по договор за правна защита от 05.02.2015г.
Поради изложеното, Върховният касационен съд, ТК, състав на Първо т.о.
О П Р Е Д Е Л И :
Не допуска касационно обжалване на Решение № 2023 от 06.11.2014г. по в.т.д.№ 2880/2014г. на Софийски апелативен съд, ТО, 6 състав.
Осъжда [фирма], [населено място] да заплати на [фирма], [населено място], А. сумата 4 800лв. разноски за производството.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: