1
1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 333
гр.София, 15.07.2019 г.
Върховният касационен съд на Република България,
четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на
единадесети юли две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Борис Илиев
Димитър Димитров
като разгледа докладваното от Борис Илиев ч.гр.д.№ 2539/ 2019 г.
за да постанови определението, взе предвид следното:
Производството е по чл.274 ал.2 изр.2 ГПК.
Образувано е по частна жалба на Д. Г. П. срещу определение на Върховен касационен съд, ІІІ г.о., № 210 от 08.05.2019 г. по ч.гр.д.№ 1448/ 2019 г., с което е оставена без разглеждане по същество подадената от частния жалбоподател жалба срещу решение на Бургаски апелативен съд от 16.11.2018 г. по ч.гр.д.№ 336/ 2018 г. С решението си апелативният съд е потвърдил решение на Бургаски окръжен съд по гр.д.№ 721/ 2018 г. и по този начин е оставена без разглеждане жалбата на касатора срещу действия на частен съдебен изпълнител (ЧСИ) рег.№ ***, извършени по изпълнително дело № 20168050400824, изразяващи се в провеждане на публична продан, насрочена за 23.02.2018 г. върху възбранен недвижим имот, начина на определяне на началната цена, невръчване на експертната оценка и приемането й в размер под данъчната оценка на имота, насочване на изпълнение върху имот при наличието на предпоставки за освобождаването му от наложените възбрани, както и искането му по чл.438 ГПК за спиране на изпълнението; а е оставена без уважение жалбата му срещу извършеното по протокол на ЧСИ рег.№ *** по същото изпълнително дело от 05.04.2018 г. разпределение.
Жалбоподателят поддържа, че другият състав на Върховния касационен съд неправилно счел, че жалбата му срещу решението от 16.11.2018 г. е недопустима. Поддържа, че са налице основанията по чл.274 ал.3 т.1 ГПК, защото с жалбата си атакува акт на въззивен съд, с който се оставя без уважение частна жалба срещу акт на първата инстанция за прекратяване на производството по делото. Излага и доводи, че в производството по изпълнителното дело са нарушени разпоредбите на чл.485 ГПК и чл.442а ГПК. Моли обжалваният акт да бъде отменен и да бъде постановено спиране на изпълнителното производство.
Ответната страна „Уникредит Булбанк” АД оспорва частната жалба като поддържа, че актът на апелативния съд не подлежи на инстанционен контрол и определението, в което е прието същото, е правилно.
Ответните страни Община Несебър, ТД НАП, И. О. В. и Д. В. Р. не вземат становище.
Върховният касационен съд намира частната жалба за допустима, но разгледана по същество – за неоснователна.
Основното производство е образувано пред Бургаски окръжен съд по две жалби на Д. Г. П. срещу извършени по изпълнително дело № 20168050400824 на ЧСИ рег.№ *** действия. С първата жалба се оспорват изпълнителни действия, извършени при осъществена публична продан на негов недвижим имот, изразяващи се в начина на определяне на началната цена, невръчване на експертната оценка и приемане на нейния размер под данъчната оценка на имота, насочване на изпълнението върху имота при наличието на предпоставки за освобождаването му от наложените възбрани както и насочване и провеждане на публичната продан в нарушение на законовите разпоредби и на съдебната практика. С втората се обжалва извършено разпределение на събрани суми по изпълнителното дело, обективирано в Протокол за разпределение по чл.495 ГПК от 05.04.2018 г. С решение от 17.06.2018 г. по гр.д.№ 721/ 2018 г. окръжният съд оставил първата жалба без разглеждане по същество, а втората отхвърлил. Това решение е обжалвано от Д. П. пред Бургаски апелативен съд, по жалбата му е образувано ч.гр.д.№ 336/ 2018 г. С решение от 16.11.2018 г. апелативната инстанция потвърдила решението на окръжния съд и посочила, че актът й е окончателен. Въпреки това Д. П. подал частна жалба срещу този акт и тя е оставена без разглеждане по същество с обжалваното в настоящето производство определение на друг състав на Върховния касационен съд.
Това определение е законосъобразно. Съгласно т.2 от ТР № 3/ 12.07.2005 г. по тълк.д.№ 3/ 2005 г., ОСГТК, ВКС, определението, с което е оставена без разглеждане жалбата срещу действията на съдия-изпълнителя и е прекратено производството по делото подлежи на последващ контрол за законност пред съответния апелативен съд, чийто съдебен акт е окончателен. Затова решението на Бургаския апелативен съд от 16.11.2018 г. в частта му, с която е оставена без уважение частната жалба на Д. П. срещу решението на окръжния съд в прекратителната му част, не подлежи на следващ инстанционен контрол, както правилно е прието в обжалваното определение. Същото решение не подлежи на обжалване и в частта, в която е оставена без уважение жалбата на Д. П. срещу решението на Бургаския окръжен съд срещу извършеното разпределение на събраните суми по изпълнителното дело. В този смисъл е изричната разпоредба на чл.463 ал.2 ГПК.
Неотносими са и не подлежат на разглеждане в това производство доводите на частния жалбоподател за извършени в хода на принудителното изпълнение нарушения на правила от ГПК. В настоящето производство могат да бъдат обсъждани само доводи за правилността на процесуалното решение на другия състав на ВКС, че подадената жалба е недопустима. Доводи, свързани със съществото на основното производство, нямат отношение към това решение.
По изложените съображения Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение на Върховен касационен съд, ІІІ г.о., № 210 от 08.05.2019 г. по ч.гр.д.№ 1448/ 2019 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: