ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 333
гр. София 17 юли година.
Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на 23.05.2018 (двадесет и трети ма две хиляди и осемнадесета) година в състав:
Председател: Борислав Белазелков
Членове: Борис Илиев
Димитър Димитров
като разгледа докладваното от съдията Димитър Димитров, частно гражданско дело № 1898 по описа за 2018 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е по реда чл. 274, ал. 3, т. 1 от ГПК и е образувано по повод на частна касационна жалба с вх. № 690/15.01.2018 година, подадена от Столична община, срещу определение № 4162/19.12.2017 година на Софийския апелативен съд, гражданско отделение, 10-ти състав, постановено по ч. гр. д. № 6345/2017 година.
С обжалваното определение съставът на Софийския апелативен съд е потвърдил разпореждане № 35 868/11.09.2017 година на Софийски градски съд, гражданско отделение, І-22 състав, постановено по гр. д. № 685/2017 година, с което е върната подадената от Столична община срещу постановеното по същото дело решение № 4651/28.06.2017 година, въззивна жалба с вх. № 98 823/24.07.2017 година, поради неотстраняването на нередовностите й, в определения от съда срок.
В частната си касационна жалба Столична община излага твърдения, че обжалваното определение е поставено в нарушение на материалния закон и при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, което е довело и до необоснованост на същото. Твърди се, че не са налице нередовности на подадената срещу решение № 4651/28.06.2017 година на Софийски градски съд, гражданско отделение, І-22 състав, постановено по гр. д. № 685/2017 година, въззивна жалба с вх. № 98 823/24.07.2017 година. Поискано е обжалваното определение и потвърденото с него разпореждане да бъдат отмени. В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК частният жалбоподател твърди, че е налице хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК за допускане на касационно обжалване на определението на Софийския апелативен съд.
Насрещната страна по жалбата Е. Г. М. е подала отговор на същата с вх. № 4302/08.03.2018 година, с който е изразила становище, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на определение № 4162/19.12.2017 година на Софийския апелативен съд, гражданско отделение, 10-ти състав, постановено по ч. гр. д. № 6345/2017 година и такова не трябва да се допуска, а ако бъде допуснато се твърди, че жалбата е неоснователна и като такава следва да бъде оставена без уважение, а атакуваното с нея определение да бъде потвърдено.
Столична община е уведомена за обжалваното определение на 08.01.2018 година, а частната й жалба срещу него е вх. № 690/15.01.2018 година. Поради това е спазен предвидения от чл. чл. 275, ал. 1 от ГПК преклузивен срок за упражняване на правото на обжалване като жалбата на формалните изисквания на чл. 284 от ГПК. Същата е подадена от надлежна страна, поради което е допустима.
Върховният касационен съд, гражданска колегия, ІV-то отделение, преценявайки въпросите посочени от жалбоподателя в подаденото от него изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 от ГПК, намира следното:
За да постанови определението си съставът на Софийския апелативен съд е приел, че с разпореждане № 1208/22.08.2017 година на Софийския апелативен съд е разпоредено преписка № 34 943/22.08.2017 година по описа Софийския апелативен съд, която е била образувана по повод на въззивна жалба с вх. № 93 718/12.07.2017 година, подадена от Е. Г. М. и въззивна жалба с вх. № 98 823/24.07.2017 година, подадена от Столична община, двете срещу решение № 4651/28.06.2017 година на Софийски градски съд, гражданско отделение, І-22 състав, постановено по гр. д. № 685/2017 година да бъде върната на Софийски градски съд. Основание за това е било обстоятелството, че от основанието за плащане, посочено в платежното нареждане от 24.07.2017 година, с което Столична община е превела по сметката на Софийския апелативен съд държавна такса в размер на 613.55 лева, не можело да се направи извод, че сумата е внесена именно с оглед обжалване на посоченото решение. Затова следвало да бъдат дадени указания на Столична община да представи доказателства за платена държавна такса от 613.55 лева, по сметка на Софийския апелативен съд, в чието основание да бъде посочено гр. д. № 685/2017 година на Софийски градски съд. Въз основа на това с разпореждане от 24.08.2017 година на Софийски градски съд, гражданско отделение, І-22 състав, постановено по гр. д. № 685/2017 година е указано на Столична община да представи доказателства за платена държавна такса от 613.55 лева, по сметка на Софийския апелативен съд, в чието основание да бъде посочено гр. д. № 685/2017 година на Софийски градски съд. Съобщението за това разпореждане е връчено на частния касатор на 01.09.2017 година, като последния е подал писмо с вх. № 115 366/07.09.2017 година, в което е посочил, че сумата е внесена с платежно нареждане № 929125/24.07.2017 година, което е представено с въззивната жалба с вх. № 98 823/24.07.2017 година и е свързана с обжалването на решение № 4651/28.06.2017 година на Софийски градски съд, гражданско отделение, І-22 състав, постановено по гр. д. № 685/2017 година. Впоследствие е постановено разпореждане № 35 868/11.09.2017 година на Софийски градски съд, гражданско отделение, І-22 състав, постановено по гр. д. № 685/2017 година, с което е върната подадената от Столична община срещу постановеното по същото дело решение № 4651/28.06.2017 година, въззивна жалба с вх. № 98 823/24.07.2017 година, поради неотстраняването на нередовностите й, в определения от съда срок.
С оглед на горното съставът на Софийския апелативен съд е приел, че Софийски градски съд правилно е приложил разпоредбата на чл. 262, ал. 2, т. 2 от ГПК, тъй като при неизпълнение на дадените по чл. 262, ал. 1 от ГПК указания в определения от съда срок въззивната жалба подлежала на връщане. С изтичането на установените в закона преклузивни срокове се погасявало правото на извършване на дължимото процесуално действие, независимо от причината, поради която срокът бил пропуснат и именно поради това в чл. 63 и чл. 65 от ГПК била предвидена възможност страната да поиска неговото продължаване и възстановяване. В случая такова искане не било направено, поради което Столична община следвало да понесе неблагоприятните последици от връщането на въззивната жалба.
Във връзка с изложените от състава на Софийския апелативен съд мотиви към обжалваното определение поставеният от Столична община правен въпрос за задължението на съда, при констатирани от него нередовности на въззивната жалба, да даде указания за отстраняване на същите, както и за съдържанието на тези указания е обусловил изводите на съда, като е разрешен в противоречие с установената съдебна практика, което налага допускането на обжалваното решение до касационен контрол. Съгласно разпоредбата на чл. 262, ал. 1 от ГПК при постъпването на въззивната жалба първоинстанционният съд е задължен да извърши проверка за съответствието й с установените в чл. 260, т. 1, т. 2, т. 4 и т. 7 и чл. 261 от ГПК изисквания. В случай, че жалбата не отговаря на някое от тях, съдът е задължен да укаже на подалата я страна да отстрани нередовностите в едноседмичен срок от съобщението като ако нередовностите не бъдат отстранени в този срок жалбата се връща по силата на чл. 262, ал. 2, т. 2 от ГПК. Указанията на съда до страната за отстраняване на нередовностите на въззивната жалба трябва да бъдат ясни и конкретни, като се посочи точно в какво се изразява нередовността на въззивната жалба и какви трябва да са конкретните действия, които трябва да извърши страната за тяхното отстраняване, така че това да бъде разбрани от страната, която въз основа на тях да предприеме необходимите за това действия. При това ако се окаже, че тя не е разбрала дадените й указания съдът трябва да даде нови такива, с които да уточни предишните и отстрани възникналата неяснота. Едва след това ако нередовностите на въззивната жалба не бъдат отстранени в срок съдът може да върне жалбата на подателя й. При проверката на законосъобразността на разпореждането за връщане на въззивната жалба втората инстанция не е обвързана от констатациите на постановилия връщането съд за съществуването на нередовностите на жалбата. Второинстанционният съд следва да извърши самостоятелна преценка дали тези нередовности съществуват или не, както и за това дали се е налагало да бъдат давани указания за отстраняването им. Освен това следва да извърши проверка и за това дали дадените указания от съда постановил връщането са ясни, точни и конкретни, като дават възможност на страната да отстрани нередовността. Второинстанционният съд трябва да провери и правилността на изводите на разпоредилия връщането съд за това, че нередовностите не са отстранени, а също така и дали не е постановено връщане на основание нередовности, за които не са давани указания за отстраняване. С оглед на това всички действия на съда, свързани с отстраняването на нередовностите на исковата молба или жалбата, намират отражение в крайния акт на съда, какъвто е разпореждането за връщане и се отразяват на неговата законосъобразност.
В конкретния случай дадените с разпореждане от 24.08.2017 година на Софийски градски съд, гражданско отделение, І-22 състав, постановено по гр. д. № 685/2017 година указалия на Столична община да представи доказателства за платена държавна такса от 613.55 лева, по сметка на Софийския апелативен съд, в чието основание да бъде посочено гр. д. № 685/2017 година на Софийски градски съд не са отговаряли на посочените по-горе изисквания. В същото липсват указания за това защо съдът не приема внесената с платежно нареждане № 929125/24.07.2017 година сума от 613.55 лева, като държавна такса по подадената срещу решение № 4651/28.06.2017 година на Софийски градски съд, гражданско отделение, І-22 състав, постановено по гр. д. № 685/2017 година, въззивна жалба с вх. № 98 823/24.07.2017 година и изисква внасянето на нова такава. Именно тази неяснота е довела и до писмо с вх. № 115 366/07.09.2017 година, в което е посочил, че сумата е внесена с платежно нареждане № 929125/24.07.2017 година, което е представено с въззивната жалба с вх. № 98 823/24.07.2017 година и е свързана с обжалването на решение № 4651/28.06.2017 година на Софийски градски съд, гражданско отделение, І-22 състав, постановено по гр. д. № 685/2017 година, с което на практика не са изпълнени изискванията за повторното внасяне на държавна такса. Това неизпълнение обаче не се дължи на бездействието на Столична община, а на това, че в указанията на съда не е посочена конкретната причина, поради която се изисква ново внасяне на сумата от 613.55 лева. С оглед на това не са били предпоставките за постановяване на разпореждане № 35 868/11.09.2017 година на Софийски градски съд, гражданско отделение, І-22 състав, постановено по гр. д. № 685/2017 година, с което е върната подадената от Столична община срещу постановеното по същото дело решение № 4651/28.06.2017 година, въззивна жалба с вх. № 98 823/24.07.2017 година, поради неотстраняването на нередовностите й, в определения от съда срок.
Предвид на горното обжалваното определение № 4162/19.12.2017 година на Софийския апелативен съд, гражданско отделение, 10-ти състав, постановено по ч. гр. д. № 6345/2017 година и потвърденото с него разпореждане № 35 868/11.09.2017 година на Софийски градски съд, гражданско отделение, І-22 състав, постановено по гр. д. № 685/2017 година, с което е върната подадената от Столична община срещу постановеното по същото дело решение № 4651/28.06.2017 година, въззивна жалба с вх. № 98 823/24.07.2017 година трябва да се отменят и делото трябва да бъде върнато на Софийски градски съд за предприемане на съдопроизводствените действия по администрирането на подадената от Столична община срещу решение № 4651/28.06.2017 година на Софийски градски съд, гражданско отделение, І-22 състав, постановено по гр. д. № 685/2017 година, въззивна жалба с вх. № 98 823/24.07.2017 година.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Четвърто отделение
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 4162/19.12.2017 година на Софийския апелативен съд, гражданско отделение, 10-ти състав, постановено по ч. гр. д. № 6345/2017 година.
ОТМЕНЯВА определение № 4162/19.12.2017 година на Софийския апелативен съд, гражданско отделение, 10-ти състав, постановено по ч. гр. д. № 6345/2017 година и потвърденото с него разпореждане № 35 868/11.09.2017 година на Софийски градски съд, гражданско отделение, І-22 състав, постановено по гр. д. № 685/2017 година, с което е върната подадената от Столична община срещу постановеното по същото дело решение № 4651/28.06.2017 година, въззивна жалба с вх. № 98 823/24.07.2017 година като ВРЪЩА делото на Софийски градски съд за предприемане на съдопроизводствените действия по администрирането на подадената от Столична община срещу решение № 4651/28.06.2017 година на Софийски градски съд, гражданско отделение, І-22 състав, постановено по гр. д. № 685/2017 година, въззивна жалба с вх. № 98 823/24.07.2017 година.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател:
Членове: 1.
2.