О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 333
гр. София,18.06.2018 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ТК, II отделение, в закрито заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ МАРКОВ
СВЕТЛА ЧОРБАДЖИЕВА
като разгледа докладваното от съдия Марков т.д.№1534 по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274, ал.3 от ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на [фирма] срещу определение №989 от 22.03.2018 г. по т.д.№5901/2017 г. на САС. С обжалваното определение е потвърдено решение №1486 от 21.07.2017 г. по т.д.№356/2017 г. на СГС в частта, имаща характер на определение, с която е прекратено като недопустимо поради липса на правен интерес, производството в частта му по иска на [фирма] и на присъединения по реда на чл.74, ал.3 от ТЗ съищец [фирма] /н/, предявен против „Х. енд У.” А. за отмяна на решението на ОС на акционерите на ответното дружество от 16.01.2017 г. по т.5 от дневния ред: Да не се провежда общо събрание на 19.01.2017 г.
В жалбата са наведени доводи за неправилност на обжалваното определение, поради нарушение на материалния закон, с оглед противоречието му с разясненията, дадени в ТР №1/2002 г. на ОСГК на ВКС и необоснованост.
[фирма] /н/ заявява становище за основателност на жалбата.
Ответникът по частната касационна жалба – „Х. енд У.” А., не заявява становище.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като прецени данните по делото и становищата на страните, намира следното:
Частната касационна жалба е подадена от надлежна страна, в преклузивния срок по чл.275, ал.1 от ГПК, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е допустима.
За да постанови обжалваното определение въззивният съд е приел, че у ищците липсва правен интерес от предявяване на иска, с оглед разясненията, дадени в т.9 от ТР №1/2002 г. на ОСГК на ВКС.
Настоящият състав намира, че обжалваното определение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване.
В случая не е формулиран материално или процесуалноправен въпрос, обусловил решаващата воля на въззивния съд /изложените съображения за неправилност на определението и несъответствието му с ТР на ВКС не съставляват конкретен въпрос на материалното и/или процесуалното право/, поради което и тъй като съгласно дадените в т.1 на ТР №1/2009 г. на ОСГТК на ВКС разяснения, обжалваният съдебен акт не може да се допусне до касационен контрол, без касаторът да е посочил общото основание за селектиране на касационните жалби – правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело, а от друга страна ВКС не е длъжен и не може да извежда този въпрос от твърденията на жалбоподателя, както и от сочените от него факти и обстоятелства в частната касационна жалба, настоящият състав намира, че обжалваното определение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение №989 от 22.03.2018 г. по т.д.№5901/2017 г. на САС.
Определението не може да се обжалва.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.