О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 333
София, 02.08.2016 г.
В И М Е Т О НА Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито заседание на единадесети май , две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
изслуша докладваното от съдията Първанова гр. дело № 1901/2016г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационни жалби на Д. К. В., чрез пълномощника му адвокат А. Л., и на Б. Д. В., чрез пълномощника и адвокат М.Т., срещу въззивно решение №376 от 14.01.2016г. по гр. дело № 5419/2015г. на Софийския градски съд.
В изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК към касационната жалба на Д. В. се твърди, че са налице основанията на чл.280,ал.1,т.1 и т.3 ГПК за допускане касационно обжалване на решението. Сочи се, че в противоречие на ППВС №4/1964г. въззивният съд служебно не е осигурил участието на Р. К. В. в производството по съдебна делба в качеството му на главна страна – съделител. Поставят се следните правни въпроси : следва ли да се счита за нередовност на исковата молба за делба непредставянето на удостоверение за наследници към нея като особено допълнително изискване съобразно чл.341,ал.1,т.1 ГПК; следва ли съдът да изиска от ищеца удостоверение за наследници по закон като приеме, че е налице нередовност на исковата молба и при непредставянето на такова да върне същата.
В изложението към касационната жалба на Б. В. се сочи, че е налице основанието на чл.280,ал.1,т.3 ГПК за допускане касационно обжалване на решението. В четири точки са изложени касационни оплаквания за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила във връзка с участието на касаторката в първоинстанционното производство по допускане на делбата и назначаването и на особен представител, по преценката на представените към въззивната жалба писмени доказателства и по определяне на квотите на съделителите. Сочи се, че делбата следва да бъде обезсилена поради неучастието на съсобственик Р. К. В..
Ответникът по касация Д. Х. М. не изразява становище.
Касационните жалби са депозирани в срока по чл.283 ГПК и са процесуално допустими.
При проверка допустимостта на касационното производство, ВКС, ІІ г.о. констатира следното:
С обжалваното решение е потвърдено решение от 06.12.2013г. по гр.д.№ 31954/2012г. на Софийския районен съд. С последното е допусната делба между Д. Х. М., Д. К. в. и Б. Д. В. на недвижим имот, представляващ апартамент № 1, находящ се в [населено място], [улица], ет.1, с площ 77 кв.м. /подробно описан/, при квоти, както следва: за Д. М. – 5/12 ид.ч., за Д. В. – 5/12 ид.ч. и за Б. В. – 2/12 ид.ч.
Въззивният съд е възприел установената от първоинстанционния съд фактическа обстановка и изложените правни изводи и по реда на чл.272 ГПК е препратил към мотивите му. По оплакванията във въззивната жалба на Б. В. е посочил, че уважаването на иск за делба, целящ прекратяване на възникнала съсобственост, е предпоставено от установяване на съсобственост между страните по отношение на делбения имот. В производството по делба трябва да участват всички съсобственици, тъй като делбата, извършена без участието на някой от тях е нищожна по аргумент от чл. 75, ал. 2 ЗН вр. чл. 34, ал. 2 ЗС. По спорния между страните въпрос кои са лицата, които притежават право на собственост върху процесния имот и какви са техните квоти в съсобствеността, са обсъдени приетите по делото доказателства – акт за сключен на 02.09.1984г. граждански брак между Д. В. и Д. М., влязло в сила съдебно решение за прекратяване на същия поради развод от 23.12.2003г., нотариален акт № 92/07.06.2000г., влязло в сила съдебно решение от 05.05.2010г. по гр.д.№10056/2009г. на Софийския градски съд. Прието е, че бившите съпрузи Д.М. и Д.В. в качеството си на съсобственици с други лица на дворно място, представляващо парцел ХІІ-91, кв.144 по плана на [населено място], [улица] на построената в него сграда, са учредили право на строеж за изграждане на жилищна сграда, в обезщетение на което е изграден процесният обект, който получават в съсобственост. С цитираното решение на основание чл.97 ГПК (отм) е признато за установено по отношение на Д. М. и Д. В., че Б. В. /майка на ответника В./ е собственик на 1/6 ид.ч. от процесния имот. Въззивният съд не е обсъждал допълнително приложените към въззивната жалба решение по гр.д.№ 34/2006г. на ВКС, нотариален акт за дарение на недвижим имот № 135/1980г., саморъчно завещание от 27.02.1996г. на К. В. в полза на Д. М. и Д. В., удостоверение за наследници на К. В., тъй като не са приети поради липса на направено от въззивника искане и обосноваване на предпоставките за това по чл.266 ГПК. Въз основа на приетите доказателства е прието, че ищцата Д. М. и ответниците Д. В. и Б. В. са съсобственици на процесния имот. От нотариален акт за учредяване право на строеж от 07.06.2000г. е установил, че ищцата се легитимира като собственик в имота ведно с първия ответник В. като съсобствеността между тях е с произход направено в тяхна полза саморъчно завещание, описано в приложната част на нотариалния акт. Завещателното разпореждане, макар и направено в полза на лица, които са в брак, не води до възникване на СИО по отношение на завещания имот, а до обикновена съсобственост. Ето защо, при липса на данни относно установените между тях квоти в съсобствеността, следва да намери приложение презумпцията на чл.30, ал.2 ЗС за равни дялове в общността. Съобразно влязлото в сила по гр.д.№ 10056/2009г., между страните по делото е установно, че втората ответница по иска за делба – Б.В. е собственик на 1/6 ид.ч. от процесния имот. Решението обвързва страните и съда и следва да бъде съобразено при решаване на спора по същество (чл.297 ГПК). Приет е за неоснователен доводът на В., че ищцата не притежава право на собственост върху делбения имот. Нотариалният акт, който я легитимира като съсобственик, не е оспорен и липсват доказателства, че тези права са били отречени в друго производство по оспорване на завещателното разпореждане, от което тя черпи права. Възможността на въззивницата В. да оспори вещно-транслативния ефект на завещанието е преклудирана.
Доводите за недопустимост на решението за допускане на делба, поради неучастие на съсобственик, са намерени за неоснователни, тъй като доказателствата по делото не обосновават извод, че Р. К. В. притежава в собственост идеална част от процесното жилище. От една страна, съсобствеността върху делбения имот не произтича от наследствено правоприемство от К. В., от друга – ако се твърди, че със завещание този наследодател е нарушил запазената част върху наследството на сина Р., то отмяната на завещателното разпореждане и възстановяването на запазена част става само по реда на чл.30 от ЗН, каквито данни липсват по делото. За неоснователни са приети и оплакванията за допуснати от първоинстанционния съд съществени процесуални нарушения във връзка с призоваването на жалбоподателката и обезпечаване на участието и в процеса.Прието е, че законосъобразно е изпълнена процедурата по чл.47 ГПК -връчване чрез залепване уведомление и назначаване на особен представител.
Не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на обжалваното въззивно решение. Доводите на касатора Д. В. за недопустимост на производството поради неучастие на съсобственик в делбеното производство са неоснователни. Той не е представил в инстанциите по същество доказателства и не е твърдял наличие на други съсобственици. При това положение, въз основа на твърденията му в настоящото производство не може да се приеме недопустимост на производството за делба поради липса на положителна процесуална предпоставка от категорията на задължителните, нито пък противоречие със соченото ППВС №4/1964г. Поставените въпроси, касаещи редовността на исковата молба са неотносими, тъй като в разглеждания случай въззивният съд е приел въз основа на доказателствата по делото и твърденията в исковата молба, че съсобствеността между ищцата и ответника В. произтича от направено в тяхна полза саморъчно завещание, а съсобствеността между тях и ответницата Б. В. с определена за последната квота, е установена с влязло в сила съдебно решение. В съответствие със задължителната практика на ВКС, съгласно която съдебната делба е допустима при участие на всички съсобственици на имота, въззивният съд е проследил сочените придобивни основания и е приел наличие на съсобственост само между страните по делото върху процесния имот. Съгласно така установеното придобивно основание са конституирани в процеса и всички съсобственици. В предметната рамка на производството пред въззивния съд не е включен въпрос и не са обсъждани доказателства за съсобственост върху имота, произтичаща от наследяване от К. В..
Не е налице и соченото от касатора Б. В. основание на чл.280,ал.1,т.3 ГПК за допускане касационно обжалване на решението. Съобразно разясненията, дадени в ТР№1/2009г., ОСГТК, касаторът трябва да посочи правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело в мотивираното изложение по чл.284,ал.1,т.3 ГПК.Този въпрос определя рамките, в които ВКС следва да селектира касационната жалба с оглед допускането и до касационно разглеждане. Касационната инстанция няма правомощие да извлича правния въпрос от касационната жалба или пък от самото обжалвано решение. Правният въпрос следва да се изведе от предмета на спора, който представлява твърдяното субективно право или правоотношение и трябва да е от значение за решаващата воля на съда, но не и за правилността на съдебното решение, за възприемането на фактическата обстановка или обсъждане на събраните доказателства. Той трябва да е включен в предмета на спора, индивидуализиран чрез основанието и петитума на иска и да е обусловил правната воля на съда, обективирана в решението му. Посоченото в случая в изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК с твърдение, че е налице съществено процесуално нарушение на първоинстанционния съд във връзка с призоваването и назначаването на особен представител не може да послужи за основание по чл.280,ал.1 ГПК за допускане касационно обжалване на въззивното решение. Предмет на касационното обжалване е въззивното решение, а в производството по селекция на касационните жалби по реда на чл.288 ГПК касаторът следва да обоснове по поставения от него въпрос значимост за изхода на делото и за правните изводи в обжалваното решение. В случая касаторът не е сторил това. Той само твърди наличие на нарушено право на защита от първоинстационния съд, за което въззивният съд е приел, че не е налице. Касаторът не е направил процесуални и доказателствени искания пред въззивния съд в тази насока и не формулира правни въпроси в изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК в тази връзка. Въззивният съд е постановил решението си като е изложил собствени мотиви след анализ на относимите към делото факти и обстоятелства и след преценка на приетите доказателства. Изложеното по – горе относно доводите за недопустимост на решението поради неучастие на съделител е относимо и за твърденията на този касатор. Останалите оплаквания в изложението се отнасят до необоснованост на обжалвания акт, която също не е самостоятелно основание за допускане на касационно обжалване след въведеното с чл.288 и сл. ГПК /2007г./ производство по предварителна селекция на жалбите, а е касационно основание по чл.281,т.3 ГПК при вече допуснато касационно обжалване.
С оглед изложеното следва да се приеме, че не са налице предпоставките за разглеждане на касационната жалба по същество и не следва да се допуска касационното обжалване на решението.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №376 от 14.01.2016г. по гр. дело № 5419/2015г. на Софийския градски съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: