5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 333
С., 21.05.2013 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на четиринадесети май две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Росица Ковачева
т. дело № 833/ 2012 год.
Производството е по чл. 288 ГПК, образувано по касационна жалба на И. Г. А.-от [населено място] срещу Решение № 185 от 20.04.2012 г. по т.д.№216/2012 г. на Пловдивски апелативен съд, с което е потвърдено Решение №142 от 12.12.2011 г. по т.д.№15/ 2011 г. на Пазарджишки окръжен съд, с което по иска по чл. 422 ГПК на ТБ [фирма]-гр. С. срещу И. Г. А. – от [населено място] е признато за установено, че ищецът има вземания, за които са издадени заповеди за изпълнение от 17.12. 2009 г. и 17.03.2010 г. по ч.гр.д.№ 4152/2009 г. на РС-Пазарджик въз осова на извлечение от счетоводните книги на банката във връзка с Договор за кредит ”жилище” от 10.06.2008 г.: 51 263.95 евро – глав – ница, със законната лихва от 15.12.2009 г., 3709. 95 евро – договорна лихва от 10.06.2008 г. до 08.12.2009 г., 484.65 евро – лихва за просро – чена главница за същия период, 2 678.43 евро – неустойка за същия период, разноски: 2274.47 лв. – държ.такса. и 1610 лв. – адвокатско възнаграждение, с оплакване за неправилност. В Изложение за допустимост на касационна жалба жалбоподателката сочи, че въззивният съд не е отговорил на всичките й оплаквания,в нарушение на практиката на ВКС се е произнесъл по съществен процесуално -правен въпрос: недопустимо е да се доказва с експертиза изпълнение на парично задължение – предоставяне на кредит, което се извършва с писмен документ, какъвто ответникът не е представил. Прави оплакване, че е лишена от участие при извършването на експертизата, която е работила върху документи, които не са представени и приети по делото. Сочи, че постановеното решение при липса на мотив е в нарушение на практиката на ВКС: ППлВС №1/13.07.1953 г., ППлВС №1/10.11.1985 г., ППлВС №2/30.11.1967 г., Р.№968/16.06.1994 г. по гр.д.№2049/1993 г. на V г.о., Р.№1152/ 23.04. 1968 г. по гр.д.№ 708/1968 г. на ІІ г.о., Р.№158/14.04.1986 г. по гр.д.№ 54/1986 г. на І г.о., Р.№634/17.07.1992 г. по гр.д.№734/1992 г. на ІІг.о. Жалбоподателката излага, че като е приел, че със свидетелски показания може да се доказва изпълнение на парично задължение, съдът се е произнесъл по съществен процесуален въпрос в нарушение на практиката на ВКС: Р.№1223/6.11.2008 г. по гр.д.№ 4002/2007 г. на ІV г.о. и Р.№62/25.01.2002 г. по гр.д.№ 891/2001 г. Поддържа, че по съществения процесуален въпрос за изпълнена счетоводна експертиза въз основа на писмени доказателства, които не са събрани по делото и на факти, които не са установени по делото, съдът се е произнесъл в нарушение на практиката на ВКС: т.10 на ТР№1/04.01.2001 г. по гр.д.№ 1/2000 г. на ВКС, ОСГК. Иска жалбата да се допусне до касация и на основание чл.280 ал. 1 т.3 ГПК по въпроса: процесуално нарушение ли е изготвянето на експертиза върху документи, до които достъп има само една от страните и нарушено ли е правото на участие на страната, чийто достъп до документите е ограничен – лишена ли е жалбоподателката от участие в процеса, като експертизата е извършена с участие само на другата страна, чиито документи не са представени по делото и проверката им е извършена в нейния офис. Жалбоподателката поддържа, че разглеждането на тези въпроси ще допринесе за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, затова е от значение за точното прилагане на закона, и за развитие на правото.
Ответникът по касационната жалба ТБ [фирма] – [населено място] по съображения, изложени в писмен Отговор, оспорва основателността на искането за допускане на касационно обжалване.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като констатира, че решението е въззивно и с него е потвърдено решение, с което е уважен иск по чл. 422 ГПК за установяване на вземания на ищеца, за които са издадени заповеди за изпълнение, и че цената на обуславящото вземане не е до 10 000 лв., намира, че касационната жалба е допустима, подадена е в срок и е редовна.
За да потвърди решението, с което е уважен искът по чл. 422 ГПК и е признато за установено, че ищецът има срещу ответницата вземания, за които са издадени за посочените суми заповеди за изпълнение по ч.гр.д.№ 4152/2009 г. на РС – Пазарджик въз осова на извлечение от счетоводните книги на банката във връзка с Договор за кредит ”жилище” от 10.06.2008 г., съдът е изложил, че е неуспешно оспорването от жалбоподателката на подписите на всяка страница от Договора, като е установено от съдебно – графологичната експертиза, че те са нейни, затова е обвързана от условията на Договора. Като е препратил към мотивите на първоинстанционното решение, изградени на съдебно-икономическата експертиза, съдът е приел, че кредитът е усвоен – ответницата е получила сумата, установен е размерът на задължението, отчетени са погасителните вноски, при обявяване на кредита за предсрочно изискуем, банката се е съобразила с условията по чл.19 от Договора. За несъстоятелно е прието оплакването на жалбоподателката, че сумата не й е предоставена, за което са поставени допълнителни задачи на експертизата за проверка на документите във връзка с усвояването на кредита и погасяване с част от заеманата сума на кредит към друга банка. За неоснователни са приети възраженията на жалбоподателката срещу експертизата поради непредставяне по делото на част от писмените доказателства върху които са изградени констатациите, по съображения, че вещото лице е проследило отделните операции въз основа на документация, включваща подписа на жалбоподателката, като се касае за действия, които задължително се оформят документално, установеното усвояване на сумата е въпрос от област, която изисква специални знания и компетентност, по който съдът може да се ориентира само въз основа на заключение на експерт, надлежно мотивирано. Въззивният съд е заключил, че е неоснователен доводът на жалбоподателката, че следвало да се приложат по делото всички документи, предмет на експертната проверка, и е неоснователно оплакването за допуснато процесуално нарушение – приел е, че жалбоподателката не е лишена от право да участва в делото и ако е разполагала с документи от значение за спора, е могла да ги представи.
С изложените от жалбоподателката правни въпроси, които се свеждат до въпроса за доказателствените средства за установяване усвояване на банков кредит и до въпроса следва ли за изпълнението на назначената съдебно-счетоводна експертиза за установяване на извършени банкови операции по нареждане на кредитополучателката за усвояване и частично погасяване на кредита, проверяваните документи да са представени по делото, за които сочи, че са решени в нарушение на практиката на ВКС, жалбоподателката обосновава твърдяни нарушения на закона – касационно основание по чл. 281 т. 3 ГПК.
Съгласно т.1 на ТР на ОСГТК на ВКС № 1/2010 г. по тълк.д.№ 1/2009 г., за да обоснове допускане на касационен контрол, правният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното дело, за формиране на решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемане на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните доказателства.
Изложените въпроси са относими към предмета на спора, но не попадат в очертаното от чл. 280 ал. 1 ГПК приложно поле на касационния контрол. Отговорът на тези въпроси е обусловен от доказателствата по делото и предполага проверка на правилността на въззивното решение. Произнасянето по тези въпроси произтича изцяло от изводите, до които е достигнал въззивният съд след преценка на доказателства и обсъждане доводите на страните, като решаващата правораздавателна дейност на съда не може да бъде ревизирана по повод допускане на касационно обжалване в производство по чл. 288 ГПК, което цели жалбоподателката с поставените въпроси. Евентуално допуснатите от въззивния съд нарушения на процесуалния закон, са основания за касационно обжалване по чл. 281 т. 3 ГПК, но не и основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 ГПК. Отсъствието на общата предпоставка на чл. 280 ал. 1 ГПК изключва обсъждането на специфичните за основанието по чл. 280 ал. 1 т.1 и т.2 ГПК допълнителни предпоставки, подкрепени от жалбоподателката с посочената съдебна практика.
Неоснователно е и искането за допускане на касационно обжалване на основание чл. 280 ал.1 т. 3 ГПК по въпроса: нарушение ли е на процесуалните правила изготвянето на експертиза върху документи, непредставени по делото, до които само една от страните има достъп и нарушено ли е правото на участие на страната поради извършване на експертиза с участие само на едната страна – банката, в чиито офис е работило вещото лице. Постоянна е съдебната практика по приложението на чл. 195 и сл. ГПК, като в закона няма изискване материалите, които се предоставят на вещото лице, съгласно чл. 197 ал. 1 ГПК, да бъдат представени по делото – необходимостта от експертиза може да се наложи за да се проверят материали, които вещото лице да провери и огледа на друго място, и само поради извършването на проверка при страната, при която са материалите, не води до нарушаване правото на другата страна за участие в делото. Не е налице необходимост от промяна на създадена неправилна съдебна практика по тези въпроси, поради което не следва да се допуска касационно обжалване на основание чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК.
По изложените съображения Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Решение № 185 от 20.04.2012 г. по т.д. № 216/ 2012 г. на Пловдивски апелативен съд.
Осъжда И. Г. А. – от [населено място] да плати на ТБ [фирма] – [населено място] 2725 лв. – разноски за касационната инстанция.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: