1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 333
гр. София, 22.06.2015 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на седми април през две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
АННА БАЕВА
като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева т. дело № 4086 по описа за 2014г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 във връзка с чл. 280, ал. 1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на ответника [фирма], [населено място] /въззивник във въззивното производство/ чрез процесуален представител адвокат С. С. срещу решение № 95 от 30.05.2013г. по в. т. дело № 86/2013г. на Русенски окръжен съд, гражданска колегия.
Касаторът прави оплакване за неправилност на въззивното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Релевира доводи за допускане на касационно обжалване на въззивния съдебен акт на основание чл. 280, ал. 1, т. 1, 2 и 3 ГПК – въззивният съд се е произнесъл по релевантни за спора материалноправни и процесуалноправни въпроси в противоречие с практиката на ВКС, които се решават противоречиво от съдилищата и които са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото:
„1. Акт образец 15, посочен в Наредба № 3/2003г. за съставяне на актове и протоколи по време на строителството, представлява ли доказателство, с което може да се установява приемане на извършена работа по смисъла на чл. 264 ЗЗД, или приемането на работата може да бъде установявано само по начина уговорен между страните?
2. Ако в договора между инвеститор и строител изрично е уговорено съставянето на нарочен документ в определена форма за приемане на извършената работа и по делото е установено, че такъв не е съставен, може ли приемането на работата да се установява с други доказателства?
3. Следва ли да се приеме за доказано приемането на работата по смисъла на чл. 264 ЗЗД с подписването на акт образец 15, или съответствието на изработеното с поръчаното следва да бъде преценявано съобразно изрично договореното между страните?”
Като доказателство за противоречивата практика на съдилищата по тези въпроси касаторът посочва Решение № 586/03.11.2008г. по т. дело № 282/2008г. на ВКС, І т. о., Решение № 1661/06.12.1999г. по гр. дело № 972/1999г. на ВКС, V г. о.
Във връзка с въведеното в касационната жалба оплакване за съществено нарушение на съдопроизводствените правила и основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1, 2 и 3 ГПК касаторът конкретизира следните въпроси:
„1. Нормата на чл. 146, ал. 2 ГПК, която задължава съда да укаже на страните за кои факти не сочат доказателства императивна ли е или диспозитивна и в каква степен на конкретност следва да са указанията на съда за това?
2. Несъобразяването на първоинстанционния съд с нормата на чл. 146, ал.2 ГПК опорочава ли процеса? Следва ли въззивният съд да поправи този порок и по какъв начин?”
Като доказателство за противоречива практика на съдилищата касаторът посочва Определение № 885/29.06.2011г. по гр.д. № 1724/2010г. на ВКС, ГК, IV г. о., Решение № 417/12.07.2010г. по гр. дело № 788/2009г. на ВКС, ГК, IV г. о., Определение № 656/12.10.2011г. по т. дело № 14/2011г. на ВКС, ТК, II т. о.
Ответникът [фирма], [населено място] /ищец в първоинстанционното производство и въззиваем във въззивното производство/ чрез процесуалния си представител адв. Д. Н. оспорва касационната жалба и прави възражение, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по чл. 280, ал. 1 ГПК. Излага становище, че във връзка с твърдението за нарушение на материалния закон и с основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК касаторът не е поставил конкретен въпрос, на който ВКС следва да отговори и който да е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото. Относно същественото нарушение на съдопроизводствените правила посочва, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване поради липса на противоречие на обжалваното решение на Русенски окръжен съд с цитираната практика на ВКС и поради липса на конкретен въпрос относно чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Ответникът прави искане да не се допуска касационно обжалване на въззивното решение, а в случай, че бъде допуснато касационната жалба да бъде оставена без уважение. Ответникът претендира присъждане на направените разноски в настоящото производство.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като взе предвид данните по делото и поддържаните доводи, приема следното:
Касационната жалба е подадена от надлежна страна в предвидения в чл. 283 ГПК преклузивен едномесечен срок срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
С първоинстанционното решение № 36 от 11.01.2013г. по гр. дело № 2260/2012г. на Русенски районен съд [фирма], [населено място] е осъдено да плати на [фирма], [населено място] сумата от 8 914,48 лв. с ДДС, представляваща неизплатен остатък от дължимо възнаграждение по договор за изпълнение на строително-монтажни дейности от 08.11.2007г., сумата 2 892,42 лв., представляваща мораторна лихва върху главницата за периода от 16.03.2009г. до 16.03.2012г., законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на исковата молба – 16.03.2012г. до окончателното плащане, както и сумата 1 125,53 лв. – деловодни разноски по компенсация. С посоченото решение са отхвърлени предявените от [фирма] срещу [фирма] иск с правно основание чл. 266, ал. 1 ЗЗД за разликата над 8 914 до пълния предявен размер от 19 771,80 лв. с ДДС – неплатен остатък от възнаграждението по договора от 08.11.2007г. и възнаграждение за допълнително възложените строително–монтажни дейности, иска по чл. 86 ЗЗД за заплащане на мораторна лихва за периода от 21.12.2008г. до 16.03.2009г. и за горницата над 2 892,42 лв. до пълния предявен размер от 7 094,31 лв., както и изцяло иска по чл. 92, ал. 1 ЗЗД за сумата 1 977,18 лв. – неустойка по чл. 16, ал. 1 от договора за периода от 01.12.2008г. до 20.12.2008г. Първоинстанционният съд е отхвърлил на основание чл. 298, ал. 4 ГПК възражението на ответника [фирма] за прихващане на вземането си за неустойка по чл. 15 от договора за периода от 16.12.2007г. до 25.11.2008г. в размер на 2 128,37 лв., както и на вземането си за обезщетение за пропуснати ползи в размер на 4 830,05 лв., частично предявено от общия размер от 54 894,11 лв., с насрещното вземане на ищеца [фирма] за възнаграждение в размер на 8 914,48 лв. с ДДС.
Ответникът [фирма] е обжалвал решението на първоинстанционния съд в осъдителната му част и в частта, с която е отхвърлено възражението му за прихващане. С въззивното решение № 95 от 30.05.2013г. по в. т. дело № 86/2013г. на Русенски окръжен съд, гражданска колегия въззивният съд е отменил частично решението на Русенски районен съд /в частта, с която ответникът е осъден да заплати на ищеца сума над 6 786 лв. до 8 914,38 лв., т. е. сумата 2 128,48 лв. – неизплатен остатък от дължимо възнаграждение по договор за изработка от 08.11.2007г., сумата 2 892 лв. – мораторна лихва и сумата над 348 лв. – съдебно-деловодни разноски/, отхвърлил е исковете в посочените части и е осъдил въззиваемото дружество [фирма] да заплати на въззивника сумата 390 лв. – разноски по делото. С решение № 156 от 23.10.2014г. по същото дело Русенски окръжен съд е допуснал поправка на очевидна фактическа грешка, като е потвърдил решение № 36 от 11.01.2013г. по гр. дело № 2260/2012г. на Русенски районен съд в останалата осъдителна част за сумата 6 786 лв.
Въззивният съд въз основа на събраните писмени доказателства и заключението на тройната строителна експертиза е установил, че между страните на 08.11.2007г. е сключен договор за изработка – за строителство и че обектът, част от който са извършените от ищеца СМР, е приет от въззивника /ответник по иска/ с акт образец 15 от 25.11.2008г. за установяване годността и приемане на строежа. Поради липсата на подпис от възложителя /ответника по иска/ на изготвените протоколи образец 19 съдебният състав е приел, че тези протоколи нямат правна стойност. Изводът за дължимост на разликата в уговореното възнаграждение в размер 8 914,48 лв. е аргументиран с обстоятелството, че работата фактически е приета с подписването на акт образец 15 предвид разпоредбата на чл. 264, ал. 1 ЗЗД.
За да намали дължимото възнаграждение със сумата 2 128,37 лв. и потвърди първоинстанционният съдебен акт в осъдителната част за 6 786,11 лв., въззивната инстанция е уважила направеното от ответника по иска възражение за прихващане със сумата 2 128,37 лв. – неустойка за забава на изпълнението от страна на изпълнителя /ищеца/ за периода 16.12.2007г. – 25.11.2008г. съгласно чл. 15 от договора за изработка. Изложила е съображения за наличие на необходимите предпоставки за дължимост на неустойката от ищцовата страна: наличие на договорна клауза за неустойка за забава; забавено изпълнение на уговорените СМР по вина на изпълнителя – уговорен в чл. 2, ал. 1 от договора 30-дневен срок за изпълнение, считано от 08.11.2007г., и изпълнение на работата на 25.11.2008г., когато е подписан акт образец 15.
Възражението на ответника по иска за прихващане на възнаграждението със сумата 4 830,05 лв., представляваща част от обезщетение за пропуснати ползи – нереализиран наем от подробно изброени търговски обекти в процесната сграда, е прието за неоснователно поради непредставяне от ответника по иска на доказателства за интерес на трети лица от наемането на самостоятелни обекти в сградата или преговори с такива лица.
Въззивният съд е приел за неоснователно и възражението на ответника по иска /въззивника/ за липса на указания в доклада на първоинстанционния съд в тази насока. Съдебният състав е изложил съображения, че дадените от Русенски районен съд указания по възражението с правно основание чл. 104 ЗЗД за сумата в общ размер 5 058,42 лв., че ответникът по иска следва да установи по основание и размер всяко от двете конкретни вземания, са достатъчни, предвид детайлизираното възражение по обекти, квадратура и период, за който е пропуснато да се наемат.
Допускането на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за решаване на възникналия между страните спор и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК. Съгласно Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010г. по тълк. дело № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС, т. 1 правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по него. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма.
Първите три, посочени от касатора правни въпроси, се отнасят до начина на доказване на приемането на извършената работа от възложителя като предпоставка за възникване на задължението за заплащане на уговореното възнаграждение от страна на възложителя по договор за изработка. Тези въпроси са релевантни, тъй като от тях зависи изходът на спора и са обусловили правните изводи на въззивната инстанция. По отношение на тях не е налице твърдяното от касатора основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по чл. 280, ал. 1, т. 1 и 2 ГПК. Посочените от касатора Решение № 586/03.11.2008г. по т. дело № 282/2008г. на ВКС, І т. о. и Решение № 1661/06.12.1999г. по гр. дело № 972/1999г. на ВКС, V г. о. са неотносими, тъй като в тях не се разглеждат релевантните за настоящия правен спор въпроси – от посочените решения не се установява, че по двете дела са представени като доказателства актове образец 15, докато по настоящото дело е налице подписан от участниците в строежа на процесната сграда, включително страните по делото, акт за установяване годността за приемане на строежа образец 15.
Независимо от това по посочените правни въпроси е формирана постоянна съдебна практика, съгласно която, за да бъде уважен иска с правно основание чл. 266, ал. 1 ЗЗД, е необходимо ищецът – изпълнител да докаже пълно и главно следните факти: 1/ наличие на правоотношение по договор за изработка; 2/ изпълнение на задължението за извършване на възложената работа; 3/ предаване на изработеното и получаването му от възложителя /поръчващия/. С нормата на чл. 264, ал. 1 ЗЗД за поръчващия е създадено законово задължение да приеме извършената съгласно договора работа. Приемането е фактическо и правно действие, което включва, както фактическо получаване на изработеното, така и признание, че то съответства на договореното. Следователно релевантно за приемането по смисъла на посочената правна норма е или онова изрично изявление на възложителя, придружаващо реалното предаване на готовия трудов резултат, че счита същия за съобразен с договора, или онези конклудентни действия, придружаващи фактическото получаване на изработеното, от които следва, че е налице мълчаливо изразено съгласие от последния за такова одобрение. Доколкото приемането на работата е задължение на възложителя – да прегледа работата и да направи всички възражения за неправилно изпълнение, освен за скрити недостатъци /чл. 264, ал. 2 ЗЗД/, то липсата на такива възражения е въведена от закона презумпция за нейното приемане. Когато поръчващият при приемане на изработеното не направи всички възражения за неправилно изпълнение, работата се счита приета – чл. 265, ал. 1 ЗЗД.
В договора за изработка страните могат да уговорят изрична писмена форма за предаване и приемане на работата. Обикновено приемането на работата се доказва с двустранно подписан приемо – предавателен протокол, а при някои видове договори за изработка в строителството са предвидени нормативно установени изисквания за приемане на работата с нарочни писмени актове /актове и протоколи/, които съставляват форма за доказване на изпълнението, на приемането на работата, за установяване достигането на определен етап, фаза от строителството на конкретния обект. Съгласно чл. 1, ал. 4 от Наредба № 3/31.07.2003г. за съставяне на актове и протоколи по време на строителството, съставените и оформени съгласно изискванията на тази наредба актове и протоколи имат доказателствена сила за установяване на обстоятелствата, свързани със започване, изпълнение и въвеждане в експлоатация на строежите. Акт за установяване годността за приемане на строежа /част, етап от него/ образец 15 представлява част от формалното завършване на строителството и неговото съставяне зависи от волята и действията не само на строителя, а на всички участници в процеса на строителството, изброени в чл. 176, ал. 1 ЗУТ, включително и на самия възложител, каквото качество има ответникът по иска /касатор в настоящото производство/. Когато акт образец 15 е подписан от всички участници в строителния процес, включително от възложителя без забележки, същият удостоверява приемане на възложената и изпълнена работа.
Двустранно подписаният между страните протокол за изпълнени видове СМР акт образец 19, в който са посочени количество, единична цена и обща стойност на отделните видове СМР, по своята същност представлява приемо-предавателен протокол за конкретно извършените видове работи и удостоверява извършването им по вид, количества и стойност. В. /поръчващият/, подписвайки акт образец 19, прави изявление за приемане на работата. Ако възложителят не е подписал протокол образец 19, но е подписал акт образец 15 без забележки, означава, че той е приел работата.
При постановяване на решението си въззивният съд не се е отклонил от постоянната практика на ВКС и същото не е в противоречие с посочените от касатора съдебни актове. Различният изход в някои от цитираните в изложението към касационната жалба решения се дължи на различна фактическа обстановка по конкретните дела.
Последните два въпроса, посочени от касатора в изложението, са процесуалноправни и се отнасят до правомощията на въззивния съд във връзка със задължението на съда служебно да съдейства на страните за изясняване на делото от фактическа и правна страна и с доклада на делото, когато извършеният от първоинстанционния съд доклад по чл. 146 ГПК е непълен или неточен. Тези въпроси не са решени в противоречие с постоянната практика на ВКС, обективирана в т. 2 от Тълкувателно решение № 1/2013 от 09.12.2013г. по тълк. дело № 1/2013г. на ОСГТК на ВКС, съгласно която въззивният съд не следи служебно за допуснати от първата инстанция процесуални нарушения при докладване на делото и в случай, че във въззивната жалба са релевирани доводи за допуснати от първоинстанционния съд нарушения на съдопроизводствените правила във връзка с доклада, въззивната инстанция дължи даване на указания до страните относно възможността да предприемат тези процесуални действия по посочване на относими за делото доказателства, които са пропуснали да извършат в първата инстанция поради отсъствие, непълнота или неточност на доклада и дадените указания. В настоящия случай въззивният съд е извършил преценка на дадените от първоинстанционния съд указания и е приел , че същите са достатъчни с оглед релевираните от ответника по иска възражения, поради което, като е направил извод за неоснователност на възражението на въззивника относно непълнотата на доклада и за липса на предпоставките по чл. 266 ГПК за допускане на исканите във възизвното производство доказателства, съдебният състав не се е отклонил от задължителната практика на ВКС. Доколко направената от въззивната инстанция преценка е правилна, е въпрос, относим към правилността на решението и представлява касационно основание по смисъла на чл. 281 ГПК, но не и основание за допускане на касационно обжалване на въззивния съдебен акт.
Въз основа на изложените съображения настоящият съдебен състав счита, че не са налице твърдените от касатора основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по чл. 280, ал. 1 ГПК. С оглед изхода на делото разноски на касатора не се дължат. Разноски на ответника по касационната жалба не се присъждат, тъй като не са представени доказателства, че такива са направени за касационното производство.
По изложените съображения Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 95 от 30.05.2013г. по в. гр. дело № 86/2013г. на Русенски окръжен съд, Гражданска колегия.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.