– 2 –
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 333
гр. София 23.03.2017 година.
Върховният касационен съд, гражданска колегия, ІV-то отделение, в закрито заседание на 16.11.2016 (шестнадесети ноември две хиляди и шестнадесета) година в състав:
Председател: Борислав Белазелков
Членове: Борис Илиев
Димитър Димитров
като разгледа докладваното от съдията Димитър Димитров, гражданско дело № 2958 по описа за 2016 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 от ГПК и е образувано по повод на касационна жалба с вх. № 6868/12.05.2016 година подадена от С. Б. Т. срещу решение № 688/07.04.2016 година на Софийски апелативен съд, гражданско отделение, 1-ви състав, постановено по гр. д. № 4904/2015 година, в частта му, с която е отхвърлен предявеният от него срещу П. иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ за разликата над уважения размер от 3000.00 лева до пълния претендиран такъв от 30 000.00 лева.
В касационната жалба на С. Б. Т. се излагат доводи за това, че решението на Софийския апелативен съд е постановено при нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и е необосновано Направено е искане обжалваното решение да бъде отменено и да се постанови ново такова, с което размерът на присъденото на С. Б. Т. обезщетение да бъде определен в пълния претендиран от него размер, а именно 30 000.00. В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК С. Б. Т. е посочил, че са налице основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1, т. 1 от ГПК.
Ответникът по тази касационната жалба П. не е подал отговор на същата, като не е изразил становище по допустимостта и основателността й.
С. Б. Т. е бил уведомен за обжалваното решение на 14.04.2016 година, а подадената от него касационна жалба е с вх. № 6868/12.05.2016 година. Поради това е спазен предвидения от чл. 283, изр. 1 от ГПК преклузивен срок за обжалване като жалбата отговаря на формалните изисквания на чл. 284 от ГПК. Същата е подадена от надлежна страна, поради което е допустима.
Върховният касационен съд, гражданска колегия, ІV-то отделение, преценявайки въпросите посочени от жалбоподателите в подаденото от тях изложения на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 от ГПК, намира следното:
Съставът на Софийския апелативен съд е приел за доказано, че с постановление от 20.04.2011 година С. Б. Т. е бил привлечен като обвиняем по досъдебно производство № 430/2011 година по описа на ІІІ РУП при СДВР (пр. пр. № 10 605/2011 година по описа на Софийска районна прокуратура) за това, че на 13.02.2011 година, около 00.00 часа, е произвел изстрел със стандартна въздушна пушка срещу Д. Д., който получил увреждания, отговарящи на средна телесна повреда-престъпление по чл. 129, ал. 2 във връзка с ал. 1 от НК, като му е била наложена мярка за неотклонение „подписка”. В показанията на повечето от разпитаните присъствали на инцидента лица се излагали сходни обстоятелства за конфликт между касатора и пострадалото лице, както и за произвеждането на изстрел от страна на първия. В обясненията си Т. е обяснил случката с употреба на голямо количество алкохол от всички присъствали, но не възпроизвеждал конкретни детайли във връзка с настъпването на инцидента, поради липсата на ясен спомен за него. С обвинителен акт от 22.07.2011 година на Софийска районна прокуратура делото било внесено за разглеждане от съд като е образувано н. о. х. д. № 14 125/2011 година по описа на Софийския районен съд. В съдебното производство в периода от 16.02.2012 година до 15.03.2013 година са били проведени шест открити съдебни заседания, от които само първото е било отложено по молба на подсъдимия, поради заради служебен ангажимент на неговия защитник. Съдебното производство е приключило с присъда от 15.03.2013 година, която Т. е бил оправдан по повдигнатото му обвинение за престъпление по чл. 129, ал. 2 във връзка с ал.1 от НК, като в мотивите към нея съдът е приел за недоказано по несъмнен начин авторството на деянието. Оправдателната присъда не е била протестирана и е влязла в сила на 02.04.2013 година, от който момент е отпаднало действието и на мярката за неотклонение.
Във връзка с така установената фактическа обстановка съставът на Софийския апелативен съд е посочил, че правилно първоинстанционният съд е приел, че в резултат на наказателното преследване Т. е претърпял вреди неимуществени вреди, изразяващи се в стрес, напрежение и безпокойство от изхода на делото, притеснение от реакцията на близки, приятели и роднини. Фактът на незаконното обвинение бил достатъчен да индицира, че Т. е претърпял вреди, изразяващи се в съвсем естествени като посочените негативни преживявания. Събраните пред първата инстанция доказателства потвърждавали тезата, че незаконно повдигнатото обвинение се е отразило негативно на касатора и е намерило израз в промяната на поведението му, тъй като е станал напрегнат, затворен в себе си и притеснен от възможните последици от изхода на делото. Въззивният съд е посочил, че всички тези обстоятелства относно индивидуалните негативни преживявания на ищеца, тежестта на повдигнатото обвинение, както и взетата мярка за неотклонение „подписка“ са били взети предвид от първостепенния съд. От друга страна, обаче не са били съобразени в достатъчна степен продължителността на наказателното преследване (общо две години в досъдебната и съдебната му фаза), което не надхвърляло пределите за „разумен срок“ и търпените ограничения от взетата мярка за неотклонение „подписка”, които не са били съизмерими с мярка за неотклонение, каквато била „задържането под стража“, които обуславяли по-лека степен на неимуществените вреди. Наказателното преследване не е било станало публично достояние на обществеността чрез медиите и по делото не са били събрани доказателства за наличие на увреждания с трайни последици за психичното или физическото състояние на Т.. Обстоятелството, че касаторът бил в млада възраст (двадесет и четири години) само по себе си не обуславяло по-травмиращи преживявания, а напротив при липса на доказателства в обратна насока, предполагало по-бързо възстановяване от преживения дискомфорт и стрес, още повече че към момента на наказателната репресия той не е бил в трудовоправни отношения, т.е. човек реализирал се професионално, който наред с личните неудобства ще търпи и негативите на работното си място. В досъдебното производство не са били провеждани множество процесуално следствени действия, а и съдебното производство било приключило в период около година с провеждане шест открити съдебни заседания. Затова и не могло да се приеме, че тези процесуално-следствени действия биха могли или че са довели до някакво извънредно влошаване на емоционалното състояние на Т.. От събраните гласни доказателствени средства не било установено, че той е приемал успокоителни медикаменти, което означавало, че негативните преживявания от воденото наказателно производство не са били увреждащи за психиката му в по-тежка степен.
Съставът на Софийския апелативен съд е посочил, че от обективните обстоятелства от значение за определяне на размера на обезщетението като тежестта на повдигнатото обвинение, продължителността наказателното производство, вида и обема на процесуално следствените действия, както и обстоятелствата със субективен характер, следвало, че обичайният (нормален) начин на живот на Т. до този момент не е бил засегнат драстично, нито, че интензитета на породените в този период негативни емоционални и психически преживявания е бил извън рамките на обичайните в подобни случаи. С оглед на това е прието, че сумата от 3000.00 лева справедливо ще обезщети Т. за претърпите от него неимуществени вреди. Целият претендиран размер от 30 000.00 лева се явявал нереално завишен спрямо практиката на съдилищата при определяне на обезщетение в сходни случаи, а също така и с оглед обема и интензитета на действително установените вреди, в които не се включвали по-тежки по характер или необратими за Т. последици в личен или друг аспект.
В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК С. Б. Т. сочи, че съставът на Софийския апелативен съд се е произнесъл по правния въпрос за задължението на съда да определи размера на обезщетението за неимуществени вреди, след като извърши задължителен анализ на всички релевирани и обективно съществуващи обстоятелства, респективно факти от значение за точното прилагане на принципа на справедливостта, който въпрос бил разрешен в противоречие с т. 11 от ППВС № 4/1968 година. Поставя се и правния въпрос за това длъжен ли е съдът при предявен иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ конкретно да обсъди тежестта на повдигнатото обвинение при определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди. Сочи се, че по този въпрос решението на Софийския апелативен съд е в противоречие с решение № 15/27.01.2014 година, постановено по гр. д. № 3246/2013 година по описа на ВКС, ГК, ІV г. о. Касационният съд намира, че първият от така поставените въпроси не може да послужи като основание за допускането на касационно обжалване на решението на Софийския апелативен съд. Отразеното в т. ІІ от мотивите на ППВС № 4/1968 година становище на Пленума на ВС е намерило израз в т. 11 от диспозитива на същото ППВС. Съгласно даденото в т. 11 от ППВС № 4/1968 година указание при определяне размера на неимуществените вреди следва да се вземат под внимание всички обстоятелства, които обуславят тези вреди като в мотивите към решенията си съдилищата трябва да посочват конкретно тези обстоятелства, както и значението им за размера на неимуществените вреди. Тези указания са доразвити с т. 11 от ТР № 3/22.04.2005 година, постановено по тълк. д. № 3/2004 година на ОСГК на ВКС, където е посочено, че обезщетение за неимуществени вреди се дължи и в случаите на частично оправдаване на лицето като същото се определя глобално по справедливост като се вземат предвид броя на деянията, за които е постановена оправдателна присъда и тежестта на тези, за които деецът е осъден, съпоставени с тези, за които е оправдан и като се вземат предвид особеностите на всеки конкретен случай. След съпоставката между посочената задължителна практика на Върховния касационен съд по посочените въпроси и възприетото от състава на Софийския апелативен съд разрешение на същите сегашния състав на ІV г. о. на ВКС намира, че при постановяване на решението си съставът на Софийския апелативен съд не се е отклонил от така установената практика. В случая са обсъдени и преценени всички, твърдени от страните и реално установени по делото, обстоятелства имащи значение за определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди като същите са посочени в мотивите на съдебния акт и е отразено значението им за определения размер на обезщетението. Това важи и за втория поставен от С. Б. Т. в изложението му по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК правен въпрос. По своето съдържание той се поглъща от първия такъв, поради което на него не може да бъде даден отговор различен от този на първия въпрос. Видно от мотивите на въззивното решение съдът е посочил, че тежестта на повдигнатото обвинение е взета предвид при определянето на размера на обезщетението за неимуществени вреди. Същевременно в изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК С. Б. Т. е посочил, че тежестта на повдигнатото обвинение обосновава по-висок размер на обезщетението за неимуществени вреди. С това твърдение се оспорват изводите на съда относно тежестта на този критерий за определяне на размера на обезщетението. Неправилната оценка на един или друг критерий от значение за определянето на размера на обезщетението за неимуществени вреди може да доведе до неправилност на въззивното решение и е основание за касационното му обжалване по чл. 281, т. 1 от ГПК. Основанията за касационно обжалване на въззивното решение по чл. 281 от ГПК обаче са различни от тези по чл. 280 от ГПК за допускане на касационното обжалване, което изрично е посочено в мотивите на т. 1 от ТР № 1/19.02.2010 година, постановено по тълк. д. № 1/2009 година на ОСГТК на ВКС, поради което въз основа на тях не може да се допусне касационно обжалване на решението.
Предвид на изложеното не са налице предвидените в чл. 280, ал. 1 от ГПК предпоставки за допускане на касационно обжалване на решение № 688/07.04.2016 година на Софийски апелативен съд, гражданско отделение, 1-ви състав, постановено по гр. д. № 4904/2015 година по подадената срещу него от С. Б. Т. касационна жалба с вх. № 6868/12.05.2016 година и такова не трябва да се допуска. При това не следва да се разглеждат посочените от Т. в изложението му по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК твърдения, че обжалваното решение при липса на частично обсъждане на направените с подадената от С. Б. Т. срещу първоинстанционното решение въззивна жалба оплаквания и липсата на мотиви за тях, тъй като по отношение на тях липсва формулиран правен въпрос по смисъла на чл. 280 от ГПК.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Четвърто отделение
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 688/07.04.2016 година на Софийски апелативен съд, гражданско отделение, 1-ви състав, постановено по гр. д. № 4904/2015 година по подадената срещу него от С. Б. Т. от [населено място], [улица], с Е. [ЕГН] касационна жалба с вх. № 6868/12.05.2016 година.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател:
Членове: 1.
2.