О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 333
гр.София 23.04.2019 год.
Върховният касационен съд на Република България, IІІ гражданско отделение в закрито съдебно заседание на двадесет и трети януари две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА
разгледа докладваното от съдия Декова
гр.дело № 3545 по описа за 2018 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на „Домостроителен комбинат – София“ АД, подадена чрез процесуален представител адв.Г., срещу въззивно решение от 08.02.2018г., постановено по в.гр.д.№11558/2017г. на Софийски градски съд, в частта, с която е потвърдено решение от 04.04.2017г. по гр.д.№28934/2015г. на Софийски районен съд в частта, с която е отхвърлен предявения от „Домостроителен комбинат – София“ АД срещу Е. Г. Т. иск с правно основание чл.422, във вр. с чл.415, ал.1 ГПК, във вр. с чл.59 ЗЗД, както и в частта, с която след частична отмяна на първоинстанционното решение частично е уважен предявения от Е. Г. Т. насрещен иск с правно основание чл.92, ал.1 ЗЗД до размер на сумата 3 505,59лв., дължима за периода 25.02.2013г.- 06.12.2013г.
Касаторът счита, че е налице основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Ответникът по жалбата Е. Г. Т., чрез процесуален представител адв.А., оспорва наличието на основание за допускане на касационно обжалване, като съображенията си излага в писмен отговор. Претендира разноски.
Постъпила е насрещна касационна жалба от Е. Г. Т., чрез процесуален представител адв.А., срещу въззивното решение в частта, с която е потвърдено първоинстанционното решение в частта, с която е отхвърлен предявения от нея насрещен иск с правно основание чл.92, ал.1 ЗЗД за размера над сумата 3 505,59лв. до претендирания размер 25 000лв. на предявения частичен иск от общо дължима сума от 52 385лв, за периода 21.12.2000г. – 24.02.2013г., като погасен по давност.
Касаторът счита, че е налице основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Ответникът по насрещната касационна жалба „Домостроителен комбинат – София“ АД, чрез процесуален представител адв.Г., оспорва жалбата като неоснователна, като излага съображения в писмени бележки. Претендира разноски.
Касационната и насрещната жалби са процесуално допустими – подадени са в срока по чл.283 ГПК, респ. по чл.287, ал.2 ГПК, срещу обжалваемо решение, от легитимирани страни, които имат интерес от обжалването.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр.отделение на ГК, след преценка на изложените основания за касационно обжалване по чл.280, ал.1 от ГПК намира:
С въззивното решение е потвърдено първоинстанционното решение, в частта, с която е отхвърлен предявеният от „Домостроителен комбинат – София“ АД срещу Е. Г. Т. иск с правно основание чл.422, във вр. с чл.415, ал.1 ГПК, във вр. с чл.59 ЗЗД, както и в частта, с която е отхвърлен предявения от нея насрещен иск с правно основание чл.92, ал.1 ЗЗД за размера над сумата 3 505,59лв. до претендирания размер 25 000лв. на предявения частичен иск от общо дължима сума от 52 385лв, за периода 21.12.2000г. – 24.02.2013г., като погасен по давност в тази част. С въззивното решение след частична отмяна на първоинстанционното решение частично е уважен предявения от Е. Г. Т. насрещен иск с правно основание чл.92, ал.1 ЗЗД до размер на сумата 3 505,59лв., дължима за периода 25.02.2013г.- 06.12.2013г.
Въззивният съд е приел, че предявеният от „Домостроителен комбинат – София“ АД иск с правно основание чл.422, във вр. с чл.415, ал.1 ГПК, във вр. с чл.59 ЗЗД, е неоснователен, като е посочил, че изцяло споделя изводите на СРС в това отношение, които на основание чл.272 от ГПК следва да се считат мотиви и на въззивното решение. Въззивният съд е приел, че по делото няма нито едно убедително доказателство в подкрепа на изложеното в исковата молба, че Е.Т. е ползвала лично или чрез трето лице електроенергия в процесните имоти за периода 1.09.2009 г. – 22.01.2014 г. Посочено е от съда, че следва да се има предвид и че ако трето лице е ползвало електроенергията, заплатена от дружеството, не е ясно по какъв начин в този случай именно Е.Т., а не въпросното трето лице, се е обогатила от това.
С въззивното решение по предявения насрещен иск с правно основание чл.92, ал.1 ЗЗД е прието, че съгласно процесния договор – пунктове ІV.3, ІV.9 и ІV.10, „Домостроителен комбинат – София“ АД се е задължил да построи жилищната сграда № 2 и предаде обектите – собственост на учредителите в двугодишен срок от учредяване правото на строеж, като предаването следва да бъде осъществено след наличието на подписан протокол № 16 /в 7-дневен срок от подписването на протокол № 16 „Домостроителен комбинат – София“ АД следва да уведоми писмено учредителите с покани за въвеждане във владение на имотите/, като при неспазване на този срок е предвидено заплащането на неустойка на учредителите в размер на левовата равностойност на 50 щатски долара за всеки просрочен ден по фиксинга на БНБ в деня на закъснението. Прието е въззивния съд, че „Домостроителен комбинат – София“ АД съгласно задълженията му по процесния договор за учредяване право на строеж, е следвало да построи и предаде на учредителите сграда № 2 в срок до 21.12.2000 г., като предаването е трябвало да стане след снабдяването с протокол № 16, като по делото няма доказателства, че дружеството е изпълнило тези си задължения до 06.12.2013 г. – крайната дата, до която се претендира неустойката, а напротив – по делото е установено по несъмнен начин, че до 06.12.2013 г. дори не е бил налице подписан протокол № 16. Изложени са съображенията на съда, че липсват доказателства и за наличието на обективни обстоятелства, извън властта на „Домостроителен комбинат – София“ АД, които да са станали причина за забавянето и които да го освобождават от отговорност. Прието е, че за забавата в изпълнението на задълженията за построяване и предаване на сграда № 2 за периода 22.12.2000 г. – 6.12.2013 г., „Домостроителен комбинат – София“ АД дължи общо на всички учредители на правото на строеж заплащането на неустойка в размер на левовата равностойност на 50 щатски долара за всеки просрочен ден по фиксинга на БНБ в деня на закъснението, като Е.Т. има право на 1/6 част от размера на неустойката. Прието е за основателно възражението за погасяване на претенцията по давност за периода до 25.02.2013 г., на основание чл.111, б.“б“ от ЗЗД.
Касаторът „Домостроителен комбинат – София“ АД счита, че е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 ГПК по въпросите: 1„допустимо ли е пълното доказване да бъде извършено само с косвени доказателства, стига последните да са несъмнено установени, достоверни и да са в такава връзка с другите обстоятелства, че да установяват без съмнение главния факт“; 2“допустимо ли е съдът да разширява доказателствената тежест на ищеца, /хипотезата на първия състав на неоснователното обогатяване/, като освен доказване на твърдяното даване, респективно – получаване от ответника на нещо без основание, ищецът да следва задължително да установява и други съпътстващи даването, респективно – получаването обстоятелства“; 3“препращането към мотивите на първата инстанция по реда на чл.272 ГПК допустимо ли е правните изводи на съда да бъдат декларативни и освобождава ли препращането въззивната инстанция от задължението да отговори на всички доводи във въззивната жалба и то в качеството си на съд по същество на спора – чрез извеждане на свои фактически констатации и правни изводи“; 4“когато счете, че не са събрани достатъчно данни за размера на неоснователното обогатяване, длъжен ли е съдът да приложи разпоредбата на чл.162 ГПК като определи размера по своя преценка“; както и по материалноправния въпрос: “в хипотезата на неоснователно обогатяване, релевантни ли са към спора наличието на договорни и/или фактически отношения между страните или някоя от тях и трето неучастващо в делото лице“.
Касаторът счита, че е налице основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение в обжалвананата от него част по насрещния иск, по чл.280, ал.1, т.1 ГПК по материалноправните въпроси: “когато вземането е предвидено под определено условие, в кой момент същото става изискуемо, респективно – от кой момент за кредитора започва да тече давностния срок, в който следва да предяви съдебно вземането си“; “допусктимо ли е съдът чрез тълкуване волята на страните, обективирана в двустранен договор, да създава права, респективно – задължения, които страните не са уговаряли“.
Настоящият съдебен състав намира, че няма основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по първия поставен от касатора въпрос, тъй като не е налице твърдяното противоречие на въззивното решение с посочената от касатора практика на ВКС. Въззивният съд не е отрекъл възможността доказването да бъде успешно извършено с косвени доказателства, но не е приел в случая такова да е успешно проведено. В първоинстанционното решение, към чиито мотиви препраща въззивното решение, е прието, че не е установено по делото, включително и чрез събраните гласни доказателства, че ответницата е ползвала процесните имоти в процесния период, от което обстоятелство да се направи и извод, че за същите е доставяна електроенергия в рамките на исковия период. Несъгласието на касатора с изводите на съда не може да обуслови допускане на касационно обжалване. К. съд, упражнявайки правомощията си за дискреция на касационните жалби, трябва да се произнесе дали соченият от касатора правен въпрос от значение за изхода на канкретното дело е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора, но не и дали те са законосъобразни /ТР №1 по тълк.д.№1/2009г. на ОСГТК на ВКС, мотиви към т.1/.
Не е налице основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по втория от поставените от касатора въпроси, доколкото е неотносим към приетата от съда правна квалификация на предявения иск и предпоставя в себе си, че неправилно е определена от съда правната квалификация на предявения иск, поради което не представлява правен въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК. Отделно от това, въззивният съд е приел, че по делото не е установено да е потребявана електроенергия при ползване на двата апартамента и гаража от ответницата през процесния период, като елемент от фактическия състав на непозволеното увреждане и в сочената от касатора хипотеза на непозволено увреждане, ако би бил квалифициран от съда с такава правна квалификация предявения от него иск.
По третия от поставените от касатора правни въпроси настоящият състав намира, че не е налице соченото основание за допускане на касационно обжалване. Както се посочи, решаващите мотиви на въззивното решение за недоказаност на иска, са, че по делото не е установено, че през процесния период е потребена електроенергия при ползване на процесните имоти, със събраните по делото доказателства, вкл. и със свидетелските показания по делото – на служител на ищцовото дружество. В тази насока въззивният съд е изложил собствени мотиви, поради което твърденията на касатора в обратния смисъл не кореспондират със съдържанието на въззивното решение. Отделно от това, оплакването на касатора, че е следвало въззивният съд да изложи собствени мотиви като обсъди заключението на съдебно-техническата експертиза, с твърдения, че с него се установяват спорните обстоятелства по делото, не кореспондира със съдържанието на заключението, в което вещото лице многократно е посочило, че заключението е изготвено по данни на ищеца в едностранно изготвени от него документи; че няма данни за контролни индивидуални електромери за обектите на ответницата, като в съдебно заседание вещото лице е посочило, че на територията на гр.София „ЧЕЗ Разпределение“ ЕАД единствено е носител на правата за разпределяне на електрическа енергия.
Четвъртият от поставените от касатора правни въпроси предпоставя да е прието от въззивния съд, че искът е доказан по своето основание, което не е прието в обжалваното решение, поради което поставеният от касатора въпрос не представлява правен въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК.
Не е налице основание за допускане на касационно обжалване по поставения материалоправен въпрос: “в хипотезата на неоснователно обогатяване, релевантни ли са към спора наличието на договорни и/или фактически отношения между страните или някоя от тях и трето неучастващо в делото лице“. Поставеният от касатора въпрос не е относим към решаващите мотиви на въззивното решение за недоказаност на иска, а именно, че по делото не е установено, че през процесния период е потребена електроенергия при ползване на процесните имоти. Не е налице и соченото противоречие на въззивното с приложеното решение по гр.д.№ 1184/2012г. на ВКС, ІІІг.о., в което, както е посочил и самият касатор е прието, че „при положение, че имущественото благо е дадено от ищеца и е получено от ответника при първоначална липса на правно основание и се претендира връщането му с иск на основание по чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД, без правно значение е евентуалното наличие на договорни правоотношения между ищеца и трето, неучастващо в процеса лице или между ищеца и ответника“. Както вече бе посочено, в настоящия случай нито искът е квалифициран като такъв с правно основание чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД, нито е прието за установено имущественото благо да е дадено от ищеца и да е получено от ответника, поради което неоснователно се твърди от касатора противоречие на въззивното решение с приложеното решение на ВКС.
Не е налице основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение в обжалваната от „Домостроителен комбинат – София“ АД част от решението по насрещния иск, по поставения от касатора въпрос: „когато вземането е предвидено под определено условие, в кой момент същото става изискуемо, респективно – от кой момент за кредитора започва да тече давностният срок, в който той следва да предяви седебно вземането си“. Поставеният въпрос предпоставя в себе си, че вземането е предвидено под условия, но по делото не е прието за установено, че вземането за неустойка за забавено изпълнение на задължението на „Домостроителен комбинат – София“ АД да предаде процесните имоти на Т. е предвидено под определено условие. Поради това поставеният въпрос не представлява правен въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК. Отделно от това, не е налице и соченото от касатора основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, доколкото с приложеното решение на ВКС не е поставен за разрешаване и не е разрешен сега поставения от касатора правен въпрос, а друг въпрос: за началния момент, от който започва да тече давностният срок за парично вземане в специфичната хипотеза на евентутално съединяване на иск за ревандикация на движими вещи с иск за присъждане на равностойността на вещите, ако те не са налице.
Касаторът „Домостроителен комбинат – София“ АД поставя и въпрос: “допустимо ли е съдът чрез тълкуване волята на страните, обективирана в двустранен договор, да създава права, респективно – задължения, които страните не са уговаряли“. Настоящият съдебен състав намира, че поставеният от касатора въпрос не отговаря на изискванията на чл.280, ал.1 ГПК относно общото основание за допускане на касационно обжалване. Поставеният от касатора въпрос предпоставя в себе си въззивният съд да е приел, че страните са уговорили права, респ. задължения, каквито страните не са уговорили. Такава проверка – за неправилност на въззивното решение, не може да бъде извършвана в настоящото производство по допускане на касационно обжалване, а само при разглеждане на касационната жалба, ако такова бъде допуснато. Отделно от това, доводите на касатора, че /предвидените в пункт ІV.3 /задължения/ са изпълнени, както всъщност и първоинстанционният съд е приел“, не кореспондират със съдържанието на първоинстанционното решение.
Предвид изложеното не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение по жалбата на „Домостроителен комбинат – София“ АД. При този изход на делото в настоящето производство по чл. 288 ГПК и на основание чл. 287, ал. 4 от същия процесуалния закон, не се дължи произнасяне по насрещната жалба и затова тя следва да бъде оставена без разглеждане.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение от 08.02.2018г., постановено по в.гр.д.№11558/2017г. на Софийски градски съд, по касационна жалба на „Домостроителен комбинат – София“ АД.
НА ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 287, АЛ. 4 ГПК ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ насрещната касационна жалба на Е. Г. Т..
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: