О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 333
София, 24.06.2019 г.
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в закрито заседание , в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИЯНА ЦЕНЕВА
ЧЛЕНОВЕ: БОНКА ДЕЧЕВА
ВАНЯ АТАНАСОВА
разгледа докладваното от съдията Д. Ценева гр.д. № 3889/2018 г. по описа на ВКС, І г.о. и за да се произнесе, взе предвид :
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от адв. Д. Г. като пълномощник на З. М. Х., Г. С. Х. и Х. С. Х., срещу въззивно решение № 117 от 14.06.2018 г. по в.гр.д. № 65/2018 г. на Окръжен съд – Кърджали в частта, с която е потвърдено решение № 42 от 22.01.2018 г. по гр.д. № 667/2017 г. на Районен съд – Кърджали. В жалбата са изложени подробни доводи за неправилност на решението в обжалваната му част поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, необоснованост и нарушение на материалния закон.
Иска се въззивното решение да бъде допуснато до касационно обжалване на основание чл. 280, ал.1, т.1 ГПК като постановено в противоречие с практиката на ВКС по следните въпроси: 1/ Следва ли въззивният съд да провери правилността на първоинстанционното решение в рамките на всички релевирани оплаквания във въззивната жалба. 2/ Когато имотът е наследствен следва ли да се приеме, че сънаследникът владее частите на останалите сънаследници, или че осъществява фактическа власт върху тях като държател. 3/ Придобиването по давност на целия имот от един от сънаследниците може ли да стане, ако не се установи по категоричен начин, че свои и останалите идеални части за себе си и това негово намерение е противопоставено на другите сънаследници. 4/ Достатъчно ли е едно лице да ползва имота според неговото предназначение, да го поддържа и ремонтира, за да се приеме, че упражнява фактическата власт с намерение за своене в хипотеза, при която имотът е съсобствен. Позовават се и на основанието по чл. 280, ал.2, изр. последно ГПК- очевидна неправилност на решението.
Ответниците по касация Г. С. А. и С. С. М. не са подали отговор на касационната жалба.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе, взе предвид следното:
С въззивното решение в обжалваната му част е потвърдено решение № 42 от 22.01.2018 г. по гр.д. № 667/2017 г. на Районен съд- Кърджали в частта, с която е отхвърлен предявеният от З. М. Х., Г. С. Х. и Х. С. Х. против Г. С. А. и С. С. М. иск с правно основание чл. 124, ал.1 ГПК за установяване, че ищците са собственици общо на 1/8 ид. част от следния недвижим имот: поземлен имот с пл.№ …. в кв. …. по действащия план на [населено място], общ. К., одобрен през 1983 г., с площ 780 кв.м, ведно с изградената в него двуетажна масивна жилищна сграда със застроена площ 117 кв.м. Със същото решение на въззивния съд е обезсилено първоинстанционното решение в частта, с която положителният установителен иск за собственост е отхвърлен за 5/8 ид. части от същия имот. В тази си част то не е предмет на касационно обжалване.
Не е спорно между страните, че процесният недвижим имот – дворно място, ведно с построената в него двуетажна масивна жилищна сграда, са били собственост на съпрузите С. Х. А. и Н. Х. А.. Те са имали три деца – С. С. Х., Г. С. А. и А. С. Ю., с които са живели заедно в имота. През 1993 г. синът С. със семейството си се преместил да живее в Република Турция. В имота останали да живеят неговите родители С. и Н.. С. починал през 1996 г. През 1997 г. Н. също заминала за Република Турция, където живяла при сина си С., който се грижил за нея до 2017 г. След преценка на събраните по делото гласни доказателства съдът е приел за установено, че след заминаването на Н. за имота се грижил сина Г.. Същият работил в други населени места, но всяка събота и неделя се връщал в [населено място]. Поправил покрива на къщата и сменил керемидите, изградил отново падналата подпорна стена, поправил оградата и изградил ограда от бетон и мрежа, почистил и обработвал дворното място, прокопал канал за обратни води, ремонтирал кухнята, подменил дограмата с алуминиева, сложил нова врата. През този период братът С. и семейството му посещавали имота рядко, през няколко години, когато се връщали в България за смяна на паспортите, като отсядали в къщата за по ден- два, като гости. Съдът е приел, че Г. А. е упражнявал фактическа власт върху имота за себе си от 1998 г. по устна уговорка между него, неговата майка Н., С. и А. имотът да остане за него. Поради това през 1998 г. го декларирал в данъчната служба като свой и плащал данъците за него. Оттук съдът е заключил, че в полза на ответниците е осъществен фактическия състав на чл. 79, ал.1 ЗС и същите са придобили по давност идеалната част от недвижимия имот в размер на 1/8, която наследодателят на ищците С. С. Х. е получил по наследство от своя баща С. Х. А.. По тези съображения е намерил предявения от наследниците на С. С. Х. – З. М. Х., Г. С. Х. и Х. С. Х. установителен иск за собственост на тази идеална част за неоснователен.
Не са налице предпоставките на чл. 280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по поставените от жалбоподателите правни въпроси. Първият въпрос, касаещ задължението на въззивния съд да провери правилността на първоинстанционното решение в рамките на всички релевирани оплаквания във въззивната жалба, не осъществява общото изискване на чл. 280, ал.1 ГПК. Значението му се свързва с частта от въззивното решение, с която е обезсилено първоинстанционното решение по отношение на 5/8 ид. части, заявени с исковата молба като притежавани от ищцата Н. Х. А.. По отношение на същата производството по делото е прекратено, тъй като е установено, че е починала преди предявяване на иска. В тази част въззивното решение не е предмет на касационно обжалване, влязло е в сила и независимо от отговора на поставения въпрос, не може да бъде проверявано по същество от касационната инстанция.
Практиката на ВКС, на която се позовават жалбоподателите, за да обосноват наличие на основание по чл. 280, ал.1, т.1 ГПК по останалите повдигнати в изложението по чл. 284, ал.3,т.1 ГПК правни въпроси, касаещи предпоставките, при които един от сънаследниците, упражняващ сам фактическа власт върху целия сънаследствен имот, може да придобие по давност идеалните части на другите сънаследници, третира различни от разглежданата хипотези, поради което, с оглед конкретно установените по настоящото дело факти, е неприложима. Съдът е приел, че ответникът Г. А. е завладял процесния имот като свой след устна уговорка с останалите сънаследници „имота да остане за него”. Изводът за такава уговорка е направен въз основа на показанията на свидетелката А. Ю., която е сестра на ответника Г. А. и на наследодателя на ищците- С. Х., които съдът е кредитирал изцяло, преценявайки ги като обективни и безпристрастни. Същата е заявила пред съда, че е присъствала заедно със своята майка и двамата си братя, когато е постигнато съгласие отношенията им по повод процесния имот да бъдат уредени по този начин, каквато е била волята на майката Н., и никой от останалите не се е възпротивил. В своята практика ВКС последователно се придържа към разбирането, че когато владението се придобива със съгласието на предишния владелец или собственика, не е необходимо владелецът, който се позовава на придобивна давност, да доказва, че е отблъснал владението – достатъчно е да се установи факта на съгласието и факта на владението в предвидения от закона срок /решение № 803 от 21.10.1994 г. по гр. д. № 662/94 г. на ВС, I г. о., решение № 549 от 30.12.2010 г. по гр. д. № 217/2010 г. на ВКС, II г. о., решение № 528 от 11.06.2010 г. по гр. д. № 1218/09 г. на ВКС, I г. о. и др./. Възивното решение не е в противоречие с тази практика, поради което не може да се приеме, че е очевидно неправилно.
По тези съображения въззивното решение не следва да се допуска до касационно обжалване.
Водим от гореизложеното съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 117 от 14.06.2018 г. по в.гр.д. № 65/2018 г. на Окръжен съд – Кърджали в частта, с която е потвърдено решение № 42 от 22.01.2018 г. по гр.д. № 667/2017 г. на Районен съд – Кърджали.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: