3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 333
С., 25,04,2014 година
Върховният касационен съд на Република България, първо търговско отделение, в закрито заседание на седми април две хиляди и четиринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛА ХИТРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
РОСИЦА БОЖИЛОВА
изслуша докладваното от съдията Чаначева т.дело № 3173/2013 година.
Производството е по чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на [фирма] -гр. Я. против решение №18 от 18.02.2013г. по т.д. 5/13 на Бургаски апелативен съд.
Ответниците по касация не са заявили становище.
Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК.
С представеното изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, касаторът,чрез пълномощника си – адв. П. е посочил, че счита, че е налице основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК . Лаконично е отбелязал, че постановения резултат съдът е обвързал с недоказване от страна на ответника, че е удолетворил вземането на кредиторите в определения процесуален срок, но не били изследвани постъпилите по изпълнителното дело частични вноски. Така е поставен въпроса- „ за важността на изясняването по делото на обстоятелството дали вземането е било погасено въпреки доказателствената тежест и доколко е приложен в процеса принципа на служебното начало , въведено с чл.7 ГПК при положение, че в процеса ответника не е ангажирал доказателства в своя защита и е участвал без адвокатска защита поради липса на материални възможности предвид естеството на процеса”. Други доводи не са развити.
Касаторът не обосновава довод за приложно поле на чл.280, ал.1 ГПК. Дори и да бъде изведен правен въпрос от така развитото изложение по чл.280, ал.1 ГПК, дори и да се приеме този въпрос за релевантен, въпреки, че би бил хипотетичен и фактически, без да е свързан с решаващите изводи на въззивния съд / а задължението за ясна и точна формулировка на този въпрос е на касатора – ар т.1 ТРОСГТК №1 /09г./, то той би обосновал единствено общото основание за допускане на касационно обжалване. За да е налице основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, то касаторът следва да обоснове, че конкретно формулирания правния въпрос е от значение за точното прилагане на закона/когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на това тълкуване / и за развитие на правото / когато законите са непълни, неясни и противоречиви/, като приносът в тълкуването, осигурява разглеждане и решаване на делата според точния смисъл на законите – т. 4 ТР ОСГТК № 1/2009г. С оглед тези предпоставки страната не е изложила каквито и да било доводи, водещи до извод за наличие на приложно поле на сочената разпоредба, тъй като такъв довод не е посочване на основанието, нито лаконичното оплакване, че въпреки липсата на доказателства съдът служебно следва да установи благоприятни за ищеца факти, без да се твърди дори, че е налице удолетворяване на вземането на кредитора. По принцип оплакванията за неправилност на акта са неотносими към производството по чл.288ГПК и се разглеждат само ако бъде допуснато касационно обжалване, но не могат да обосноват основанията за допускането му.
Следователно, съобразно изложеното от касатора по реда на чл.284, ал.3, т.1 ГПК не са налице предпоставките за приложно поле на нормата на чл.280, ал.1ГПК и решението на Бургаски апелативен съд не следва да бъде допуснато до касационно обжалване.
По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №18 от 18.02.2013г. по т.д. 5/13 на Бургаски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: