5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 333
София 30.05.2016 година
Върховният касационен съд, Първо гражданско отделение, в закрито заседание на деветнадесети май през две хиляди и шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Бранилсава Павлова
ЧЛЕНОВЕ: Светлана Калинова
Геника Михайлова
при секретар
като изслуша докладваното от съдия Светлана Калинова
гражданско дело № 1935 от 2016 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Г. Г. К. с постоянен адрес [населено място], Р. Федерация чрез процесуалния му представител адв.М. Й. срещу въззивното решение на Варненския окръжен съд, постановено на 17.12.2015г. по в.гр.д.№2616/2015г., с което е отменено решението на първоинстанционния съд в частта, с която е отхвърлен предявеният от Р. Д. В. иск с правно основание чл.108 ЗС, насочен срещу Г. Г. К., за предаване владението върху част от избено помещение №4, находящо се на кота -2.60 на жилищна сграда с идентификатор 10135.1503.39.3 по КК на [населено място], на [улица], заключена в контура между точки F-C-D-E-F на скицата на вещото лице като придобито по силата на сделка, обективирана в н.а.№95, дело №8767 от 11.08.2010г. на СВ-В. и в частта за разноските и вместо това Г. Г. К. е осъден да предаде владението, а в частта, с която е отхвърлен предявеният от Р. Д. В. иск за предаване владението на част от избено помещение №4, заключена в контура между точки A-B-C-F-A на скицата на вещото лице решението на първоинстанционния съд е обезсилено и производството по делото е прекратено.
В изложението към подадената касационна жалба се излагат съображения, че въззивният съд се е произнесъл по въпросите може ли съдът да се произнесе по иск с правно основание чл.108 ЗС и как трябва да се процедира, ако имотът може да се индивидуализира и установи като местоположение само с една граница и може ли съдът да уважи ревандикационен иск по отношение на имот, като със своето решение предостави повече права отколкото е очертал титулът за собственост на ищеца и това е за сметка нарушаване правата на трети лица, като касаторът поддържа, че така поставените въпроси имат значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото /основание за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл.280, ал.1, т.3 ГПК/.
В писмен отговор в срока по чл.287, ал.1 ГПК ответникът по касационна жалба Р. Д. В. изразява становище, че не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване по изложените в отговора съображения. Поддържа, че с решението си съдът не е предоставил повече права на ищеца, не са накърнени права на трети лица, както и че процесният имот е индивидуализиран по архитектурен проект, поради което и поставените въпроси не биха допринесли нито за точното прилагане на закона, нито за развитието на правото.
Касационната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд в срока по чл.283 ГПК. Предпоставки за допускане на касационно обжалване не са налице, като съображенията за това са следните:
Р. Д. В. е предявил срещу Г. Г. К. иск за предаване владението на мазе №4 с площ от 4.17кв.м., намиращо се на кота -2.60 на жилищна сграда с идентификатор 10135.1503.39.3 по КК на [населено място], на [улица] при граници:мазе №3, мазе №5, калканен зид и избен коридор.
С обжалваното решение е прието, че така предявеният иск е основателен за онази част от мазето /избеното помещение/, която е заключена в контура между точки F-C-D-E-F на скицата към заключението на вещото лице, като за останалата част предявеният иск е недопустим.
Прието е, че с договор за покупко-продажба от 11.08.2010г. /н.а.№40, том II, рег.№911, дело №143/2010г. на нотариус П.М./, Р. Д. В. е закупил апартамент №5 с идентификатор 10135.1503.39.3.5, находящ се в [населено място], [улица], подробно индивидуализиран в акта, ведно с избено помещение №4 на сутеренен етаж с площ от 4.17кв.м., при граници: на север-мазе №3 и общи части. Прието е, че Г. Г. К. се легитимира като собственик на апартамент №3 в същата сграда, ведно с избено помещение №1 с площ от 3.10кв.м. /н.а.№16, том I, рег.№367, дело №10/2013г. на нотариус Ж.К./.
Въз основа на изслушаните по делото заключения на СТЕ е прието, че от момента на издаване на разрешението за строеж през 2009г. до въвеждане на сградата в експлоатация на кота -2.60 не са били извършвани никакви промени в одобрените проекти; моментното разпределение на кота -2.60 не съответства на това по одобрения архитектурен проект-в момента В. ползва избено помещение с площ от 1.75кв.м., което съответства на част от коридор №2 и на част от избено помещение №4 по одобрения проект; избено помещение с площ от 4.17кв.м. няма предвидено нито в одобрения проект, нито след преустройството; разпределението на помещенията на кота -2.60 е било извършено в съответствие с одобрения проект при въвеждането на сградата в експлоатация, тъй като липсват екзекутивни чертежи и забележки в разрешението за строеж; сегашното разпределение е напълно ново и е направено след приемателната комисия; като се вземе предвид с каква площ е техническото помещение на асансьора, с колко следва да бъдат редуцирани площите на останалите избени помещения и с каква площ са те.
От показанията на разпитаните по делото свидетели е прието за установено, че мазета в сградата имат само Р. В. и Г. К.; между описаното в нотариалния акт на Р. В. мазе и мазето, което ползва в момента, има разлика; при закупуването на имота на Р. В. било показано прилежащото мазе №4, на което той поставил метална врата, но в края на 2012г. установили, че вратата е преместена така, че мазето в момента представлява част от коридора; в момента на покупката в сградата вече имало асансьор; част от мазетата са на строителя, но по уговорка с него ги ползва К. от 2013г., като ги заключва разпитаният като свидетел А. С. като пълномощник на К..
Прието е, че закупеното от В. мазе е избеното помещение на кота -2.60, означено с №4 по одобрения архитектурен проект с полезна площ от 2.51 кв.м., макар в нотариалния акт да е посочена площ от 4.17кв.м., тъй като никога определящ показател за индивидуализацията на недвижим имот не е била неговата площ, а неговите граници, които съответстват на посочените в нотариалния акт и тъй като не е установено да са извършвани промени в одобрения архитектурен проект е прието, че няма никакво основание избата на В. да попада върху площта на предвидения по проекта избен коридор на етажа или поне такова не се установява по делото.
С оглед на обстоятелството, че изграденото техническо помещение за асансьора е за сметка на площите на изба №3, 4, 5 и 6 е прието, че площта на процесното избено помещение е 2.51кв.м. и не следва повече да бъде редуцирана, както и че по документ за собственост К. се явява собственик на избено помещение №1, което по одобрения план е предвидено в останалата част от етажа.
Прието е, че всички преустройства по избите на етажа на кота -2.60 са извършени след огледа на приемателната комисия, след като сградата е въведена в експлоатация и няма отразени и одобрени промени върху архитектурния проект, като приемателната комисия не би приела строежа ако няма осигурен достъп до изби №3, 4 и 6, които са собственост на различни лица, а достъпът до тези изби по проекта е пряко от избения коридор. Поради това е прието, че избата на В. не е била ситуирана на мястото, където се намира сега по време на работата на приемателната комисия, местоположението й е било променено допълнително без одобрени строителни книжа, с оглед на което и така извършената промяна не поражда права. С оглед на това за доказана е приета първата предпоставка за уважаване на иска.
Прието е за установено, че К. ползва избата по първоначалния проект, отразена с №4 с оглед показанията на разпитаните по делото свидетели, като не е доказано основание, на което да осъществява фактическата власт.
По отношение на онази част от избата, която обхваща ползваната от ищеца част е прието, че искът е недопустим поради липса на правен интерес.
С оглед така очертания предмет на спора и изложените от въззивния съд съображения по основателността на предявения иск, следва да се приеме, че не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване на поддържаното от касатора основание – не е налице произнасяне на съда по спор за имот, за който да е установена само една граница /както поддържа касаторът/- в изслушаните експертизи и в исковата молба имотът е индивидуализиран с посочване на граници от всички страни, като при разрешаване на спора е взето предвид местоположението на имота по одобрения инвестиционен проект , а оттам са определени и неговите граници от всички страни. Отчетено е обстоятелството, че в представения нотариален акт избеното помещение е посочено само с една граница, но в съответствие с трайно установената съдебна практика е прието, че границите на обекта се определят от инвестиционния проект, сочещ точното местоположение на избеното помещение и границите му.
Не е налице основание за допускане на касационно обжалване и по въпроса за възможността при разрешаване на спора по чл.108 ЗС да бъдат засегнати права на трети лица, тъй като спорът за принадлежността на правото на собственост е разрешен само в отношенията между участващите в производството лица с оглед на обстоятелството, че ответникът /а не трето лице/ упражнява фактическа власт върху спорното помещение /включително като го държи чрез другиго/. По отношение на трети лица диспозитив не е постановен, нито е посочено правното действие на решението да се разпростира спрямо такива лица.
Водим от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване въззивното решение, постановено на 17.12.2015г. по в.гр.д.№2616/2015г. по описа на Варненския окръжен съд.
Определението е окончателно.
Председател:
Членове: