O П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 333
гр. София, 30.07.2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание нa двадесет и шести юни две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛ ТОМОВ
ЧЛЕНОВЕ: ДРАГОМИР ДРАГНЕВ
ГЕНОВЕВА НИКОЛАЕВА
изслуша докладваното от съдията Е. Томов ч. гр. дело № 2494/ 2018 г. и за да се произнесе, взема предвид следното:
Производствoто е образувано е по частна касационна жалба вх. № 5628/26.03.2018 г. на адв. Ю. П. Д. срещу определение № 996 от 22.03.2018г по ч. гр.д. № 681 /2018 г.на Софийския апелативен съд, с което е потвърдено решение № 240 от 04.09.2017г г. на Пернишки окръжен съд по гр. д. №493/2017 г. в частта , с което е била оставена без разглеждане жалбата на касатора в качеството му на присъединен взискател , срещу бездействие на ЧСИ Е. Д. да извърши опис и изнасяне на публична продан на възбранени недвижими имоти и за разпределение на събрани суми по постановление от 07.07.2017г , в рамките на изпълнително дело . Настоящето определение е постановено, след като по частна жалба на настоящия касатор и на основание чл.274,ал.1 изр. първо ГПК ,състав на ВКС ІІІ г.о е постановил определение № 35 от 23.01.2018г по ч гр.д № 68/2018г , с което е отменил определение №3698/06.11.2017г на САС за поредно оставяне „без разглеждане” на частната жалба на Ю. П. Д. срещу решението на Пернишки ОС в частта ,с която в производство по чл.435 и сл. ГПК жалбата на същия срещу отказ на съдебния изпълнител е приета за недопустима , съответно оставена без разглеждане и е върнал делото на Софийски апелативен съд за произнасяне по същество на тази частна жалба .
С частната жалба , поддържана като допустима въпреки указанието за обратното в обжалваното определение ,се сочи преграждащия характер на определението поради възприетото от апелативния съд ,че в една част жалбата срещу отказа на ЧСИ да извърши исканите от присъединения взискател действия е била недопустима ,тъй като не е налице постановен отказ , който да се обжалва.Фактът на прекратяване на изпълнителното производство , който акт на ЧСИ Пернишки ОС е отменил със същото решение по жалбата в необжалваната му част , обективира отказ. Поддържа се ,че обжалваното определение е в противоречие с указанията по определение № 35 от 23.01.2018г по ч гр.д № 68/2018г на ВКС , които указания според жалбоподателя се изразяват в това да се разгледа по същество жалбата срещу отказа на съдебния изпълнител .Това въззивният съд не е сторил и незаконосъобразно е приел , че същата не е допустима .
Отговор не е постъпил
Върховният касационен съд,III-то г.о намира, че частната касационна жалба е недопустима като насочена срещу акт на апелативен съд, който е окончателен и не подлежи на обжалване пред ВКС. Съгласно т.2 на ТР № 3/2005г. на ОСГТК на ВКС, функционално компетентен да разгледа частни жалби срещу определения за прекратяване на производството пред окръжния съд по обжалване действията на съдия изпълнителя е съответният апелативен съд чието определение е окончателно. ТР № 3/2005г. на ОСГТК на ВКС запазва актуалността си и при сега действащия ГПК (ДВ бр.59/2007г), поради липсата на различия в характера на производството по обжалване действия на ЧСИ. Наред с това съгласно чл.274,ал.4 ГПК не подлежат на обжалване определенията по дела,по които решенията не подлежат на обжалване,включително преграждащите определения по тези дела, потвърдени от въззивен съд като втора инстанция .Постановеното в случая определение на САС не подлежи на директен контрол тъй като не е преграждащо,за разлика от първоначално постановеното и съответно отменено от ВКС,с което е била оставена ”без разглеждане” допустима частна жалба. Касаторът възприема превратно съдържанието на указанията в определение № 35 от 23.01.2018г по ч гр.д № 68/2018г на ВКС ,които се свеждат до това да се разгледа по същество частната жалба срещу решението на Пернишки ОС в прекратителната част, а не да се разглежда по същество жалбата срещу действията на съдебния изпълнител в частта , приета от първоинстанционния съд за недупостим предмет на съдебната проверка по чл.435 и сл. ГПК. Поради това нито чл. 274,ал.2 ГПК – както счита касатора , нито чл.274 ,ал.3 ГПК – по изложените вече съображения , намират приложение и атакуваното определение не подлежи на касационно обжалване.
Ето защо жалбата следва да бъде оставена без разглеждане
Предвид изложеното, Върховният касационен съд на РБ, състав на III – то г.о.,
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ без разглеждане частна касационна жалба вх. № 5628/26.03.2018 г. на адв. Ю. П. Д. срещу определение № 996 от 22.03.2018г по ч. гр.д. № 681 /2018 г.на Софийския апелативен съд
ПРЕКРАТЯВА производството по ч.гр. д. № 2494/ 2018 г. по описа на ВКС, 3-ТО г.о.
Определението подлежи на обжалване пред друг състав на ВКС в едноседмичен срок от съобщаването му чрез връчване на препис от него.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: