ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 333
София, 04.04.2016 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на първи април през две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ВЕСКА РАЙЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ:СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
ЛЮБКА АНДОНОВА
при секретаря
изслуша докладваното от съдията ЛЮБКА АНДОНОВА
гр.дело № 6125/2015 год.
Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Я. К. В. от [населено място], чрез процесуалния му представител адв.Е. Я. от САК срещу решение № 1302 от 17.6.2015 г, постановено по гр.дело № 1371/2015 г на Софийски апелативен съд, Гражданско отделение, 7 състав, с което е потвърдено решение № 2712 от 16.4.2014 г, по гр.дело № 16171/2011 г по описа на Софийски районен съд, Гражданско отделение, I-11 състав.С първоинстанционното решение е отхвърлен като неоснователен предявения от Я. К. В. срещу Прокуратурата на РБ иск по чл.2 ал.1 т.2 от ЗОДОВ за сумата 500 000 лв.
В касационната жалба се релевират доводи за неправилност на решението поради нарушение на процесуалния и материалния закон.
Ответникът по касационната жалба Прокуратурата на РБ оспорва същата по съображения, изложени в писмен отговор. Подържа, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване.Респ.подържа, че касационната жалба е неоснователна, поради което въззивното решение следва да бъде потвърдено.
Първоинстанционният съд е бил сезиран с иск по чл.2 ал.1 т.2 от ЗОДОВ.
За да потвърди първоинстанционното решение, въззивният съд е приел, че с разпореждане от 28.7.2004 г по нохд № 6 828/2004 г по описа на СРС, НК, 15 състав, на основание чл.293а ал.5 НПК /отм/ съдебното производство по това дело е прекратено и същото е върнато на СРП за отстраняване на посочени в мотивите на съдебния акт нарушения и внасяне на делото в съда в 1-месечен срок.Посоченото разпореждане съдържа данни, че на 4.7.1995 г срещу обвиняемия Я. К. В. е повдигнато обвинение за извършено на 22.6.1995 г престъпление по чл.152 ал.1 т.2 от НК, а на 10.2.1999 г му е повдигнато обвинение за извършено престъпление по чл.150 от НК.С последващи постановления за повдигане на обвинения от 28.7.1999 г, от 24.1.2003 г, от 13.5.2004 г и от 6.7.2004 г обвиненията са прецизирани, като с постановлението от 24.1.2003 г срещу В. е повдигнато и обвинение в извършено престъпление по чл.142 ал.1 от НК, а с постановленията от 13.5.2004 г и 6.7.2004 г- и обвинение по чл.142 ал.1 он НК.В разпореждането е посочено, че за всяко едно от визираните три престъпления към момента на подаване на молбата по чл.239а ал.1 от НПК /отм/ на 12.7.2004 г са изтекли установените в закона срокове, и че в досъдебното производство са допуснати съществени процесуални нарушения, а внесения обвинителен акт не отговаря на разпоредбата на чл.235 НПК /отм/, тъй като е допусната своеобразна компилация между предвидените в чл.142 ал.1 от НК и чл.142а ал.1 от НК състави на престъплението, допълнени с несъставомерни елементи от обективна страна-сила и заплаха и по този начин внесения обвинителен акт накърнява по недопустим начин правото на защита на обвиняемия, което нарушение не може да бъде отстранено в съдебната фаза на наказателното производство.С определение от 24.9.2004 г по нохд № 8 361/2004 г по описа на СРС, НК, 15 състав, на основание чл.239 ал.6 вр.ал.5 НПК /отм/ е прекратено наказателното производство водено срещу Я. В., тъй като в дадения на Прокуратурата срок от 1 месец е допуснато ново съществено нарушение на процесуалните правила, а именно след повдигане на прецизираното обвинение и неговото предявяване не е бил извършен разпит на обвиняемия, което нарушение е особено съществено и не може да бъде отстранено в хода на съдебното производство.При тези данни, съдът е приел, че повдигнатото срещу В. обвинение е незаконно, тъй като е прекратено на основание чл.239 ал.6 от НПК /отм/, която хипотеза се приравнява на прекратяване на наказателното производство поради недоказаност на обвинението, като основанието за ангажиране на отговорността на Прокуратурата за вреди е по чл.2 ал.1 т.2 от ЗОДОВ- деянието не е извършено от лицето.Относно възражението на Прокуратурата на РБ за погасяване по давност на исковата претенция, съдът е приел следното : наказателното производство спрямо ищеца във връзка с повдигнатите обвинения е прекратено на 24.9.2004 г, а общата петгодишна давност по чл.110 е изтекла на 24.9.09 г т.е две години два месеца и 4 дни преди датата на подаване на исковата молба в съда /28.11.11 г/.Предвид но което предявените искове са отхвърлени като неоснователни, тъй като са погасени по давност.
В изложението на основанията по чл.284 ал.3 от ГПК касаторът сочи касационното основание по чл.280 ал.1 т.3 от ГПК.Формулира следния материално правен въпрос, за който подържа, че не е налице съдебна практика, а същия е от значение за точното прилагане на закона и развитие на правото : Кой е началния момент, от който започва да тече петгодишната погасителна давност, в случай в който се извършва окончателно произнасяне относно размера на наказанието, което следва да изтърпи осъдения в производството по чл.306 от НПК, така нар.комулация, тъй като едва тогава става ясно какво е реалното наказание за изтърпяване и има ли необходимост пострадалия да търси обезщетение за вреди.
Соченото касационно основание не е налице.Отговор на въпроса от кой момент започва да тече погасителната давност за реализиране на отговорността на държавата вреди е даден с т.4 на Тълкувателно решение № 3 от 22.04.2005 г по тълк.гр.дело № 3/2004 г, ОСГК на ВКС, където е посочено, че отговорността на държавата за вреди от незаконни действия на правозащитни органи възниква от момента на влизане в сила на прокурорския акт за прекратяване на наказателното производство – чл. 2, т. 2, изр. 2 ЗОДВПГ; от влизане в сила на оправдателната присъда за извършено престъпление – чл. 2, т. 2, изр. 1 ЗОДВПГ; от влизане в сила на решението, с което е оправдано лицето, осъдено на наказание по НК, или е отменено административното наказание – чл. 2, т. 3 ЗОДВПГ; от влизане в сила на определението по чл. 433, ал. 3 НПК, когато въззивният съд отмени поради липсата на законно основание, приложените от първоинстанционния съд принудително лечение или принудителни медицински мерки – чл. 2, т. 4 ЗОДВПГ; от влизане в сила на въззивното решение, с което се отменя като незаконосъобразно решението на първоинстанционния съд за налагане на административна мярка – чл. 2, т. 5 ЗОДВПГ; от влизане в сила на определението, с което е отменена мярката „задържане под стража“ – т. е. от влизане в сила на акта, с който се признават за незаконни действията на държавния орган. От този момент държавните органи изпадат в забава, дължат лихва върху размера на присъденото обезщетение и започва да тече погасителната давност за реализиране отговорността на държавата.Обстоятелството, че е извършена комулация на деянията не измества началния момент, от който започва да тече давността.Поради това макар и формулиран на различна плоскост поставеният въпрос се свежда единствено до отговора, даден в т.4 от цитираното Тълкувателно решение.Следователно не е налице касационното основание по чл.280 ал.1 т.3 от ГПК, тъй като въпросът е разрешен по задължителен начин, с Тълкувателно решение.
Воден от горните мотиви, Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1302 от 17.6.2015 г, постановено по гр.дело № 1371/2015 г на Софийски апелативен съд, Гражданско отделение, 7 състав.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :1.
2.