О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 333
гр. София, 04.06.2012 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ІІ гражданско отделение, в закрито заседание на 23 май две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
като разгледа докладваното от съдията Николова гр. д. № 418 по описа на Върховния касационен съд за 2012 година на ІІ г. о. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288, във вр. с чл. 280 ГПК.
С решение от 15.12.2011 год. по гр. д. № 1748/2011 год. Бургаският окръжен съд, като въззивна инстанция, е отменил първоинстанционното решение от 30.06.2011 год. по гр. д. № 5932/2010 год. на Бургаския районен съд и вместо това е допуснал делба на недвижим имот в [населено място], [улица], № 42, ет. 3, ап. 3, представляващ самостоятелен обект с идентификатор № *, с площ 112 кв. м. при описаните съседи, ведно с прилежащото избено помещение с площ 12 кв. м., между съделителите П. А. Х. с дял ? ид. ч., Р. А. Х. с дял ? ид. ч. и А. Й. П. с дял 1/2 ид. ч.
Въззивното решение се обжалва с касационна жалба в срок от ответникът А. Й. П., чрез пълномощника му адв. Ат. Т., с оплаквания за неговата неправилност поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на процесуалните правила и необоснованост – касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК. Моли за неговата отмяна, като се постанови друго решение по същество на спора, с което искът за делба бъде отхвърлен, като му се присъдят направените по делото разноски за всички инстанции.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът поддържа наличието на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК за допускане на касационното обжалване на въззивното решение. Счита, че по релевантните за извода на съда материалноправни въпроси, касаещи преценката на вътрешните отношения между собственика и трети лица, упражняващи владение, с оглед релевантността им към въпроса за наличие на владение върху недвижимия имот от един от съсобствениците, оспорващ собствеността на другия съсобственик, претендиращ да владее имота чрез тези трети лица, е налице произнасяне в противоречие на влезли в сила решения на ВКС, постановени по реда на чл. 290 ГПК – решение № 140 от 23.03.2010 год. по гр. д. № 4755/2008 год. І г. о. и решение № 705 от 29.10.2010 год. по гр. д. № 1744/2009 год. на І г. о. Поддържа произнасянето по процесуалноправните въпроси относно обосноваване на съдебния акт само на избрани доказателства, без обсъждане на други събрани такива и без посочване защо последните не се кредитират, както и относно доказателствената стойност на оспорени като неверни частни удостоверителни документи, а оттук и как следва да се разпредели доказателствената тежест на съдържащите се в тях факти, да е в противоречие със задължителна съдебна практика – решенията № № 24 по гр. д. 4744/2008 год. на І г. о на ВКС и 173 по гр. д. № 5166/2008 год. на ІV г.о. на ВКС. Основанието по чл. 280, ал. 3 ГПК касаторът обосновава с липса на съдебна практика по въпроса за възможността владението на съсобственик на наследствен имот да се трансформира в такова по отношение на частите само на част от останалите съобственици.
Ищцата П. Х., чрез пълномощника й адв. Т. Ж., оспорва наличието на основания за допускане на касационното обжалване на въззивното решение по съображенията, изложени в писмения й отговор за неточно, неясно и невярно формулиране на въпросите, както и липса на противоречие с приложената съдебната практика.
Върховният касационен съд, в настоящият си състав, при проверката за наличие на основания за допускане на касационното обжалване на решението, въз основа на данните по делото, намира следното:
За да допусне делба на имота, въззивният съд приел, че е налице обикновена съсобственост между страните – касаторът е придобил ? ид. ч. на основание прехвърлителна сделка от наследодателката на другите две съделителки, които се легитимират като собственици на по ? за всяка от тях по наследство от последната. Приел е, че ответникът не владее имота на правно основание – придобивна давност след смъртта на праводателката му М. Х. по отношение на частите на другите съсобственици, което да им е противопоставимо, тъй като на първо място не е установено да е упражнявал еднолично фактическа власт в изискуемия се десетгодишен период с оглед установеното обстоятелство, че двете деца на ищцата са живели в апартамента до 2002 год., т. е. ищцата е ползувала имота чрез трети лица. Съдът е приел, че касаторът, позоваващ се на придобивна давност по отношение на чуждите части в съсобствеността, не е установил промяна в намерението си да ги свои за себе си, чрез действия, препятстващи и отблъскващи възможността останалите съсобственици да упражняват фактическа власт върху имота, както и тази промяна да е станала тяхно достояние. Липсата на фактически действия за манифестиране спрямо другите съсобственици установяване на владение изключително за себе си върху целия имот, вкл. и върху чуждите идеални части, както и липсата на доказателства за отблъскване владението на останалите, както и тези действия да са достигнали до знанието на последните, е обосновало направения от съда извод за липса на непрекъснато, явно и необезпокоявано владение по смисъла на чл. 79, ал. 1 ЗС, което да е довело до придобиване собствеността по давностно владение, респ. загубване на правото на собственост на останалите съсобственици.
Следователно, произнасянето по въпроса за липсата на предпоставките на придобивната давност, като придобивен способ – владението като упражняване на фактическа власт върху имота с намерение за своене, е материалноправният въпрос, който е обусловил решаващия извод на въззивния съд за наличие на съсобственост и основателност на иска за делбата й.
Затова и първият поставен въпрос е неотносим – съобразяването на вътрешните отношения между ответника и третите лица в имота /децата на ищцата/, както и основанието им те да бъдат в него, не е обусловил извода за неоснователност на възражението на ответника за придобиване на давност на частите на останалите съсобственици, тъй като предпоставките на фактическия състав на този придобивен способ са кумулативно предвидени – владение в изискуемия се срок и намерение за своене. Дори и да се приеме, че е налице обективния елемент, при липсата на втория придобивната давност не е налице.
Съображенията на въззивния съд за извода му за неоснователност на възражението на ответника по иска за делба за наличие на придобивна давност относно идеалните части на другите съсобственици поставя въпросът за приложимостта на презумпцията по чл. 69 ЗС в техните отношения, както и за доказателствената тежест относно наличие на действия, обективиращи промененото намерение на владелеца и довеждането им до знанието на другите съсобственици. Този въпрос е предмет на образуваното ТД № 1/2012 год. на ОСГК на ВКС с оглед противоречивото му разрешаване от ВКС, поради което и касационното обжалване следва да се допусне в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, а производството по делото се спре до постановяване на решение по цитираното тълкувателно дело.
По изложените съображения настоящият състав на ВКС, ІІ г. о.
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение от 15.12.2011 год. по гр. д. № 1748/2011 год. по описа на Бургаския окръжен съд, V въззивен състав по подадената от А. Й. П., чрез адвокат Ат. Т., касационна жалба против него.
Указва на касатора в едноседмичен срок да внесе държавна такса по сметка на ВКС в размер на 50 лв. и представи в същия срок вносния документ.
СПИРА ПРОИЗВОДСТВОТО по гр. д. № 418/2012 год. на ІІ г. о. на ВКС до решаване на ТД № 1/2012 год. на ОСГК на ВКС.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: