4
Гр. д. № 1176/2015 г. на ВКС, І г. о.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 333
София, 04.06.2015 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, първо отделение в закрито заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
изслуша докладваното от председателя Ж. Силдарева гр. д. N 1176/2015 година.
Производството е по чл. 288 ГПК.
С решение от 11.04.2014 г. по гр. д. № 390/2013 г. на районен съд Червен бряг е уважен предявения от П. З. С. и П. С. С. иск за делба на недвижим имот, представляващ двуетажна жилищна еднофамилна стопанска сграда, построена в УПИ ХІ-909, кв. 41 по действащия плана на [населено място] бряг, както и на дворното място и постройките в него при права по ? ид. ч. от дворното място за ищците и за ответника, а по отношение на останалите имоти е посочено, че ищците са собственици на първия етаж в сградата и стопанската постройка, а ответникът на втория етаж от сграда и на лятната кухня и гаража.
С решение № 609 от 08.12.2014 г. по гр. д. № 649/2011 г. на Плевенски окръжен съд е отменено първоинстанционното и е постановено друго по съществото на спора, с което е отхвърлен иска за делба като е прието, че между страните не е налице съсобственост по отношение на жилищната сграда, а само по отношение на дворното място. То не може да бъде предмет на делба тъй като няма самостоятелно значение, а е със статут на обща част поради застрояването му с жилищна сграда и допълнителни сгради: стопанска, гараж и лятна кухня.
Недоволни от въззивното решение са останали ищците по иска П. З. С. и П. С. С. и в срока по чл. чл. 283 ГПК го обжалват с доводи за необоснованост и незаконосъобразност.
В изложението към касационната жалба не са формулирани материалноправни и процесуални въпроси, който да съставляват основание по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационна проверка. Ответникът по касация Т. намира жалбата за неоснователна, поради това, че изложението не отговаря на изискванията за редовност.
Касационната жалба е подадена от надлежни страни, срещу подлежащо на обжалване въззивно решение и съдът я намира за допустима
За да се произнесе по жалбата съдът взе предвид следното:
По делото е установено, че сградата е построена в края на шестдесетте години (1968 г.), като в общината не са запазени строителни книжа.
През 1975 г. родителите на ответника са му дарили при условията на чл. 7 ЗСГ, втория етаж от двуетажната жилищна сграда, построена в УПИ ХІ-744, в кв. 41, който е съставлявал самостоятелно жилище, състоящо се от две стаи, кухня и килер, заедно с цялото западно избено помещение под цялата сграда и припадащия се дял от общите части на сградата (н. а. № 286, т. І, по по н. д. № 291/1975 г.)
През 1992 г. Т. се е снабдил с констативен нот. акт за собственост на ? ид. част от дворното място, което е с площ от 620 кв. м. и съставлявало УПИ ХІ-909, кв. 41 по действащия към този момент регулационен план, заедно с построените в него лятна кухня и гараж. При съставянето му се е позовал на наследяване, делба и давностно владение.
Касаторите, ищци по иска, се легитимират като собственици на първия етаж от жилищната сграда, построена в имот с идентиф. 80501.802.243.1, ? ид. ч. от този поземлен имот и на построената в него стопанска сграда на площ от 23 кв. м. на основание договор за покупко-продажба, сключен с [фирма] на 02.06.2011 г., за който е съставен н. а. № 75, т. ІІ по н. д. № 229/2011 г. Искът за делба са основали на твърдението, че сградата е еднофамилна, поради което между тях и ответника е възникнала съсобственост върху нея в идеални части, която искат да бъде прекратена.
С приета техническа експертиза е установено, че първият етаж от сградата се състои от две стаи, кухня с бокс, баня с тоалетна, входно антре и коридор. Вторият етаж от сградата се състои от две стаи кухня и килер. Вещото лице е посочило, че към момента на построяване на сградата са действали ЗПИНМ, по правилата на който етаж от сградата се определя като жилищен, ако е ползван за задоволяване на такива нужди.
Не се спори между страните относно факта, че вторият етаж от придобиването му от ответника е използван за задоволяване на жилищни нужди.
След анализ на установените по делото факти въззивният съд е приел, че ответникът се легитимира като собственик на самостоятелен обект в сградата – жилище на втория етаж на основание договор за дарение. Това че този обект не отговаря на сега действащите изисквания за жилище е правно ирелевантен, тъй като обектът следва да се определи по вид и самостоятелност при съобразяване на строителните правила, действали при изграждането му.
Касаторите също са придобили право на собственост върху самостоятелно обект в сградата – жилище, което към датата на придобиването е отговаряло на всички изисквания, установени със строителните правила и норми. От това е направен извод, че върху сградата не е възникнала съсобственост между страните, поради което и искът за делба е неоснователен.
В касационната жалба се поддържат доводи за необоснованост на извода за липса на съсобственост след като в съставяните актове при извършени разпоредителни сделки, сградата е посочвана като еднофамилна. В изложението към касационната жалба не е формулиран материалноправен въпрос, който да е от значение за решаващата воля на съда и да обуславя предпоставка за допускане касационна проверка по него. В него са развити аргументите, с които са обосновани твърденията за незаконосъобразност, изложени в касационната жалба.
Съгласно разясненията дадени в ТР № 1 от 19.02.2010 г. по т. д. № 1/2009 г. на ОСГТК, е прието, че касационният съд няма задължение и законно основание да извежда правния въпрос, от значение за изхода на конкретното дело, от твърденията на касатора и от посочените от него факти. Той може само да конкретизира или уточни правния въпрос от значение за конкретния спор въз основа на обстоятелствената част на изложението. Не посочването на правния въпрос от значение за изхода на спора само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване.
В мотивите на изложението се твърди, че съдът се е произнесъл по въпроса дали сграда, изградена като еднофамилна, може да се състои от две самостоятелни жилища.
Съдът е достигнал до извода, че страните се легитимират като собственици на самостоятелни жилищни обекти в сградата въз основа на установеното по делото, че касаторите са придобили жилищен обект, съдържащ всички елементи съгласно установеното в строителните правила и норми към датата на придобиването му. Доводът, че вторият етаж не представлява самостоятелно жилище тъй като в него няма изградена тоалетна, е намерен за недостатъчен за да се обоснове този правен извод. По делото не е установено как е използван втория етаж за задоволяване на жилищни нужди, както и дали санитарен възел не е изпълнен в двора или на друго място в сградата, каквато възможност е съществувала по изключение.
При това непълно доказване относно този факт, е направен обоснован извод, че вторият етаж от сградата също е съставлявал самостоятелно жилище, за каквито нужди е използван от придобиването му от ответника.
Изводът за липса на съсобственост върху сградата е законосъобразен и поради това, че касаторите са придобили право на собственост върху първия етаж от сградата, който представлява самостоятелен жилищен обект, поради което няма основание тези им права да се конвертират в права върху идеални части от цялата сграда.
По тези съображения не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното решение, предмет на касационната жалба.
При този изход на касационното производство и на основание чл. 78, ал. 2 ГПК касаторите ще бъде осъден да заплати на ответника по касация Т. Т. направените от него разноски за касационното производство за правна защита и съдействие, установен с договор за правна помощ от 26.01.2015 г. сключен с адв. А. от АК-П., възлизащи на сумата 200 лв.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на І г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от решение № 609 от 08.12.2014 г. по гр. д. № 649/2011 г. на Плевенски окръжен съд.
ОСЪЖДА П. З. С. и П. С. С. , двамата от [населено място] бряг”, [улица] да заплатят на Т. Г. Д., от [населено място] бряг”, [улица] сумата 200 (двеста) лева разноски за касационното производство.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: