О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 333
София, 07.10.2014 г.
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
изслуша докладваното от съдията Здравка Първанова
частно гражданско дело № 4384/2014 г.
Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК.
Образувано е по частна жалба вх. № 7765 от 24.06.2014 г. на К. Ц. М. от [населено място] срещу определение № 1423 от 12.06.2014 г., постановено по гр. д. № 4557/2013 г. по описа на Софийски апелативен съд, с което е оставена без уважение молбата на К. Ц. М. за предоставяне на правна помощ по чл. 21, ал. 1, т. 3 от Закона за правната помощ /ЗПП/, изразяваща се в безплатна адвокатска защита по проучване на делото и консултации по него, изготвяне на касационна жалба и изложение по чл. 284, ал. 3, вр. с чл. 280, ал. 1 ГПК, явяване и процесуално представителство пред ВКС по настоящото дело.
С частната жалба жалбоподателят е поискал да бъде отменено обжалваното определение като неправилно и незаконосъобразно, като поддържа, че неоснователно въззивният съд е отказал предоставяне на правна помощ и иска да му бъде предоставена такава, тъй като са налице основанията за това.
След преценка на данните по делото, настоящия съдебен състав на ВКС, II г.о., констатира следното:
С обжалваното определение Софийският апелативен съд е приел, че: от представените по делото доказателства – декларация за материално и гражданско състояние и представени други писмени доказателства, не може да се направи извод, че молителят няма средства да ангажира адвокат; че по делото не е представена касационна жалба; молителят е в трудоспособна възраст и видно от приложената медицинска експертиза не може да се направи извод, че същият е с много влошено здравословно състояние, което не му позволява да работи; молителят не е проявил заинтересованост по време на първоинстанционното и въззивното производство по делото, като не се е явил на два пъти за изготвяне на Д. експертиза. По тези съображения, въззивният съд е счел, че не е оправдано да се допусне правна помощ, още повече, че такава не е поискана нито пред първата, нито пред въззивната инстанция, въпреки, че е имал тази възможност.
Настоящият състав на Върховния касационен съд, II г.о., прие следното:
Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима и разгледана по същество същата е основателна.
По граждански и административни дела правна помощ се предоставя в случаите, когато въз основа на представени доказателства от съответните компетентни органи съдът прецени, че страната няма средства за заплащане на адвокатско възнаграждение, като при преценката се вземат предвид: доходите на лицето или на неговото семейство, имущественото състояние, удостоверено с декларация, семейното положение, здравословното състояние, трудовата заетост, възрастта и други обстоятелства, съгласно разпоредбата на чл. 23 от ЗПП. Законодателят е установил и предпоставките, при които правната помощ не се предоставя, а именно: когато предоставянето на правна помощ не е оправдано от гледна точка на ползата, която тя би донесла на лицето, кандидатстващо за правна помощ; когато претенцията е очевидно неоснователна, необоснована или недопустима; в случаите на търговски дела и данъчни дела по Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (чл. 24 ЗПП).
В случая в представената по делото декларация за материално и гражданско състояние на жалбоподателя е посочено, че същият е семеен, не получава месечен доход, нито той, нито съпругата му, не притежават недвижимо имущество и МПС, нямат влогове на тяхно име, като забележка е посочено, че се налагат допълнителни периодични разходи в размер на 200 лева, поради обстоятелството, че жалбоподателят страда от заболяване. Съдържащите се в подадената от К. Ц. М. на 05.06.2014 г. декларация за материално и гражданско състояние данни сочат на невъзможност лицето да заплати съответното адвокатско възнаграждение за ангажиране на адвокат за подаване на касационна жалба и изготвяне на изложение на основанията за допускане до касационно обжалване. Като съобрази доводите на жалбоподателя и представените с молбата за правна помощ доказателства, а именно: служебна бележка изх. № 563/20.05.2014 г. от Агенция по заетостта, удостоверение изх. № 172/21.05.2014 г. за семейно положение, съпруга и деца, както и епикриза от 01.02.2013 г. от МБАЛ [фирма], [населено място], съдът прецени, че освен, че същият няма средства за заплащане на адвокатско възнаграждение, са налице и предпоставките за предоставяне на правна помощ.
Ето защо, обжалваното определение следва да бъде отменено като неправилно и вместо това бъде предоставена правна помощ на жалбоподателя, а делото следва да бъде върнато на Софийски апелативен съд за определяне на адвокат, който да бъде назначен за процесуален представител на жалбоподателя по реда на Закона за правната помощ, както и за продължаване на съдопроизводствените действия.
По изложените съображения, Върховният касационен съд,състав на второ гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯ определение № 1423 от 12.06.2014 г., постановено по гр. д. № 4557/2013 г. по описа на Софийски апелативен съд, като ПРЕДОСТАВЯ ПРАВНА ПОМОЩ на К. Ц. М. от [населено място] по реда на чл. 21, ал. 1, т. 3 ЗПП.
ВРЪЩА делото на Софийския апелативен съд за продължаване на съдопроизводствените действия в изпълнение на настоящото определение.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: