ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№.333
София, 09.10.2012 г.
Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение, в закрито заседание на първи октомври две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КОСТАДИНКА АРСОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЗОЯ АТАНАСОВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ДАНИЕЛА СТОЯНОВА гр.дело № 427/2012год.
Производството е по чл. 248 ГПК.
Образувано е по молба , подадена от В. Г. В., с която се иска изменение на постановеното от ВКС определение №247 от 28.06.2012г. в частта за разноските като искането ,направено с отговора на касационната жалба, за присъждане на разноски се уважи и му се присъдят сторените такива в размер 1800лв.
Насрещните страни В. Д. Д. и С. К. Д. в писмен отговор, депозиран чрез адв.И., вземат становище за неоснователност на молбата. Поддържат, че искането следва да се остави без уважение, евентуално – при условията на чл.78 ал.5 от ГПК поради прекомерност се намалят до по-нисък и справедлив размер.
Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение, счита, че молбата е процесуално допустима, тъй като е подадена в срока по чл. 248, ал. 1 ГПК, а разгледана по същество е основателна, поради следните съображения:
С определение №247 от 28.06.2012г., ВКС е оставил без разглеждане касационната жалба на В. Д. Д. и С. К. Д., подадена чрез адв. И., против въззивно решение №43 от 29.02.2012г. по в.гр.д.№ 50/2012г. по описа на ОС Търговище поради недопустимост на касационното обжалване на основание чл. 280 ал. 2 от ГПК.
Съгласно чл. 78 ГПК ответникът има право на разноски при отхвърляне на предявения срещу него иск, съобразно отхвърления размер на претенцията при частично уважаване на иска и при прекратяване на делото. Подлежат на присъждане всички разноски на ответника, направени по повод водене на делото, за чието установяване той е представил надлежни доказателства. Според чл. 81 ГПК във всеки акт, с който приключва делото пред съответната инстанция, съдът се произнася и по искането за разноски.
Когато страната не е съгласна с постановения съдебен акт в частта за разноските, същата може да поиска от съда, постановил акта, да допълни или измени същия в тази му част. Искането се прави в срока за обжалване на акта, а ако същият не подлежи на обжалване – в едномесечен срок от постановяването му. Искането се разглежда от съда, постановил акта, по реда на чл. 248 ГПК за изменение на решението /в случая на определението/ в частта за разноските.
С оглед възприетото по-горе и предвид осъщественото основание за приключване на производството – постановяване на определение, с което касационната жалба се оставя без разглеждане като недопустима с оглед нормата на чл.280 ал.2 ГПК, ответникът по касационната жалба има право да получи направените разноски по касационното производство до момента. Видно е, че същият е заплатил 1800лв. адвокатско възнаграждение, като договорът за правна защита и съдействие , в който е отразено това обстоятелство, е приложен по делото с отговора на касационната жалба, в който е инкорпорирано и искането за присъждането им. С цитираното определение съставът на ВКС е пропуснал да се произнесе по това искане. Това обосновава извод за основателност на искането по чл.248 ГПК и същото следва да бъде уважено.
Неоснователни са доводите на В. Д. Д. и С. К. Д., че искането за присъждане на разноски не следва да се уважава, тъй като с подаването на касационната жалба те са упражнили едно свое законово право, както и поради това, че молителят е представил списък на разноските едва с молбата по чл.248 ГПК. На първо място разноските се разпределят според изхода на производството в съответната инстанция. Въпросът дали е представен списък с разноските е ирелевантен, доколкото в хипотезата, при която страната е направила само един разход /в случая- за адвокатско възнаграждение/, представянето на списък по чл.80 ГПК не е необходимо, тъй като самият документ, доказващ разхода, има значението на такъв списък.
На следващо място в отговора на молбата по чл.248 от ГПК В. Д. Д. и С. К. Д. са направили и възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, заплатено от В. Г. В. .
Разпоредбата на чл. 78, ал. 5 ГПК предвижда възможност, по искане на насрещната страна, да бъде присъден по-нисък размер на адвокатско възнаграждение. Минималният размер, до който съдът може да намали разноските се определя в съответствие с § 2 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. Страните обаче разполагат със свободата да договарят с пълномощника си адвокатски хонорар в различни от предвидените размери. Преценката за прекомерност се прави във всеки конкретен случай, съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото. В настоящия случай обемът на осъществената от пълномощника на ответника по касационната жалба защита е изготвяне на отговор по касационната жалба без процесуално представителство в открито съдебно заседание. Определеното и заплатено от него адвокатско възнаграждение от 1800 лв. не е прекомерно по смисъла на чл. 78, ал. 5 от ГПК и молбата за намаляването му е неоснователна. Това възнаграждение съответства на фактическата и правна сложност на производството и не е договорено в нарушение на чл. 9 от Наредба № 1, издадена въз основа на законова делегация по чл. 121, ал. 1 във връзка с чл. 36 и чл. 38 от Закона за адвокатурата.
Изложеното обосновава извод, че молбата по чл.248 ГПК следва да се уважи.
По горните съображения Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
ИЗМЕНЯВА на основание чл. 248, ал. 1 ГПК определение №247 от 28.06.2012г. на Върховен касационен съд, Първо гражданско отделение по гр. д. № 427 по описа за 2012г. в частта му за съдебните разноски както следва:
ОСЪЖДА В. Д. Д. и С. К. Д. да заплатят на В. Г. В. сумата 1800 лева разноски по делото.
Определението може да се обжалва с частна жалба в едноседмичен срок от съобщението пред друг тричленен състав на ВКС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ :