О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 333
гр.София, 24.03.2010 г.
Върховният касационен съд на Република България,
четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на
осемнадесети март две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Красимира Харизанова
ЧЛЕНОВЕ: Марио Първанов
Борис Илиев
като разгледа докладваното от Борис Илиев гр.д. № 450/ 2010 г.
за да постанови определението, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по исканe на РИОКОЗ – П. за допускане на касационно обжалване на въззивно решение на Пловдивски апелативен съд № 151/ 16.06.2009 г. по гр.д. № 231/ 2009 г. С посоченото решение е отменено решение на Пловдивски окръжен съд по гр.д. № 3504/ 1999 г., с което са отхвърлени исковете, предявен от Г. К. Х. против касатора за обезщетяване на вреди от професионално заболяване и е постановено ново решение по същество на спора, осъждащо РИОКОЗ – П. да заплати на ищцата още 3 000 лв обезщетение за неимуществени вреди и 1 006,64 лв обезщетение за имуществени вреди за период 01.111996 г. – 31.12.1999 г., заедно със законната лихва върху сумите от 11.10.1999 г., както и по 600 лв годишно считано от 01.01.2000 г. до настъпване на причина за изменение или погасяване на плащането със законната лихва от датата на падежа на всяко годишно плащане, както и сумата 528 лв разноски по делото. Решението е постановено при участие на трето лице – помагач на ответника: „М” АД.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване се твърди от жалбоподателя, че въззивният съд се е произнесъл по материалноправен въпрос – за определяне на размерът за обезщетението за неимуществени вреди – който се решава противоречиво от съдилищата. При сходни случаи тези размери били определяни в твърде широк диапазон, като касаторът се позовава на решения на Врачански и Видински окръжен съд, както и на решения на ВКС по гр.д. № 5098/ 2007 г. и № 4279/ 2007 г. Според касаторът – ищец наличието на различни разрешения относно размерът на обезщетението обосновава извод за противоречива съдебна практика. Поради това моли за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, съответно – за отмяната му и за отхвърляне на исковете.
Ответникът по касация – Г. К. Х. – не взема становище по жалбата. Не взема становище и третото лице – помагач на ответника – „М” АД.
Съдът, след като обсъди направените доводи и прецени материалите по делото, намира жалбата за допустима, но искането за допускане на касационно обжалване на въззивното решение е неоснователно.
Не могат да бъдат споделени доводите на касатора за наличие на противоречива практика по въпроса за определяне на размерът на обезщетенията за неимуществени вреди в сходни случаи. Не е възможно такъв извод да се направи въз основа на размерите на обезщетенията, определени в решение от № 218 от 20.11.2008 г. по гр.д. № 116/2008 г. на Окръжен съд Видин, тъй като този съдебен акт е приложен в копие и без да е установено влязъл ли е в сила. Невлезли в сила решения не могат да бъдат основание да се заключи, че практиката на съдилищата е противоречива, тъй като същите могат да бъдат отменени или изменени по реда на инстанционния контрол, т.е. размерът на обезщетението в такива актове не е определен със сила на пресъдено нещо. Следователно обсъждането на изводите, направени от решаващият съд в посоченият акт, с цел обосноваване на противоречива съдебна практика, не е допустимо.
По аналогични съображения не може да бъдат счетено като основание за допускане на обжалване соченото от касатора решение на ВКС по гр.д. № 4279/ 2007 г. Такова решение не само че не е доказано да е влязло в сила, но то не е и приложено по делото, т.е. не е доказано въобще да е постановено.
Представените от касатора решение № 1173/ 04.11.2008 г. на ВКС по гр.д. № 5098/ 2007 г. и на Врачански окръжен съд № 593 от 21.04.2008 г. по гр.д. № 601/ 2007 г. третират хипотеза на обезщетяване на вреди от ексцес на професионално заболяване (т.е. вреди от влошаване на здравословното състояние, настъпило след постановяване на съдебно решение за обезщетяване на вреди от самото заболяване). Процесният случай не е такъв, тъй като в настоящето производство се претендира обезщетяване на вреди от самото професионално заболяване, а не вреди от ексцес. Следователно разгледаните в цитираните решения казуси не са сходни със спорът, разрешен в обжалваното въззивно решение. Ето защо случаите не подлежат на съпоставка с процесния и не могат да обусловят извод за наличие на противоречие в практиката.
По тези мотиви следва да се приеме, че не са налице твърдяните от касаторите основания по чл.280 ал.1 т.2 от ГПК. Касационното обжалване не следва да бъде допуснато.
По изложените съображения настоящият състав на Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение на Пловдивски апелативен съд № 151/ 16.06.2009 г. по гр.д. № 231/ 2009 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: