О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 334
гр. София, 01.04.2011 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ІІ гражданско отделение, в закрито заседание на тридесети март две хиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
като разгледа докладваното от съдията Н. гр. д. № 1336 по описа на Върховния касационен съд за 2010 година на ІІ г. о. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288, във вр. с чл. 280 ГПК.
С решението от 30.04.2010 год. по гр. д. № 190/2010 год. Варненският окръжен съд, като въззивна инстанция, е оставил в сила първоинстанционното решение от 30.10.2009 год. по гр. д. № 23/2007 год. на Варненския районен съд, с което е отхвърлена молбата на А. Г. Е. от[населено място] за допълване на решението от 26.06.2009 год. по същото дело, с произнасяне по иск с правно основание чл. 108 ЗС по отношение на дворното място, продадено в противоречие на т. 4 от НПЖДЖФПНС, спрямо което е настъпила реституция по право, като неоснователна.
Въззивното решение се обжалва с касационна жалба в срок от ищцата А. Е., чрез пълномощника й адвокат Ст. Д., с оплаквания за неговата неправилност и искане за отмяната му, като се постанови друго, с което се постанови исканото допълване с произнасяне по спора за собствеността на дворното място на твърдените основания.
В касационната жалба се поддържа наличието на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. П. се въпроси относно статута на дворното място в хипотеза на продажбата му в нарушение на закона, възможността за възстановяване собствеността на бившия собственик при това положение върху земята отделно от разпореденото жилище в съществуващата сграда, по които въпроси касаторката счита, че въззивният съд се е произнесъл неправилно.
В представената допълнителна молба се поставя процесуалноправния въпрос относно процедирането на съда при положение, при което в решението си е пропуснал да се произнесе по твърдяно от ищцата евентуално основание за възстановяване на собствеността върху дворното място, отделно от сградата – дали е налице хипотеза на непълно решение, подлежащо на допълване или пропускът може да бъде отстранен по реда на въззивното обжалване. Изложени са пространни съображения за неправилност на обжалваното въззивно решение, като се сочи и основание по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК за допускането му до касационно обжалване с представяне на определение от 26.03.2010 год. по гр. д. № 142/2010 год. на В. окръжен съд за отхвърляне на молба от същата страна за допълване на определение от 27.01.2010 год. на същия съд.
В обжалваното в настоящето производство решение на въззивния съд е прието, че молбата за допълване на постановеното в производството пред първоинстанционния съд производство е неоснователна.
Предявеният иск за собственост на недвижимия имот в[населено място], представляващ първия етаж от вътрешната сграда, заедно с дворното място от 118.80 кв. м., представляваща п. ІІ – 6 в кв. 12 е основан на твърдението на касаторката, ищца, че е собственик на имота по наследство и възстановяване на собствеността, на основание чл. 2, ал. 2 ЗВСВОНИ – имотът бил отнет без основание от държавата. Дворното място било продадено на ответниците в нарушение на закона – чл. 4 НПЖДЖФПНС, поради което и същите не могат да се легитимират като негови собственици. Първоинстанционният съд е отхвърлил иска с решение от 26.06.2009 год., като е приел, че имотът е бил отчужден по ЗОЕГПНС през 1954 год. и продаден на ответниците с договор от 1964 год., поради което и не е налице поддържаното основание за възстановяване на собствеността по чл. 2, ал. 2 ЗВСВОНИ.
Отхвърлил е и подадената от ищцата молба за допълване на решението с произнасяне по иска за собственост на дворното място на поддържано основание за продажбата му в нарушение на закона, като приел, че е налице произнасяне по целия предмет на делото – както спрямо целия имот, така и по поддържаното основание на иска, т. е. не е налице непълно решение по смисъла на чл. 193, ал. 1 ГПК /отм./. Приел още, че необсъждането на довод на ищцата е основание за обжалване на решението като неправилно, но не е основание за допълване. Това решение е оставено в сила от въззивния съд с обжалваното в настоящето производство решение, като въззивният съд приел, че не е налице непълно решение – съдът се е произнесъл по цялото искане на страната. Изложил е съображения и за поддържаното от ищцата основание за реституция по силата на закона на имота – първия етаж и дворното място, като изменение в него не е направено в първоинстанционното производство.
Следователно, формулираните от касаторката въпроси за възможността собствеността върху земята да бъде възстановена по силата на закона, отделно от собствеността върху разпоредения от държавата първи етаж от сградата, обуславящо възможността за разделна собственост върху терена и постройката, съгласно чл. 63 ЗС, както и за статута на земята в тази хипотеза, не са обусловили изхода на делото за допълване на постановеното решение по предявен иск за собственост, на основание възстановяване на собствеността върху имота по силата на закона – чл. 2, ал. 2 ЗВСВОНИ, поради което и същите не могат да обосноват наличие на основание по чл. 280, ал. 1 ГПК. Релевантният за спора процесуалноправен въпрос е този за предпоставките за допълване на постановено решение, при положение, че съдът не се е произнесъл по цялото искане на страната, по който въпрос произнасянето на въззивния съд следва да е осъществено при наличие на някоя от предпоставките на т. т. 1-3 на чл. 280, ал. 1 ГПК, за да обоснове допускане на касационното обжалване. В случая не е налице нито хипотезата на т. 2, нито тази по т. 3, както се поддържа от касаторката, тъй като горният процесуалноправен въпрос не е решен в противоречие с представеното определение на Варненския окръжен съд, което е и неотносимо, нито е обосновано значението му за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Изложените от касаторката съображения представляват оплаквания за неправилност на извода на съда, че не е налице основание за допълване на решението с произнасяне и по друго поддържано основание на иска за собственост, по което обаче произнасянето е по друг ред, а не в настоящето производство по чл. 288 ГПК.
Следва да се посочи и това, че приложението на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК не може да бъде обосновано с твърдения за неправилност на изводите, нито с формално цитиране на разпоредбата на закона, тъй като както законът, така и разясненията в т. 4 на Тълкувателно решение № 1/2009 год. на ОСГТК на ВКС, поставят различни изисквания за обосноваване на наличието му, свързани с тълкуването на закона с оглед уеднаквяване на съдебната практика по точното му прилагане.
С оглед на горните съображения и на основание чл. 288 ГПК, настоящият състав на ВКС, ІІ г. о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение № 549 от 30.04.2010 год. по гр. д. № 190/2010 год. по описа на Варненския окръжен съд, по подадената от А. Г. Е., чрез адвокат Ст. Д., касационна жалба против него.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: