1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 334
[населено място], 01.06.2012г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на тридесет и първи май през две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
МАРИАНА КОСТОВА
след като разгледа, докладваното от съдията Костова ч.т.д. № 320/2012 год. по описа на съда, приема за установено следното:
Производството е по чл. 274, ал.2 от ГПК.
Образувано е по частна жалба на [фирма] – София чрез пълномощника адв. Д. А. срещу определение №16 от 30.01.2012г. по т.дело №37/2012г., с което е прекратено производството по делото на основание чл.280, ал.2 ГПК. В частната жалба се поддържа, че не се касае до търговски спор и цената на исковете е 6 813.70 лв. главница, 3 306.27 лв. обезщетение за забавено плащане на главницата и 337.25 лв. ДДС за продадени и доставени стоки по фактура №9410/10.08.2006г. Искането на частния касатор е за отмяна на определението като неправилно.
Върховният касационен съд, ТК състав на първо търговско отделение, за да се произнесе по частната жалба, взе предвид следното:
Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК от надлежна страна в процеса и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна.
За да направи извод, че подадената от дружеството частна касационна жалба е процесуално недопустима, тричленният състав на ВКС е приел, че атакуваното с нея въззивно определение не подлежи на касационно обжалване на основание с чл. 280, ал. 2 ГПК, тъй като е постановено по търговско дело с цена на исковете до 10 000 лв.
Определението е правилно. С изменението на чл. 280, ал. 2 ГПК / в редакция ДВ бр. 100/2010 г./, не подлежат на касационно обжалване въззивните решения, постановени по търговски дела с цена на иска до 10 000 лв. и по граждански дела, с цена на иска до 5000лв. В настоящия случай се касае за търговско дело – ищецът [фирма] е предявил обективно съединени искове по чл.327, ал.1 ТЗ за сумата от 6476.45 лв. – неизплатен остатък от цената на продадени и доставени стоки, за сумата от 3036.27 лв. мораторна лихва по чл.86, ал.1 ЗЗД върху главницата по фактура №9290/20.07.2006г., за сумата от 337.25 лв. цената на ДДС за продадените стоки по фактура №9410/10.08.2006г. и за сумата от 155.55 лв. мораторни лихви върху претендиранато ДДС. Уважен е само искът по чл.86, ал.1 ЗЗД, като в полза на ищеца са присъдени разноски от 233.20 лв. Предмет на касационно обжалване от касатора – сега частен жалбоподател, е решението на въззивния съд, с което е уважени акцесорните искове по чл.86, ал.1 ЗЗД и в частта за разноските. При тези данни за цената на уважени иск за мораторни лихви / предмет на частната касационна жалба/, който е под минимално посечените в закона суми, правилно съставът на ВКС, ТК, ІІ т.о. е приел, че инстанционния контрол е изчерпан с решението на въззивния съд и подадената срещу него касационна жалба се явява процесуално недопустима. Определението на състава на ВКС, ТК е съобразено с разпоредбата на чл.280, ал.2 ГПК, поради което ще следва да бъде потвърдено.
С оглед на изложеното съставът на първо търговско отделение на ВКС
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение №16 от 30.01.2012г., постановено по т.д. №37/2012г. на ВКС, ТК, ІІ т.о.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: