О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№334
Гр.С., 10.10.2014год.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Гражданска колегия, Второ отделение в закрито заседание на тридесети септември през две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР ВЛАХОВ
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
ВЕСЕЛКА МАРЕВА
като разгледа докладваното от съдия В. гр.д.№ 4557 по описа на ВКС за 2014 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Г. Н. С. срещу Решение № 511/ 02.04.2014 г. по в.гр.д.№ 208/14 г. на Варненския окръжен съд в частта му, с която е потвърдено първоинстанционното Решение № 5150/ 18.11.2013 г. по гр.д.№ 22022/11 г. на Варненския районен съд, с което е отхвърлен предявеният от касатора против К. Д. С. конститутивен иск с правна квалификация чл.29, ал.3 СК- за определяне на по-голям дял на ищеца в размер на ? ид.ч. от придобитото по време на брака между страните имущество, а именно: 1. апартамент № 56 в [населено място], [улица], вх.4, ет.8; 2. апартамент № 6 в [населено място], [улица], ет.3; 3. недвижим имот в [населено място], м.”С. Н.”, представляващ поземлен имот № 2920 на площ от 500 кв.м., заедно с построената в него жилищна сграда; 4. 22 кв.м. ид.ч. от поземлен имот № 2840 в [населено място], м.”С. Н.”, целият от 440 кв.м.; 5. лек автомобил „Фолксваген Голф” с рег. [рег.номер на МПС] . В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на така постановеното въззивно решение поради необоснованост, нарушаване на материалния закон и допуснати нарушения на съдопроизводствените правила, като се моли за неговото отменяване.
В изложението си по чл.284, ал.3, т.1 ГПК на основанията за допускане на касационното обжалване са формулирани въпроси, които според касатора са обуславящи за правилността на обжалваното въззивно решение и за които твърди, че въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС, респ. решавани са противоречиво от съдилищата. Тези въпроси, уточнени и конкретизирани от касационния съд съобразно задължителните постановки на ТР № 1/2009 г. от 19.02.2010 г. по т.д.№ 1/09 г., ОСГТК на ВКС, са следните:
1. Длъжен ли е съдът да установява релевантните за спора факти въз основа на събраните по делото доказателства, или е свободен да прави фактическите си констатации независимо от данните по делото. Така формулираният процесуалноправен въпрос е поставен с оглед оплакването на касатора, че при постановяване на решението си въззивният съд е направил неверни фактически изводи, които не се подкрепят от събраните по делото доказателства, относно произхода на средствата за закупуване на апартамента на [улица], служебната ангажираност на ответницата и полаганите от нея грижи за домакинството и отглеждането на детето от брака, влагането от нейна страна на лични средства- получени по дарение от родителите й, за придобиване на общото имущество.
2. Въз основа на какви критерии може да се приеме, че приносът на единия съпруг за придобиване на общото имущество „значително надхвърля приноса на другия съпруг” по смисъла на чл.29, ал.3 СК. Въпросът е зададен в контекста на наведените от касатора оплаквания, според които въззивният съд не е отчел значителната разлика в доходите на двамата съпрузи /според твърденията му неговият доход надхвърля осем или девет пъти този на ответницата/, обстоятелството, че през по-голямата част от времетраенето на брака ответницата е трябвало да се грижи само за себе си и детето предвид продължителното отсъствие на ищеца от дома с оглед естеството на работата му, както и това, че самата ответница в качеството й на стоматолог на свободна практика не е използвала в необходимата пълнота възможностите за реализиране на доход, съответен на потреблението на стоматологични услуги в условията на частна практика и осигурена подходяща материална база за това /3 бр. стоматологочни кабинета след 2004 г./.
Ответницата по касация- К. Д. С. е депозирала по реда на чл.287, ал.1 ГПК писмен отговор, с който моли касационното обжалване да не бъде допускано предвид липсата на предвидените в чл.280, ал.1 ГПК основания за това. Претендира присъждане на направените в производството разноски за адвокатско възнаграждение.
Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение намира, че искането на касатора за допускане на касационното обжалване е неоснователно, тъй като не са налице предвидените в чл.280, ал.1 ГПК основания за ангажиране на правораздавателната компетентност на настоящата касационна инстанция по спора. Допускането на касационното обжалване на въззивното решение на Варненския окръжен съд на релевираните от касатора основания е обусловено от формиране на положителен извод, според който посочените правни въпроси по чл.280, ал.1 ГПК са от обуславящо значение за изхода на конкретното дело, като при това въпросите следва да са разрешени в отклонение от задължителната практика на ВС или ВКС, респ. в противоречие с друго влязло в сила съдебно решение. Така предвидените в процесуалния закон изисквания за допускане на касационната жалба до разглеждане в случая не са налице.
Първият от формулираните от касатора правни въпроси- относно задължението на съда да основе фактическите си констатации на събраните по делото доказателства, по съществото си не представлява конкретен процесуалноправен въпрос от обуславящо изхода на спора значение. Това задължение на съда следва от пределно ясната формулировка на чл.235, ал.2 ГПК, която не допуска колебания при нейното тълкуване и изясняване на действителния й смисъл. На практика въпросът е поставен в контекста на релевираните от касатора оплаквания за допуснати от въззивния съд нарушения на съдопроизводствените правила при обсъждане на събраните по делото доказателства, и в този смисъл същият има отношение не към преценката за допускане на касационното обжалване, а към тази за евентуална неправилност на въззивното решение по смисъла на чл.281, т.3, предл.2 ГПК във фазата на разглеждане на касационната жалба.
Вторият посочен от касатора правен въпрос по същество обхваща цялостната преценка, която дължи съдът при разглеждане на конститутивния иск по чл.29, ал.3 СК. В конкретния случай произнасянето на въззивния съд по въпроса, т.е. разрешаването на материалноправния спор по съдебно предявеното потестативно право за определяне на по-голям дял от общото имущество, изцяло е съобразено със задължителната съдебна практика по смисъла на чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Според постановките на т.8 от ПП № 5/ 31.10.1972 г., съдът може да определи по-голям дял от общото имущество по реда на чл.14, ал.4, изр.2 СК от 1968 г- отм. /възпроизведен в чл.29, ал.3 СК от 2009 г./ само в хипотезата на „изключителен случай” по смисъла на закона. Такъв не е налице, когато и двамата съпрузи са изпълнявали задълженията си посредством взаимно разбирателство и общи усилия и съобразно със своите възможности, имущество и доходи да осигуряват благополучието на семейството и да се грижат за отглеждането, възпитанието и издръжката на децата. Не е налице „изключителен случай” и при неравенство в размера на реализираните от съпрузите доходи, тъй като е необходимо да се изследва цялостния принос за придобиването, вкл. чрез полагания труд в домакинството, отглеждането и възпитанието на децата и всички други обстоятелства от значение за приноса в придобиванията на общите вещи и изграждане благополучието на семейството. Доколкото в конкретния случай въззивният съд е основал крайния си извод за неоснователност на исковата претенция по чл.29, ал.3 СК именно на такава съвкупна преценка на всички обстоятелства от значение за съвместния принос на съпрузите, с оглед на което е съобразил, че получаваното от ищеца по-голямо трудово възнаграждение само по себе си не е основание да му бъде присъден по-голям дял от общото имущество, следва да се приеме, че обжалваното решение е съобразено със задължителната съдебна практика и не е налице твърдяното основание за допускане на касационното обжалване по чл.280, ал.1, т.1 ГПК.
С оглед гореизложените съображения, предвидените в процесуалния закон предпоставки за допускане на касационно обжалване на решението на въззивния съд не са налице.
Предвид изхода на производството и на основание чл.78, ал.3 ГПК касаторът следва да заплати на ответницата по касация направените от последната разноски, а именно сумата 1 000 лв. за адвокатско възнаграждение.
Водим от горното, ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, състав на Второ Гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Решение № 511/ 02.04.2014 г. по в.гр.д.№ 208/14 г. на Варненския окръжен съд, по касационната жалба на Г. Н. С..
ОСЪЖДА Г. Н. С. на основание чл.78, ал.3 ГПК да заплати на К. Д. С. сумата 1 000 лв. разноски за адвокатско възнаграждение.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: