3
гр. д. № 3144/2013 г. ВКС на РБ, ГК, І г. о.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 334
София, 11.07.2013 година
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, първо отделение в закрито заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
изслуша докладваната от съдия Ж. Силдарева ч. гр. д. № 3144/2013 г.
Производството е по чл. 274, ал. 2 във вр. с ал.1, т. 1 ГПК.
С. Д. Р., Д. Р. Р., Н. Р. Р., Н. П. Н., К. В. Д. и И. В. Д., чрез процесуалния им представител адв. С. К., са подали частна жалба срещу разпореждане № 193 от 17.01.2013 г. по гр. д. № 274/2005 г. на Пазарджишки окръжен съд, с което е върната частната касационна жалба, подадена от същите страни срещу въззивно решение № 495 от 31.10.2012 г. по същото дело като нередовна.
Частната касационната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК от легитимирана страна.
Настоящият състав на ВКС, І г. о. като взе предвид изложените доводи и провери правилността на обжалваното разпореждане, съобразно данните по делото и правомощията си по чл. 278, ал.1 и сл. ГПК, намира следното:
Жалбоподателите, са подали касационна жалба срещу въззивно решение № 495 от 31.10.2012 г. по гр. д. № 274/2005 г. на Пазарджишки окръжен съд. С това решение съдът се е произнесъл по допустимостта на предявения ревандикационен иск от касаторите срещу Т. П. за общо 1/3 идеална част от съсобствените помежду им два имота: УПИ …, кв. 210 по плана на [населено място] и построената в него вила на площ от 82 кв. м. и УПИ .. в кв. 210 по плана на същия град, предмет на разглеждане по гр. д. № 345/2004 г. на Велинградски районен съд. В хода на въззивното производство е било представено решение по гр. д. № от 23.06.2005 г. по гр. д. № 251/2003 г. на Велинградски районен съд, което е постановено по предявен от касаторите срещу Т. П. иск за делба на същите имоти. С решението са определени правата на страните в съсобствените имоти и е допуснато извършване на тяхната делба. Решението е влязло в сила, след изчерпване реда за обжалването му. Въз основа на това въззивният съд е намерил, че въпросът за принадлежността на правото на собственост върху описаните имоти е разрешен с влязлото в сила решение, постановено в производство по допускане на делбата. Ищците, сега касатори, нямат интерес от предявения осъдителен иск за ревандикиране на иделна част от имотите, тъй като влязлото в сила е прекъснало течението на придобивната давност, по отношение на техните идеални части, а в делбеното производство те разполагат с правната възможност да искат временно разпределение ползването на съсобствените имоти до извършване на делбата (чл. 282, ал. 2 ГПК отм., а сега чл. 344 ал. 2 ГПК). При тези за недопустимост на предявения ревандикационен иск въззивният съд е прекратил производството по него и е обезсилил първоинстанционното решение на основание чл. 209, ал. 1 ГПК отм.
Касаторите са подали касационна жалба срещу това решение, която е била оставена без движение с указание да се представи изложение към нея по чл. 284, ал.3 ГПК с мотивиране на касационниет основания по чл. 280, ал.1 ГПК. Поради неизпълнение на даденото указание, е разпоредено връщане на касационната жалба с обжалваното разпореждане.
Касационният довод е за това, че изводът за нередовност на касационната жалба е неправилен, тъй като обжалваното въззивно решение има характер на определение. То е прекратително по своя характер, постановено е за първи път от въззивния съд поради, което подлежи на обжалване по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК, а не по реда на чл.280 и сл. ГПК.
Доводът е неоснователен. Първоинстанционният съд се е произнесъл с решение по предявения иск, поради което въззивният съд правилно в производството по проверката на този съдебен акт се е произнесъл също с решение. Въпреки че е разрешил въпрос за допустимостта на иска, той не е могъл да се произнесе с определение, след като по иска има постановено решение, което при недопустимост на иска, следва да бъде обезсилено – чл. 209, ал. 1 ГПК отм. (270, ал. 2 ГПК).
Настоящият съдебен състав намира за законосъобразен извода на въззивния, че касационната жалба срещу въззивно решение, постановено на основание чл. 209, ал. 1 ГПК отм. (270, ал. 2 ГПК), следва да отговаря на изискванията на чл. 284 ГПК включително и това по ал. 3, т. 1 на нормата – прилагане на изложение с основанията за допускане на касационна проверка по чл. 280, ал.1 ГПК. При проверката на обжалваното разпореждане не се установи да е налице основание за отмяната му, поради което то ще бъде потвърдено.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на І г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 193 от 17.01.2013 г. по гр. д. № 274/2005 г. на Пазарджишки окръжен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: