О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 334
гр.София, 13.03.2012 г.
Върховният касационен съд на Република България,
четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на
седми март две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Марио Първанов
Борис Илиев
като разгледа докладваното от Борис Илиев гр.д.№ 244/ 2012 г.
за да постанови определението, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по искане на К. за р. на с. за допускане на касационно обжалване на въззивно решение на Софийски градски съд от 02.11.2011 г. по гр.д.№ 2099/ 2011 г. С него е потвърдено решение на Софийски районен съд по гр.д.№ 3314/ 2010 г. и по този начин по предявен против касатора от С. Т. Н. иск, е отменена заповед № 277/ 06.08.2009 г. за налагане на дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение”.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване (инкорпорирано в касационната жалба) се твърди от жалбоподателя, че въззивният съд е разрешил неправилно материалноправният въпрос дали при възстановяване на работа на незаконно уволнен работник или служител, същият извършва дисциплинарно нарушение, ако след явяването си се отклони от работното време. Счита, че даденото от въззивния съд разрешение на този въпрос противоречи на практиката на ВКС и че въпросът е от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото. На тези основания моли касационното обжалване да бъде допуснато.
Ответната страна С. Т. Н. оспорва жалбата и моли за недопускане на касационното обжалване. Поддържа, че на поставеният от касатора въпрос е отговорено в смисъла, в който е утвърдената практика и че този въпрос е без значение за точното прилагане на закона и развитието на правото.
Съдът намира жалбата за допустима, а искането за допускане на касационно обжалване на решението – за неоснователно.
За постанови същото, въззивният съд е приел, че дисциплинарното наказание е наложено на ищеца на 05.01.2010 г., когато заповедта за това е връчена на ищеца. Самата заповед обаче е издадена на 06.08.2009 г., т.е. това е най-ранният възможен момент, в който работодателят е узнал за извършеното нарушение. Срокът за налагане на наказанието е два месеца от откриването му и към момента на връчването на заповедта е изтекъл. Пропускането на срока прави действието на работодателя незаконно, съответно за основателен е приет искът за отмяната му. Евентуално са изложени мотиви, че работодателят не е издал заповед за възстановяване на незаконно уволнения работник и му е попречил да започне да изпълнява служебните си задължения.
При тези изводи на въззивния съд поставеният от касатора материалноправен въпрос не обуславя обжалваното решение. Съдът е уважил иска не поради това, че неспазването на работното време не съставлява нарушение на трудовата дисциплина. Съдът е отменил наказанието заради това, защото е наложено след изтичането на предвидения в КТ преклузивен срок. Изложените съображения във връзка с нарушението са само евентуални. Те са от фактическо естество, защото съдът е приел, че липсва издадена от касатора заповед за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност. Този фактически извод в производството по чл.288 от ГПК не може да бъде контролиран. Доколкото във връзка с пропускането на срока за налагане на дисциплинарно наказание касационен довод няма, нито има формулиран въпрос по чл.280 от ГПК, касационното обжалване не следва да се допусне, защото само такъв правен въпрос би обусловил крайното решение на въззивния съд.
По изложените съображения Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение на Софийски градски съд от 02.11.2011 г. по гр.д.№ 2099/ 2011 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: