О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 334
С. 13.07.2017 г.
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито заседание на пети април, две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ : ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
изслуша докладваното от съдия Здравка Първанова
гр. дело №4820/2016 г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Б. Г. А., [населено място], приподписана от процесуалния и представител адвокат М. И., срещу решение №259/24.06.2016г. по гр. дело №368/2016г. на Окръжен съд – Велико Търново. В изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК се твърди, че въззивният съд се е произнесъл по материалноправни и процесуалноправни въпроси в противоречие с практиката на ВКС, а също че тези въпроси се решават противоречиво от съдилищата – основания за допускане касационно обжалване на решението по чл.280,ал.1,т.1 и т.2 ГПК. Сочи се,че не е отчетено извънсъдебното признаване наличието на съсобственост, обективирано в решение на ОС – [населено място], с което се дава съгласие да бъде извършено ликвидиране на тази съсобственост. В обратен смисъл – за обвързващата сила на признанието се сочат решения на ВКС. Сочи се наличие и на основанието на чл.280,ал.1,т.3 ГПК по въпроса за обвързващата сила на отразените в АОбС „забележки” в графа 11, които са дописани клаузи и не са вписани по надлежен ред имотния регистър към АВ”СВ”. Неправилно съдът е основал решението си на експертиза, изготвена от вещо лице, участвало в изясняване процеса на собственост като служител на общината, което е следвало да се отведе по искането на касатора на основание чл.196 вр.чл.21,ал.1,т.4,т.5 и т.6 ГПК.
Ответникът по касация [община], оспорва жалбата в становище по чл.287,ал.1 ГПК.
Касационната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд, депозирана е в срока по чл.283 ГПК и е процесуално допустима.
При проверка допустимостта на касационното производство, ВКС, ІІ г.о. констатира следното:
С обжалваното решение е потвърдено решение №1/02.03.2016 г. по гр.дело № 1783/ 2014 г. по описа на РС- Горна Оряховица, с което е отхвърлен предявеният от Б. Г. А. против М. И. Д. и [община] иск за делба на недвижим имот, подробно описан.
Въззивният съд е приел, че ищцата твърди наличие на съсобственост между нея и двамата ответници на УПИ VII в кв.199 по ПУП при права 190/ 7195 ид. части за Д., 6960/ 7195 ид. части за общината и 45/ 7195 ид. части за нея. Съсобствеността била резултат от следния фактически състав: С решение на ПК й бил възстановен земеделски имот с площ 0.730 дка и било отказано възстановяването поради извършено мероприятие на 0.235 дка, като по отношение на 535 кв.м. от възстановения имот тя се сдобила с констативен нотариален акт, 190 кв.м. от него прехвърлила на ответника Д. и останала собственик на още 5 кв.м. Отделно с решение на РС-Горна Оряховица, постановено по жалба с правно основание чл.14 ал.3 ЗСПЗЗ, е прието, че не е възможно да й бъдат възстановени 220 кв.м. от заявения за възстановяване имот, а не както приела ПК – 235 кв.м. По такъв начин ищцата счита, че е собственик на 45 кв.м., които според нея попадат в процесния УПИ VII в кв.199 по ПУП и е възникнала съсобственост между нея и двамата ответници. Общината извънсъдебно признала наличието на тази съсобственост, като било взето решение на Общинския съвет за ликвидиране на съсобствеността. Това решение било съобщено на ищцата, но несъгласието й с предлагания начин обусловило завеждането на иска за делба.Въззивният съд е приел за установено, че с решение № 267/ 20.06.2002 г. на ПК на ищцата в качеството й на наследник на Й. П. е признато право на собственост върху два земеделски имота – единия с площ 0.920 дка, другия с площ 0.740 дка, представлявали съответно имот пл. № 2959 и имот пл. № 2960 по кадастралния и регулационен план на [населено място] от 1957 г., находящи се в м. Ч. в землището на града. При така признатото право на ищцата е възстановено право на собственост в съществуващи стари/ възстановими реални граници върху два имота, като от имот пл. № 2959 са възстановени 0.730 дка, а от имот пл. № 2960 – 0.695 дка. Със същото решение е отказано възстановяването на 0.190 дка от имот пл. № 2959 и на 0.045 дка от имот пл. № 2960 поради преминаващ път за хижа Б.. Това решение е влязло в сила. С нотариален акт №435/2003г. ищцата е продала на ответника Д. имот, описан в договора като „част от нива с площ 0.190 дка, представляваща имот пл. № 2959 по кадастралния план, изработен през 1998 г., съгласно решение № 267/ 20.06.2002 г. на ПК, а съгласно скица № 445/ 22.04.2003 г. на [община], представляващ поземлен имот с пл. № 3835 в кв.199 по ПУП с площ 190 кв.м., който имот е неурегулиран. През 2007 г. въз основа на решение № 267/ 20.06.2002 г. на ПК Горна О. ищцата се е снабдила с констативен нотариален акт за собственост за поземлен имот с пл. № 3360, за който е отреден УПИ VIII-3360 в кв.604 по ПУП с площ 535 кв.м. с неприложена улична регулация и на поземлен имот с пл. № 3362, за който е отреден УПИ Х-3362 в кв.604 по ПУП с площ 697 кв.м. с неприложена улична регулация. Въззивният съд е обсъдил приетите по делото две съдебно-технически експертизи. От тях е приел, че номерата на имотите, заявени за възстановяване по реда на ЗСПЗЗ от ищцата са пл. № 2959 и пл. № 2960 по отменения кадастрален и регулационен план от 1957г., действал до 1998 г. По плана от тази година поземлен имот пл. № 2959 представлява два самостоятелни имота – поземлен имот № 3360 в кв.604 и поземлен имот № 3835 в кв.199. Част от поземлен имот № 3835 в кв.199 попада в УПИ VII за спортни съоръжения, а част попада в УПИ V за обществено и делово обслужване. Със заключението на вещото лице Н. са конкретизирани площите, попадащи в двата УПИ, като частта от поземлен имот № 3835, която попада в процесния УПИ VII има площ 28 кв.м. От правна страна въззивният съд е приел, че не е установено наличие на съсобственост по отношение на процесния имот между страните по делото. Самият ищец извежда съществуването на съсобственост от чисто математически изчисления и съпоставки между площите на имотите, признати му по реституционния закон, площи на възстановените по реституцията имоти и реални площи на имотите по действащи към различен времеви момент кадастрални планове. Фактически, базирайки се на площите на имотите, които реално са му възстановени и площта на имотите, по отношение на които са му признати реституционния права, той се позовава на застъпване на два имота, каквото застъпване като резултат е възможно само в случай на допуснати непълноти и грешки в съответния план, графично изобразяващ ситуирането на имоти върху земната повърхност. Върху една и съща част на земната повърхност може да има няколко различни титуляри на правото на собственост само в хипотезата на съсобственост, каквато възниква само в установени от закона случаи – при наследяване, от правна сделка или по силата на изрична законова норма. Ако както твърди ищецът, негов имот неправилно е включен в площта на имот на друг собственик, това не е обстоятелство, годно да породи съсобственост в съотношение площта на имота, чийто собственик претендира да е той към общата площ на имота на друг собственик. Ищецът не е доказал никакъв юридически факт, от който да произтича съсобственост между него и единия или и двамата ответници. Той се легитимира единствено като собственик на поземлен имот с пл. № 3360, за който е отреден УПИ VIII-3360 в кв.604 по ПУП с площ 535 кв.м. с неприложена улична регулация. Този имот, заедно с поземлен имот с пл. № 3835 в кв.199 по ПУП с площ 190 кв.м., са му възстановени по реда на ЗСПЗЗ с Решение № 267/ 20.06.2002 г. на ПК. Последното е изключително непрецизно. Според него от бившия имот пл. № 2959 по плана от 1957 г. /неправилно посочен като такъв по плана от 1998 г./ се възстановява един имот с площ 0.730 дка. Същевременно се отказва възстановяването поради осъществено обществено мероприятие – прокарване на път – на площ от 0.190 дка от същия имот, която площ, видно от двете съдебно-технически заключения, разделя имот пл. № 2959 на две части. При това положение, очевидно е, че не се възстановява в стари реални граници един имот, а се възстановяват два отделни имота. Липсва индивидуализация на възстановените имоти. След като се възстановяват в съществуващи/ възстановими на терена стари реални граници, имотите е следвало да бъдат индивидуализирани чрез техните граници, съответния номер по актуален към момента на възстановяването им план, а също и чрез площта съобразно този план. Това не е сторено от ПК, въпреки че имотите са имали графично съответствие в действащия, одобрен и в сила от 1998 г., кадастрален план. Индивидуализацията им, ако изобщо може да се говори за такава, е чрез посочване на площта им, която е само един от индивидуализиращите белези, при това не и основен такъв, по заявлението на правоимащите лица, която площ не кореспондира с площта по кадастралната карта и реалната площ на терена. Именно поради липсата на индивидуализация на имотите ищцата счита, че е ощетена в площите и прави математически пресмятания, за да обоснове наличието на свои права на собственост върху части от други имоти, извън възстановените й. Ищцата като собственик на двата възстановени й имота, части от бившия имот пл. № 2959 по плана от 1957 г., е извършила разпоредителна сделка с единия от имотите, а именно с поземлен имот с пл. № 3835 в кв.199 по ПУП с площ 190 кв.м., в полза на ответника физическо лице. Дори и да не беше извършила прехвърлителната сделка, тя не се легитимира като съсобственик на процесния имот тъй като липсва юридически факт, обуславящ възникването на съсобственост.
Не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. Съобразно разясненията, дадени в ТР№1/2009г., по тълк.д.№182009г., ОСГТК, касаторът трябва да посочи правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело в мотивираното изложение по чл.284,ал.1,т.3 ГПК.Този въпрос определя рамките, в които ВКС следва да селектира касационната жалба с оглед допускането и до касационно разглеждане. Правният въпрос, който е от значение за изхода по конкретното дело, следва да се изведе от предмета на спора, който представлява твърдяното субективно право или правоотношение.Той трябва да е от значение за решаващата воля на съда, но не и за правилността на съдебното решение, за възприемането на фактическата обстановка или обсъждане на събраните доказателства. В разглеждания случай посочените от касатора въпроси не могат да обусловят допускане на касационно обжалване. Това е така, защото нямат обуславящо значение за изхода на делото. Той е определен от изводите на въззивния съд, че липсва доказан юридически факт, обуславящ възникването на съсобственост между страните. При това положение е без значение дали е в АОбС в т.11 „забележки” и „съсобственици” за 28/7195 ид.ч. е била посочена ищцата /впоследствие заличена като такава/, след като този въпрос е спорен в процеса при оспорване на съсобствеността от страна на ответната община. Цитираните от касатора доказателства – акт за общинска собственост и решение на ОбС са ценени съобразно доказателствената им сила и във връзка с останалите доказателства по делото, а именно, че не установяват юридически факт, от който е възникнала твърдяната от ищцата съсобственост при права за нея 45/ 7195 ид. части. Въпросът за кредитирането заключението на техническата експертиза също не може да се прецени като относим. Това е така, защото във въззивната жалба не е формулирано искане за замяна или отвод на в.л.Н. поради наличие основанията на чл.196,ал.3 ГПК и въззивният съд не се е произнасял по такъв въпрос. Той е кредитирал двете експертизи като компетентни и ги е ценил заедно с останалите доказателства по делото. За пълнота следва да се посочи, че още в първоинстанционното производство по искане на ищцата е била назначена тройна техническа експертиза във връзка с оспореното заключение на в.л.Н., но пак по искане на ищцата в съдебно заседание от 11.01.2016г. тя е била заличена.
С оглед изхода на производството по чл.288 ГПК на ответника по касационната жалба [община] следва да се присъдят разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 200 лева на основание чл.78,ал.8 ГПК.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІI г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №259/24.06.2016г. по гр. дело №368/2016г. на Окръжен съд – Велико Търново.
ОСЪЖДА Б. Г. А., [населено място],да заплати на [община] на основание чл.78,ал.8 ГПК разноски за производството по чл.288 ГПК в размер на 200 лева – юрисконсултско възнаграждение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: