ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№334
гр. София 17 юли година.
Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на 27.06.2018 (двадесет и седми юни две хиляди и осемнадесета) година в състав:
Председател: Борислав Белазелков
Членове: Борис Илиев
Димитър Димитров
като разгледа докладваното от съдията Димитър Димитров, частно гражданско дело № 2394 по описа за 2018 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е по реда чл. 274, ал. 3, т. 1 от ГПК и е образувано по повод на частна касационна жалба с вх. № 5 070 727/26.04.2018 година, подадена от К. С. Г., срещу въззивно определение № 17 527/03.07.2017 година на Софийски градски съд, търговско отделение, постановено по ч. гр. д. № 8224/2017 година.
С обжалваното определение съставът на Софийски градски съд е отменил решение № 78 304/30.03.2017 година на Софийския районен съд, първо гражданско отделение, 24-ти състав, постановено по гр. д. № 19 711/2016 година (имащо характера на определение), което е оставена без уважение подадената от [фирма] [населено място] молба вх. № 1 182 079/05.12.20116 година за изменение на постановеното по делото решение № 18 699/17.11.2016 година в частта му за разноските. След отмяната е постановено ново определение, с което решение № 18 699/17.11.2016 година на Софийския районен съд, първо гражданско отделение, 24-ти състав, постановено по гр. д. № 19 711/2016 година е отменено в частта му, с която [фирма] [населено място] е осъдено да заплати на „К. С. Г. сумата от 1125.00 лева, разноски по делото и Г. е осъден да заплати на [фирма] [населено място] сумата 100.00 лева представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение.
В частната касационна жалба са изложени твърдения за това, че обжалваното определение е постановено в нарушение на закона и при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, което е довело и до неговата необоснованост. Поискано е същото да бъде отменено и да бъде постановено друго, с което подадената от [фирма] [населено място] молба вх. № 1 182 079/05.12.20116 година за изменение решение № 18 699/17.11.2016 година на Софийския районен съд, първо гражданско отделение, 24-ти състав, постановено по гр. д. № 19 711/2016 година в частта му за разноските да бъде оставена без уважение. В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК К. С. Г. твърди, че са налице предвидените в чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК предпоставки за допускане на касационно обжалване на определението на Софийски градски съд.
Ответникът по частната касационна жалба [фирма] [населено място] не е подал отговор на същата, като не е изразил становище по допустимостта и основателността й.
Жалбата е подадена в предвидения от чл. 275, ал. 1 от ГПК преклузивен срок за обжалване като отговаря на формалните изисквания на чл. 284 от ГПК. Същата е подадена от надлежна страна, поради което е допустима.
Върховният касационен съд, гражданска колегия, ІV-то отделение, преценявайки въпросите посочени от жалбоподателя в подаденото от него изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 от ГПК, намира следното:
За да постанови обжалваното определение съставът на Софийски градски съд е приел, че е предявен отрицателен установителен иск за несъществуване на парично вземане, поради погасяването му по давност. Г. е твърдял и че поведението на [фирма] [населено място] е дало повод за предявяването на иска, тъй като в съобщенията за текущи задължения били включени и стари, погасени по давност задължения. Правните последици от погасителната давност настъпвали само ако задълженото лице изяви изрична воля да се ползва от нея. Възражението за това можело да се направи винаги, когато носителят на субективното право, за което е изтекла давността, искал да получи по него изпълнение. Възражението можело да бъде направено и извънсъдебно, като в случая нямало данни К. С. Г. да се е възползвал от възможността получавайки съобщенията, с които се претендират погасени по давност вземания да възрази пред кредитора, че няма да ги плати поради изтекъл давностен срок. Не се установявало [фирма] [населено място] да е отрекло правопогасяващия ефект на погасителната давност и да е оспорено правото на Г. правомерно да откаже изпълнението. Не можело да се приеме, че търсейки своето вземане извънсъдебно [фирма] [населено място] било дало повод за предявяването на иска. Основно право на кредитора на изискуемо вземане било да иска изпълнение по него, като изтичането на давността не е пречка за длъжника да изпълни въпреки това. Обратната хипотеза би била налице ако между страните е бил възникнал спор по приложението на давността и кредиторът е направил изявление, че не приема възражението за изтекла погасителна давност и не счита вземанията за погасени.
В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК К. С. Г. твърди, че обжалваното определение е недопустимо, тъй като в подадената от [фирма] [населено място] молба вх. № 1 182 079/05.12.20116 година не било направено искане за отмяна на решение № 18 699/17.11.2016 година на Софийския районен съд, първо гражданско отделение, 24-ти състав, постановено по гр. д. № 19 711/2016 година в частта му, с която са били присъдени разноски на частния касатор. Освен това се твърди, че обжалваното определение е постановено в противоречие с установената съдебна практика, намерила израз в решение № 257/13.12.2016 година, постановено по гр. д. № 2436/2016 година по описа на ВКС, ГК, ІІІ г. о. по процесуално правия въпрос за това следва ли въззивният съд да обсъди всички доводи, възражения, доказателства и доказателствени искания на страните, което е основание за допускане на касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК.
Действително конкретното искане направено от [фирма] [населено място] в подадената от него молба вх. № 1 182 079/05.12.20116 година е да се измени решение № 18 699/17.11.2016 година на Софийския районен съд, първо гражданско отделение, 24-ти състав, постановено по гр. д. № 19 711/2016 година, като на дружеството бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение за исковото производство. Тава искане обаче не може да бъде тълкувано само за себе си, а в съвкупност с изложените в негова подкрепа мотиви. Последните от своя страна са в смисъл, че е налице хипотезата на чл. 78, ал. 2 от ГПК, тъй като с поведението си [фирма] [населено място] не е дало повод за предявяването на иска и е признало същия. С оглед на това твърдението е, че [фирма] [населено място] е, че не дължи на К. С. Г. направените от него по делото разноски, а обратното той дължи на дружеството направените от последното разноски. От съвкупното тълкуване на мотивите на молба вх. № 1 182 079/05.12.20116 година и направеното с нея искане следва, че [фирма] [населено място] иска да бъде изменено решение № 18 699/17.11.2016 година на Софийския районен съд, първо гражданско отделение, 24-ти състав, постановено по гр. д. № 19 711/2016 година, като същото се отмени в частта му, с която дружеството е осъдено да заплати на Г. направените от него разноски по делото, като едновременно с това той бъде осъден да заплати направените от дружеството разноски. Това следва и от това, че в конкретния случай отговорността за направените от страните по делото разноски да бъде разпределена едновременно по реда на чл. 78, ал. 1 и чл. 78, ал. 2 от ГПК, а следва да бъде приложено само едно от тези правила. Затова обжалваното определение не е недопустимо както се твърди в подадената от К. С. Г. частна касационна жалба.
С обжалваното въззивно определение съставът на Софийски градски съд не е разрешил процесуално правния въпрос за това следва ли въззивният съд да обсъди всички доводи, възражения, доказателства и доказателствени искания на страните в противоречие с дадения с решение № 257/13.12.2016 година, постановено по гр. д. № 2436/2016 година по описа на ВКС, ГК, ІІІ г. о. отговор на същия. Съставът на Софийски градски съд е обсъдил всички доводи и възражения на страните, както и събраните по делото доказателства свързани с приложението на чл. 78 от ГПК, които са били събрани по надлежния ред към момента на постановяването на въззивното определение. Основното оплакване на К. С. Г. във връзка с което е поставен процесуално правния въпрос е за това, че не са били събрани поисканите от нето с отговора на молба вх. № 1 182 079/05.12.20116 година доказателства. Тези искания са били направени пред първоинстанционния съд, който не се е произнесъл по тях. Те обаче не са били направени в отговора на подадената от [фирма] [населено място] частна въззивна жалба, поради което въззивният съд не е имал възможността да се произнася по тях.
С оглед на това не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на въззивно определение № 17 527/03.07.2017 година на Софийски градски съд, търговско отделение, постановено по ч. гр. д. № 8224/2017 година, по подадената срещу него от К. С. Г., частна касационна жалба с вх. № 5 070 726.04.2018 година и такова не трябва да се допуска.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Четвърто отделение
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно определение № 17 527/03.07.2017 година на Софийски градски съд, търговско отделение, постановено по ч. гр. д. № 8224/2017 година.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател:
Членове: 1.
2.