Определение по гр.д. на ВКС , І-во гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 334
София, 18.06.2013 година
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на дванадесети юни две хиляди и тринадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Бранислава Павлова
ЧЛЕНОВЕ: Теодора Гроздева
Владимир Йорданов
разгледа докладваното от съдия Йорданов
гр.дело N 3447 /2013 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Т. Х. Т., З. А. Т. и М. Т. Т. срещу въззивно решение от 21.02.2013 г. по възз. гр.д. № 971 /2012 г. на Благоевградския окръжен съд, г.о., с което е отменено решение № 3809 от 02.11.2011 г. по гр.д. № 861 /2009 г. на Гоцеделчевския районен съд, г.о., в една част и вместо това на основание чл.32,ал.2 ЗС е разпределено ползването на УПИ ХІІ- 1152, от кв. 146 по плана на [населено място] с площ 567 кв.м. между М. Т. Т., Т. Х. Т. и З. А. Т., Х. Н. Я., В. П. К. и Л. Г. К. и е разпределено ползването на подпокривното пространство на жилищната сграда, построена в УПИ ХІІ- 1152 между М. Т. Т., Т. Х. Т. и З. А. Т., Х. Н. Я..
Жалбоподателите твърдят, че решението е неправилно и искат то да бъде допуснато до касационно обжалване, след указания за това процесуалният им представител представя изложение на основания за допускане на касационно обжалване.
Насрещната страна Х. Н. Я. оспорва наличието на основания за допускане на касационно обжалване.
Насрещните страни В. П. К. и Л. Г. К. не са подали отговор на касационната жалба.
Жалбата е допустима, тъй като е обжалвано въззивно решение и не е налице изключението по чл.280,ал.2 ГПК.
Иска се разпределение на ползването на дворно място в [населено място] между съсобствениците му и разпределение на ползването на подпокривното пространство на една от жилищните сгради, построена в дворното място между съсобствениците и.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е изследвал съсобствеността на дворното място и на сградата, чието подпокривно пространство се иска да бъде разпределено; приел е, че страните по делото са съсобственици на дворното място и че част от тях (без К.) са съсобственици на подпокривното пространство, което представлява обща част на сградата по предназначение съгласно чл.38 ЗС, т.к. е общо пространство, в което не са обособени отделни помещения и че придобиването на идеална част от него от Х. Я.. е станало при придобиването на етаж от сградата; и е разпределил ползването на дворното място и подпокривното пространство между съсобствениците на всяко от тях въз основа на заключение на вещо лице; приел е за безспорно, че ползването на дворното място е било разпределено между ищцата Я. и първоначалните ответници Т. (собственици общо на 1 /3 ид.ч. от него) и К. (собственици на 2 /3 ид.ч. от него) чрез масивно изградена ограда.
Изведен е процесуалноправният въпрос: допустимо ли е разпределението на ползване да се извърши само с участието на част от съсобствениците.
Въпросът не е обуславящ, доколкото въззивният съд въз основа на обсъждане и преценка на представените от страните по делото доказателства за придобитите от тях недвижими имоти е приел, че дворното място се притежава в съсобственост от страните по делото : 2 /3 ид.ч. от К. и 1 /3 ид.ч. общо от Я. и Т., като тази 1 /3 ид.ч. е била придобита първоначално от Т. Т., който впоследствие е прехвърлял отделни части от правото си.
Изведен е материалноправният въпрос: при формирана чрез покупко-продажба на отделни обекти етажна собственост и изключване на подпокривното пространство на сградата въз основа на изрични уговори за това в договора за продажба, следва ли то да се счита обща част.
Видно от изложението въпросът не е обуславящ : въззивният съд не е приел, че таванското помещение е изключено от продажбата от Т. Т. на брат му Н. Т. с изрична уговорка, фактическите му и правни изводи за това се основават на обсъждане на представените доказателства за придобиване на собствеността върху отделните обекти на собственост.
Въззивният съд е приел, че подпокривното пространство представлява обща част на сградата по предназначение съгласно чл.38 ЗС и съответна част от него е прехвърлена от Т. Т. на брат му Н. Т. с продажбата на първия етаж и на гараж от сградата, който пък го е прехвърлил на дъщеря си – ищцата Я..
Към това следва да се добави и следното:
Въпросът не е разрешен в противоречие с посоченото в изложението решене № 1858 от 31.07.1974 г. по гр.д. № 146 /1974 г. на І г.о., с което е приета различна фактическа обстановка – покупка на апартамент, при което с изрична уговорка е изключена продажбата на таванско помещение, за което е прието въз основа на заключение на вещо лице, че не е конструктивна обща част на сградата – подпокривно неизползваемо пространство, сервизно помещение, което може да принадлежи само на някой от етажните собственици. По делото въззивният съд не е приел, че таванското помещение е изключено от продажбата от Т. Т. на брат му Н. Т. с изрична уговорка и не е следвало да прави подобен извод, т.к. такава уговорка в нотариалния акт няма.
Разрешението на въззивния съд е в съответствие с приетото в т.2 от ТР № 34 от 15.-08.1983 г. по гр.д. № 11 /1983 г. и в съответствие с приетото в Решение № 743 от 14.03.2011 г. по гр. д. № 1720/2009 г., г. г., І г. о. на ВКС, постановено в производство по чл.290 ГПК, че подпокривното пространство (таванът) – обща част от сградата, което има нужната височина, пространство, обем, до което има нормален достъп от стълба и което могат при спазване на съответните законни изисквания да се изградят отделни обекти или сервизни помещения към обектите в долните етажи, е обща част по предназначение. Преустройството и изграждането на отделни обекти или сервизни помещения може да стане по съгласие на всички етажни собственици при спазване на законните изисквания за извършване на преустройството.
Жалбоподателите твърдят, че решението е недопустимо, т.к. управлението на общи части в етажна собственост става по различен ред – по Закона за етажната собственост и иск с правно основание чл.32,ал.2 ЗС е недопустим, а в тази част разрешението на въззивния съд противоречи на решение № 583 от 29.05.1984 г. по гр.д. № 130 /1984 г. на І г.о. (на ВС).
Настоящият състав намира, че няма съмнение за недопустимост на обжалваното решение. Въззивният съд, както и първоинстанционният, се е произнесъл по предмета на спора, с който е сезиран, така както е въведен чрез наведените като основание на иска факти и петитум. Несъгласието с правната квалификация не обуславя съмнение за недопустимост. Към това може да се добави че Закон за етажната собственост няма, има Закон за управление на етажната собственост, в него не се съдържат правила за разпределение от съда на ползването на общите части на недвижими имоти между техните съсобственици при несъгласие между тях.
По въпроса за допустимостта на иска разрешението на въззивния съд е в съответствие с приетото с ТР № 13 /2012 г. на ОСГК на ВКС, че невъзможност да се образува мнозинство по смисъла на чл.32,ал.2 ЗС е налице и когато решението на мнозинството накърнява правата на някой от съсобствениците да си служи с вещта и така излиза извън правомощията на мнозинството, поради което такова решение няма правно действие (чл.31,ал.1 ЗС), В тези случаи искът по чл.32,ал.2 ЗС е допустим.
Поради изложеното следва да се приеме, че не е осъществено основание по чл.280,ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
С оглед изхода от производството жалбоподателите нямат право на разноски. Х. Н. Я. претендира разноски, но не е доказала, че е направила такива, поради което разноски не следва да и се присъждат.
Воден от изложеното съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване въззивно решение от 21.02.2013 г. по възз. гр.д. № 971 /2012 г. на Благоевградския окръжен съд, г.о.,
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.