1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 334
С., 21.05.2013 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на четиринадесети май две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Росица Ковачева
т. дело № 835/ 2012 год.
Производството е по чл. 288 ГПК, образувано по касационна жалба на ЗД [фирма] – [населено място] срещу Решение № 283 от 27.06.2012 г. по гр.д.№ 5348 2012 г. на Пловдивски апелативен съд, с което е отменено Решение № 1347/ 19.10.2011 г. по гр.д. № 781/2011 г. на Пловдивски окръжен съд в частта, с която исковете на всеки от ищците за обезщетение за неимуществени вреди са отхвърлени за по 30 000 лв. и е постановено друго, с което ЗД [фирма] – [населено място] е осъдено да плати на Н. Б. Т. и на Росица Б. Т. – двамата от [населено място] по 30 000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди от деликт, със законната лихва от 12.07.2010 г., с оплакване за неправилност. Жалбоподателят в жалбата и в Приложение по чл. 280 ГПК излага, че решеният по делото правен въпрос от значение за изхода на делото, включен в предмета на спора и обусловил правните изводи на съда е за определяне размера на справедливо обезщетение, съгласно чл. 52 ЗЗД, по който решението противоречи на ТР№4/1968 г. на ВС – следва да се вземат под внимание всички обстоятелства, които ги обуславят, а П. не е посочил същите. Поддържа, че съгласно ТР №4/1968 г. на ВС, понятието „справедливост” по чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие, а е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които съдът да има предвид, а съдът не е обсъдил нито един от определящите критерии, нарушил е чл. 52 ЗЗД и не е отчел установеното съпричиня – ване в противоречие с ТР №17/18.11.1963 г. на ВС. На основание чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК иска да се допусне касационно обжалване, решението да се отмени и да се отхвърлят изцяло предявените искове.
Ответниците по касационната жалба Н. Б. Т. и Росица Б. Т. – двамата от [населено място] по съображения, изложени в писмен Отговор, възразяват, че касационната жалба е недопустима, тъй като не е конкретизиран правният въпрос от значение за изхода на делото, нито основанието по чл. 280 ГПК, като въпросът за справедлив размер, е въпрос по същество и предпоставя вече допуснато касационно обжалване, оспорва жалбата и по същество, като неоснователна.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като констатира, че решението е въззивно и с него частично е отменено първоинстанционно решение, с което са отхвърлени осъдителни искове, които са уважени по 30 000 лв. всеки, намира, че касационната жалба срещу решението в посочената част е допустима, подадена е в срок и е редовна.
Касационната жалба е недопустима в останалата част. Исковете на всеки от ищците са уважени от първоинстанционния съд за по 60 000 лв. и с влизане в сила на определението за връщане на подадената от ответника въззивна жалба, първоинстанционното решение в тази част е влязло в сила.
Посочените от жалбоподателя разрешени по делото материалноправни въпроси: за приложението на чл. 51 ал. 2 ЗЗД и на чл. 52 ЗЗД, са релевантни за спора, тъй като обуславят решението относно това кои са предпоставките за уважаване на иска по чл. 226 ал. 1 КЗ и в какъв размер следва да се определи обезщетението за неимуществени вреди, с оглед критерия на чл. 52 ЗЗД, и налице ли е съпричиняване. Тъй като първоинстанционното решение е влязло в сила в частта, с която е присъдено обезщетение за неимуществени вреди на всеки от ищците по 60 000 лв., е решен въпросът налице ли са условията на закона за ангажиране отговорността на ответника за причинените на ищците неимуществени вреди, и предмет на обсъждане са въпросите за размера на обезщетенията и за съпричиняването.
По въпроса за размера на обезщетенията не е налице поддържаното от жалбоподателя основание по чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК. Създадена е съдебна практика по приложението на чл. 52 ЗЗД, съобразена от инстанцията по същество при определяне размера на обезщетенията, която е обсъдила събраните доказателства и е съобразила критерия за справедливост. За да определи в посочения размер на всяко от децата обезщетение за неимуществени вреди от загубата на майка им, причинена при ПТП от водач на автобус, застрахован по застраховка ”Гражданска отговорност”при ответника, съдът е взел предвид конкретните обстоятелства по делото – възрастта на загиналата, степента на близост между ищците и майка им, характера на отношенията, обстоятелството, че всеки от ищците има свое семейство и не е разчитал само на помощта и подкрепата на своята майка, начина на възприемане на загубата от ищцата, поведението на ищеца във връзка със загубата, интензитета на страданията на всеки от ищците, както и общоприетите в обществото представи за размера на обещетяване на този вид неимуществени вреди. При съобразяване с тези обстоятелства определеното от въззивния съд обезщетение за неимуществени вреди за всеки от ищците по 30 000 лв.(и по 60 000 лв. с влязло в сила първоинстанционно решение) не е в противоречие със съдебната практика за определяне на обезщетение за такъв вид неимуществени вреди и този размер не е несправедливо завишен, а е определен в съответствие с критерия за справедливост, съдържащ се в чл. 52 ЗЗД.
По въпроса за приложението на чл. 51 ал. 2 ЗЗД: за да приеме, че майката на ищците не е допринесла за настъпването на вредоносния резултат, съдът въз основа на събраните доказателства е приел, че по категоричен начин е установено по делото, че настъпилото ПТП е по изключителна вина на водача, а майката на ищците е пресичала пътното платно на пешеходна пътека и не е имала причина да се оглежда назад, за да забележи автобуса, като участник в движението. Поради това с оглед установените по делото обстоятелства неуважаването на възражението на ответника за съпричиняване, не е правен въпрос, който да е решен в противоречие с установената съдебна практика по чл. 51 ал. 2 ЗЗД.
По изложените съображения Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Решение от № 283 от 27.06. 2012 г. по гр.д. № 534/ 2012 г. на Пловдивски апелативен съд в частта, с която е отменено първоинстанционното решение и са уважени по за 30 000 лв. исковете на всеки от ищците за обезщетения за неимуществени вреди, което определение не подлежи на обжалване.
ОСТЯВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационната жалба на ЗД [фирма] – [населено място] срещу Решение № 1347 от 19.10.2011 г. по гр.д.№ 781/ 2011 г. на Пловдивски окръжен съд в частта, с която исковете са уважени, в която част настоящото определение може да се обжалва с частна жалба в едноседмичен срок от съобщението до страните, че е изготвено.
ОСЪЖДА ЗД [фирма] – [населено място] да плати на Н. Б. Т. и Росица Б. Т. – двамата от [населено място] 3780 лв. – разноски за касационната инстанция.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: