4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 334
гр. София, 23.06.2015 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на двадесет и осми април през две хиляди и петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
АННА БАЕВА
изслуша докладваното от съдия Анна Баева ч.т.д. № 411 по описа за 2015г., и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.274, ал.3 вр. чл.613а, ал.1 ГПК.
Образувано е по частна жалба на О. „АЛГЕБРА ЛОГИКИ”, със седалище в [населено място], Русия, срещу определение № 823 от 15.12.2014г. по ч.в.т.д. № 695/2014г. на Варненски апелативен съд, Търговско отделение, с което е потвърдено определение № 137 от 25.09.2014г. по т.д. № 53/2013г. на Търговищки окръжен съд в частта, с която съдът не е допуснал до разглеждане от събранието на кредиторите на [фирма] /в открито производство по несъстоятелност/, [населено място] предложения от кредитора О. „АЛГЕБРА ЛОГИКИ” оздравителен план.
Частният жалбоподател поддържа, че обжалваното определение е незаконосъобразно поради неправилно приложение на материалния и процесуалния закон и моли да бъде отменено. Поддържа, че въззивният съд е потвърдил първоинстанционното определение с аргумент, че не е налице съгласие на министъра на финансите по чл.189 ДОПК, без да вземе предвид, че непредставянето на такова съгласие не е по вина на жалбоподателя, който е предприел своевременно всички необходими действия в тази връзка. Поддържа още, че в текста на чл.700 ТЗ не е предвидено като елемент от задължителното съдържание на оздравителния план и посочването на източника на средства за финансирането му, но въпреки това в определението си въззивният съд е посочил като аргумент за потвърждаване на първоинстанционния акт, че не ясно какъв е източникът на предвидените за внасяне в особената сметка парични средства в размер на 1 704 400 евро. Счита за неправилен и извода на въззивния съд, че гаранциите за изпълнението на оздравителния план следва да бъдат налични и учредени към момента на внасянето му в съда по несъстоятелността, като поддържа, че те могат да бъдат учредени и след като оздравителния план бъде одобрен. В изложението си по чл.284, ал.3 ГПК обосновава допускането на касационно обжалване с наличието на основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК поради произнасяне на въззивния съд по материалноправни и процесуалноправни въпроси, които са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото:
1. Допустимо ли е съдът да се произнася по искане за допускане на оздравителния план при незавършена процедура по чл.189 ДОПК, при положение, че незавършването на процедурата се дължи на липса на отговор от страна на министъра на финансите?
2. Допустимо ли е в производството по чл.701 ТЗ съдът да възлага на вносителя на плана изпълнение на задължения, които не са предвидени в ТЗ, а именно – да посочва източника на финансиране на изпълнението на оздравителния план?
3. Кога следва да бъдат учредени гаранциите за изпълнението на оздравителния план – към момента на внасянето му, или след неговото одобрение?
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, констатира, че частната жалба е подадена от надлежна страна, срещу акт, подлежащ на обжалване по реда на чл. 274, ал.3, т.2 от ГПК, като е спазен преклузивният срок по чл. 275, ал.1 от ГПК.
С обжалваното определение въззивният съд е потвърдил първоинстанционното определение, с което не е допуснат до разглеждане от събранието на кредиторите на [фирма] /в открито производство по несъстоятелност/, [населено място] предложеният от кредитора О. „АЛГЕБРА ЛОГИКИ” оздравителен план. За постанови определението си, въззивният съд е съобразил представения оздравителен план на длъжника, дадените от първоинстанционния съд указания по чл.701, ал.2 ТЗ, както и обстоятелството, че до произнасянето на въззивния съд указанията не са изпълнени. С оглед на това съдът е приел, че не е спазено императивното изискване на чл.189 ДОПК за даване на съгласие от страна на министъра на финансите, доколкото с оздравителния план е предвидено отсрочване на задължението за плащане на включеното в одобрения списък и прието вземане на НАП. Изложил е и съображения, че в плана не е посочено и поради това не е ясно какъв е източникът на предвидените за внасяне в особената сметка парични средства в размер на сумата 1 704 400 евро, като не са представени и доказателства за дадената гаранция по т.2 от раздел гаранции, представляваща открита особена сметка с внесена по нея сумата 1 704 440 евро. Въззивният съд е споделил изводите на първоинстанционния съд и на основание чл.272 ГПК е препратил към мотивите му, като е посочил още, че по чл.700, ал.1, т.5 ТЗ в плана липсват и конкретните, визирани в тази законова разпоредба действия за осъществяване на плана – не е посочено чрез какви точно организационни, управленски, технически, правни и финансови дейности ще бъде възстановена дейността по реализация на проекта „Х. сити”.
Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на определението на въззивния съд. Съгласно дадените в т.1 на ТР № 1/19.02.2010г. по т.д. № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС разяснения допускането на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 от ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за решаване на възникналия между страните спор и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК. Този въпрос следва да е обусловил решаващите изводи на въззивната инстанция и от него да зависи изходът на делото. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма.
Формулираните от частния жалбоподател въпроси, макар да са обсъждани от въззивния съд, не са единствено обуславящи крайния извод, че представеният оздравителен план не отговаря на изискванията на чл.700, ал.1 ГПК. Действително въззивният съд е изложил съображения за неизпълнение на изискванията на чл.189 ДОПК, както и за неизпълнение на указанията на първоинстанционния съд за посочване на източника на предвидените за внасяне в особената сметка парични средства в размер на сумата 1 704 400 евро и за представяне на доказателства за дадената гаранция по т.2 от раздел гаранции, представляваща открита особена сметка с внесена по нея сумата 1 704 440 евро. Въззивният съд обаче е възприел и съображенията на първоинстанционния съд, че в оздравителния план липсват конкретните, визирани чл.700, ал.1, т.5 ТЗ, действия за осъществяване на плана, тъй като не е посочено чрез какви точно организационни, управленски, технически, правни и финансови дейности ще бъде възстановена дейността по реализация на проекта на „Х. сити”. Препращайки към мотивите на първоинстанционния съд на основание чл.272 ГПК, въззивният съд се е съгласил и със съображенията му, че по отношение на кредиторите от останалите класове и предвидените за тях суми няма дадени никакви данни за реда, по който ще се осигурят средствата, източника и срока за тяхното удовлетворяване, като няма дадени и гаранции за тях. Тези недостатъци на плана са достатъчни, за да обосноват извода за несъответствие на съдържанието му с императивните изисквания на чл.700, ал.1 ГПК, предвидени с цел гарантиране правата на всички кредитори на несъстоятелността. Поради това следва да се приеме, че както и да се решат поставените от частния жалбоподател въпроси, няма да се промени крайният изход по настоящото дело. Следователно тези въпроси не могат да обосноват наличието на общата предпоставка по ал.1 на чл.280 ГПК за допускане на касационен контрол, което само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, без да се разглежда соченото допълнително основание за това.
Така мотивиран, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 823 от 15.12.2014г. по ч.в.т.д. № 695/2014г. на Варненски апелативен съд, Търговско отделение.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: