О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 334
[населено място], 24.04.2012г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на петнадесети март през две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
МАРИАНА КОСТОВА
след като разгледа, докладваното от съдията Костова т.д. №617/2011г. по описа на съда, приема за установено следното:
Производството е по чл. 288, ал.1 ГПК и е образувано по касационна жалба на К. П. Б. от [населено място], [населено място] чрез адв. Л.Г. – САК срещу решение №488/24.03.2011г. на Софийския апелативен съд, осми състав, постановено по гр.д.№245/2011 г., в частта, с която е отхвърлен искът за неимуществени вреди за разликата от 12 000лв. до 80 000лв. Касаторът поддържа, че при определянето на обезщетението за неимуществени вреди съдът не е взел предвид всички обстоятелства, които трябва да бъдат съобразени за да бъде спазен принципа на справедливост по чл.52 ЗЗД, обезщетението е крайно занижено и не кореспондира с реалните последици от увреждането. В нарушение на чл.52 и чл.51, ал.1 ЗЗД по недопустим начин съдът е разделил неимуществените вреди на търпяни физически болки и страдания и морални вреди от социални и битови ограничения. Като основание за допустимост на касационното обжалване се поддържат допълнителните предпоставки по чл.280, ал.1, т.1 и т.2 ГПК.
Ответникът по касация дружеството [фирма] – София в писмен отговор заявява становище за недопускане на касационната жалба до касационно разглеждане, поради отсъствие на предвидените в ГПК основания. Не е направено искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на първо отделение като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките, визирани в чл. 280, ал. 1 ГПК приема следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване валиден съдебен акт на въззивен съд, в рамките на преклузивния срок по чл. 283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл. 284 ГПК.
С обжалваното решение е уважен иск по чл. 226, ал.1 КЗ – в полза на пострадалият при ПТП произшествие ищец К. Б. – присъдено обезщетение за претърпени от него неимуществени вреди в размер на 12 000 лв. като при определянето на размера е взето предвид видът на телесното увреждане, интензивността и продължителността на търпените болки и страдания, времето за възстановяване, ограниченията в обслужването си в битов план, както и че ищецът ще претърпи нови болки и страдания за време от 30 дни във връзка с отстраняването по оперативен път на металната вътрекостна остеосинтеза. Въззивният съд е потвърдил размера на обезщетението, като е съобразил констатациите за първоинстанционния съд за вида на увреждането, продължителността на лечението, както и обстоятелството, че към момента пострадалия Б. се е възстановил напълно, с нормална походка и обем на движенията на ТБ и колянна става. Прието е също, че на ищеца е причинена средна телесна повреда като интензивността на болките и страданията са били за период от 1-2 месеца, както и че по делото ищецът не е доказал да е търпял морални страдания от социални и битови ограничения.
Единственият спорен по делото въпрос е за размера на обезщетението.
Касаторът е посочил релевантния за крайния изход на делото материалноправен въпрос по чл.280, ал.1 ГПК за спазване на принципа на справедливост при определяне на размера на обезщетението, но не са налице допълнителните предпоставки на закона по т.1. При определяне на размера на обезщетението съдът е съобразил конкретно претърпените вреди, конкретно търпените болки и страдания от конкретно увреждане. Решението на съда е съобразено с Постановление №4 от 23.12.1968г. на Пленума на ВС за обстоятелствата, които трябва да бъде съобразени от съда за спазване на въведения в чл.52 ЗЗД принцип за справедливост при определяне на размера на обезщетение, което не е абстрактно понятие. При определяне на размера трябва да се вземат от съда всички конкретни, обективни обстоятелства при телесното увреждане, каквито са характера на увреждането, начина на извършването му, обстоятелствата при които е извършено, допълнителното влошаване на здравето, моралните страдания от осакатявания, загрозяване, битови неудобства, ограничаване на социалните контакти и др., т.е. неимуществените вреди включват всички телесни и психически увреждания на пострадалия от причиненото му при деликта телесното увреждане. Установяването на фактите обаче не са предмет на обсъждане във фазата на допустимост на касационното производство. Доколкото законът задължава съда да определи обезщетението при условията на чл.52 ЗЗД, което е и сторено в случая, решаването му е конкретно за всяко конкретно дело. Във фазата на селектиране на касационните жалби на преценка подлежат правните изводи на съда, а не правилността на възприетите по делото факти.
Не е налице посочено от касатора основание по чл.280, ал.1, т.2 ГПК. Съгласно разясненията дадени в т.3 на ТР №1 от 19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС само влезлите в сила съдебни решения формират съдебна практика по чл.280, ал.1, т.2 ГПК. Решението от 5.10.2009г. по гр.д. № 382/2009г. и решение № 333 от 10.06.2010г. по гр.дело №142/2010г. на САС няма данни да са влезли в сила, поради което не следва да бъдат обсъждани. Решение №5530 от 9.12.2009г. по гр.дело № 5634/2008г. на СГС е постановено при съобразяване на конкретните факти и обстоятелства за причинените на ищеца няколко телесни увреждания, периода на протичане на оздравителния процес, оперативните интервенции, остатъчни дефекти от преживените травми, все обстоятелства конкретни за конкретното дело и различни от тези по настоящото дело. Не е налице и противоречие с решение № 684/24.08.2006г. по т.дело № 197/2006г. на ВКС, ТК постановено по реда на чл. 218а, б”а” ГПК отм., във връзка с определяне на понятието “неимуществени вреди” включващо всички телесни и психически увреждания “ ….. вкл. “ и създадения от това социален дискомфорт”. Единственото различие между двете решения е дали подлежат на доказване последния или следва да се приеме, че това е ноторно известен факт, какъвто процесуален въпрос не е поставен от касатора и поради тази причина настоящата инстанция не дължи произнасяне.
Останалите доводи са за неправилност на въззивното решение, поради допуснато от съда процесуално нарушение поради необсъждане на всички доказателства по делото, и за необоснованост, тъй като основанията по чл.281, т.3 ГПК са различни от основанията по чл.280, ал.1 ГПК и не могат да бъдат обсъждани във фазата за селектиране на касационните жалби по чл.288 ГПК.
С оглед на изложеното, настоящият състав на ВКС счита, че касационната жалба не попада в приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1 и т.2 ГПК и не следва да се допуска до разглеждане, затова
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №488/24.03.2011 г., постановено по гр.д. №245/2011г. на Софийския апелативен съд, гражданско отделение, осми състав, в обжалваната му част.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: