О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 334
София, 24.04.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на осемнадесети април , две хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател : ЕМИЛ ТОМОВ
Членове : ДРАГОМИР ДРАГНЕВ
ГЕНОВЕВА НИКОЛАЕВА
изслуша докладваното от съдията Емил Томов гр. дело №281/2019 г. и съобрази :
Производството е по чл. 288 от ГПК .
Образувано е по касационна жалба на Т. Ч. Я. срещу решение №ІV-94 от 21.09.2018г. по в. гр.дело №1078/2018г.на Бургаски окръжен съд,с която е потвърдено решение № 778 от 02.05.2018г на Бургаски районен съд . Уважен е предявен от Г. Б. Б. срещу касатора Т. Ч. Я. отрицателен установителен иск за недължимост на парично вземане състоящо се от главница, лихви и разноски по изпълнителен лист, издаден на 17.07.2012г в заповедно производство по ч.гр.д № 5826/2012гна БРС,погасено по давност след образуването на изпълнителното дело.Като ответник по иска настоящият касатор е поддържал възражение че давност не е изтекла, тъй като е започнала да тече на 27.12.2012г , когато са влезли в сила издадените по отношение на ищцата заповед за изпълнение и изпълнителен лист.Въззивният съд е приел,че тези обстоятелства не са прекъснали давността, започнала да тече от 02.03.2012г, когато вземането по договора за паричен заем е станало изискуемо. Поради това погасителната давност е изтекла на 02.03.2017г., тъй като не е била прекъсвана с изпълнителни действия,или по други причини.Заповедта и изпълнителния лист са били издадени на основание чл. 417 т.3 ГПК, въз основа на договор за заем и нотариално заведена спогодба за изплащане на дълга.
В приложеното към жалбата изложение се сочи основание по чл.280 ал.1т.3 ГПК, тъй като касаторът намира даденото от въззивния съд тълкуване на закона за неправилно .Формулирани са два въпроса :
1.Влязлата в сила заповед за изпълнение поради неподадено възражение от страна на длъжника прекъсва ли погасителната давност и от кой момент .
2.Прекъсва ли давността влязлата в сила заповед за изпълнение при неподадено възражение от страна на длъжника и новата погасителна давност за вземането удължава ли се на пет години и заповедта има ли сила на пресъдено нещо .
Изтъкват се няколко постановени решения от първоинстанционни и въззивни софийски съдилища,в които се застъпва виждането на защитата,че давността се прекъсва с влизане на заповедта в сила и от този момент започва да тече нова давност,която е петгодишна. Съображение по чл. 280, ал.1 т.3 ГПК се поддържа с оглед възприемане на горното тълкуване и се подчертава целта на законодателя, въвел заповедното производство: да даде на разположение на кредиторите втори,алтернативен и напълно равнопоставен на исковия осъдителен процес път за събиране на вземанията им, когато не са оспорвани .
Отговор е постъпил от ответницата Г. Б. Б. ,чрез пълномощника адв. П. К.. При установените и съответно изтъкнати факти давността не е прекъсната.Подаването на молба за издаване на изп.лист на използваното изпълнително основание не прекъсва давността, а изпълнителни действия не са били предприети. Претендират се разноски.
След преценка Върховен касационен съд ,ІІІ гр. отделение счита , че не е налице основание за допускане на касационно обжалване .
Формулираните два въпроса включват в условието си предпоставки,неотносими към решаващо произнесения по отрицателния установителен иск правен въпрос за прекъсване на давността , по който правен въпрос практиката е уеднаквена с приемането на ТР №2/2013г ОСГТК .
Длъжникът може да прекъсне давността като признае вземането (чл.116 б.”а”ЗЗД) което обаче не се е случило в производството по ч.гр.д № 5826/2012г на БРС . Касае се за заповедно производство въз основа на документ по чл.417 ГПК при поискано незабавно изпълнение (чл.418 ГПК) , в което длъжникът не участва.Освен това,бездействието на длъжника когато може да направи възражение,или бездействието му когато е поканен от частния съдебен изпълнител да плати,не са признание.
Кредиторът може да прекъсне давността с действия по чл.116 б.”б”ЗЗД, към които действия не се числи заявлението за снабдяване с изпълнителен лист в заповедно производство.Разпоредбата на чл. 116, б.“б“ ЗЗД е изключителна и поради това тя не може да бъде тълкувана чрез аналогия( т.14 от ТР№2/2013г ОСГТК),но дори да се допусне аналогичен ефект прямо давността с този при исковия процес за вземането – каквато е и поддържаната от касатора теза , момента на влизане в сила на осъдителното решение не е датата, на която се прекъсва давността .
Ето защо неотносимо условие при формулирането на въпросите е включването на момента, в който заповедта за незабавно изпълнение „влиза в сила”(чл. 416 ГПК), за да се попита започва ли от него да тече нова петгодишна давност,както е при осъдителните съдебните решения, постановени в исков процес. Защитата на касатора смесва спиране и прекъсване на погасителна давност по неприемлив за правната логика начин. В заповедното производство, както и в изпълнителния процес спиране на давността поради неговата висящност не се произвежда. Стабилизирането на заповедта за изпълнение , нейното влизане в сила некоректно се приравнява на силата на пресъдено нещо при съдебните решения с оглед момента , в който същата настъпва. Соченият момент е без значение за прекъсването на давността, не би могъл да е от значение и за началния момент на нова давност,след като по действащия ГПК самото заповедно производство не се приравнява с исковото,то е част от изпълнителния процес(т.14 от ТР№2/2013г ОСГТК).
Решаващо е преценено от съдилищата в случая, че изпълнителни действия по смисъла на разясненията в т.10 от Тълкувателно решение №2/2013г ОСГТК не са били предприети по образуваното изпълнително дело. Не са изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на самото изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение и пр. действия .
Предложената от защитата обосновка на основание по чл. 280 ал.1 т.3 ГПК, с която се игнорират или оспорват дадени тълкувателни разяснения и указания от ОСГТК на ВКС по произнесения с решението правен въпрос, свързан с прекъсване на давността,изключва допускането на въззивното решение до касационно обжалване.
Следва да се присъдят разноски ,установени в размер на 1027 лева .
Ето защо Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
Не допуска касационно обжалване на решение №ІV-94 от 21.09.2018г. по в. гр.дело №1078/2018г. на Бургаски окръжен съд
Осъжда Т. Ч. Я. да заплати на Г. Б. Б. сумата 1027 лева разноски в настоящето производство.
Определението не подлежи на обжалване
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2 .