4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 334
С., 25,04,2014 година
Върховният касационен съд на Република България, първо търговско отделение, в закрито заседание на седми април две хиляди и четиринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛА ХИТРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
РОСИЦА БОЖИЛОВА
изслуша докладваното от съдията Чаначева т.дело № 3086/2013 година.
Производството е по чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на К. А. К. от [населено място], подадена от пълномощника му – адв. Б. О. против решение №498 от 24.01.2013 г. по гр.д. № 5302/2012 г. на Софийски градски съд.
Ответникът по касация- ЗК [фирма] – [населено място] е на становище, че не са налице основанията по чл.280, ал.1 ГПК и въззивното решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване.
Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК.
С представеното, изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, инкорпорирано в касационната жалба, касаторът е заявил, че бил нарушен принципа за справедливост, като имало несъответствие с присъденото обезщетение и получените тежки травми. Направил е извод,за наличие предпоставките по чл.280, ал.1, т.1, 2 и 3 ГПК. Посочено е, че даденото от въззивния съд разрешение на „съществен материалноправен въпрос свързан с приложението на принципа за справедливост, въведен с чл.52 ЗЗД при определяне на размера на дължимото обезщетение” било в противоречие с постоянната практика на ВКС – ППВС № 4/68г. Разгледано е разбирането на касатора за съдържанието на нормата на чл.52 ЗЗД и определените от нея критерии, с оглед сочената задължителната практика, като така е обоснован извод за наличие предпоставките по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Посочено е още, че „ същия материалноправен въпрос” бил от значение за точното прилагане на закона и развитие на правото като така страната е извела установеност на предпоставките по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Основанието по т.2 на обсъждания текст е разгледано лаконично,чрез твърдението, че била налице противоречива практика на съдилищата при определяне размера на обезщетенията. Страната е счела, че този лаконичен довод води и до установеност на чл.280, ал.1, т.3 ГПК, поради това, че с оглед противоречивата практика се налагало уеднаквяването й от ВКС.
Касаторът не обосновава довод за приложно поле на чл.280, ал.1 ГПК. Той не е формулирал материалноправен, респективно процесуалноправен въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, който се дефинира като такъв, включен в предмета на спор и обуславящ правните изводи на съда по конкретното дело / т.1 на ТРОСГТК №1/2009г./. Тъй като формулирането на правен въпрос съставлява общо основание и поради това задължителен елемент при преценката за наличие предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК, то само липсата му е достатъчна, за да не бъде допуснато касационното обжалване. С оглед така установената дефинитивност, въпросите, относно приложението на чл.52 ЗЗД нямат такава характеристика, тъй като въпроса по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК следва винаги да бъде конкретен, пряко изведен от решаващите изводи на въззивния съд, а не общ и очертаващ предмета на спор. Критериите за приложението на чл.52 ЗЗД са изяснени, както и страната е посочила, чрез нормативната практика на Върховния съд – ППВС № 4/1968 г., с която съдилищата се съобразяват при определяне размера на обезщетенията за неимуществени вреди, присъждани по правните спорове, съобразно конкретните особености на разглежданите случаи. Поддържаното от касатора, обаче, противоречие с тази задължителна практика не се установява, тъй като не е очертано от него конкретно отклонение на приетото от съда от тези разрешения, а доколкото критериите за определяне на стойностния адекват на вредата са разгледани с оглед фактите по спора то е налице и съобразяване с обсъжданата задължителна практика. Освен това доводите, с които е сочено това противоречие, както и квалификацията им от касатора като неправилност и необоснованост на изводите на състава по приложението на материалния закон, съставляват не доводи по чл.280, ал.1 ГПК, а такива по чл.281 ГПК, които са ирелевантни в производството по чл.288 ГПК и не обуславят валиден извод за наличие на лимитивно изброените основания за допускане на касационно обжалване.Или не е поставен правен въпрос,нито е сочено конкретно какво от приетото от въззивния съд, противоречи на ППВС №4/68г. и доколкото съдът е изложил мотиви и е анализирал събраните доказателства с оглед определяне размера на обезщетенията не се обосновава извод за наличие на основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Не се установява и соченото основание по чл.280, ал.1 т.2 ГПК. Обстоятелството, че при различна фактическа обстановка, съдилищата са определяли различен размер обезщетения не налага извод за противоречиво приложение на чл.52 ЗЗД, тъй като, както вече бе посочено преценката за стойностния адекват на вредата винаги се извежда от конкретно установените факти по спора. Освен това както вече беше мотивирано, критериите за приложението на тази норма са изяснени чрез цитираната нормативна на Върховния съд. Следователно, общо посоченото относно противоречие на казуалната практика е ирелевантно, а и наличието на задължителна практика изключва приложението на чл.280, ал.1, т.2 и 3 ГПК.
Следователно, съобразно изложеното от касатора по реда на чл.284, ал.3, т.1 ГПК не са налице предпоставките за приложно поле на нормата на чл.280, ал.1ГПК и решението на Софийски градски съд не следва да бъде допуснато до касационно обжалване.
По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №498 от 24.01.2013 г. по гр.д. № 5302/2012 г. на Софийски градски съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: