3
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 334
С., 27.03. 2015 г.
Върховният касационен съд, трето гражданско отделение в закрито заседание на 18 март две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Капка Юстиниянова
ЧЛЕНОВЕ: Л. Богданова
С. Димитрова
като разгледа докладваното от съдията Капка Юстиниянова
гр. д. № 6805/2014 година, за да се произнесе взе пред вид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] [населено място] чрез пълномощник адв. Р. Р. Софийска адвокатска колегия против въззивно решение от 09.07.2014г. по в. гр. дело № 309/2014г. на Софийски градски съд, с което е потвърдено решение от 02.09.2013г. по гр. дело № 56300/2011г. на Софийски районен съд за признаване за установено на основание чл. 422, ал. 1 ГПК по отношение на [фирма], че дължи на Т. И. М. сумата 21 000 лв. по договор за заем от 07.12.2010г. и споразумение от 14.01.2011г. с нотариална заверка на подписите, ведно със законна лихва считано от 21.02.2011г. до окончателното изплащане, за която сума е издадена заповед по чл. 417 ГПК по ч. гр. дело № 7624/2011г. на Софийски районен съд.
В изложение за допускане на касационно обжалване жалбоподателят поддържа, че с обжалваното решение в противоречие със задължителната съдебна практика на ВКС (Постановление № 1/13.07.1953г. на Пленума на ВС) е разрешен правния въпрос – може ли съдът да постанови решението си без да обсъди събраните по делото доказателства в тяхната взаимна връзка, както и релевираните своевременно факти и обстоятелства, възражения и доводи на страните – приложно поле за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.
Ответникът Т. И. М. чрез пълномощник адв. М. Б. – Пловдивска адвокатска колегия в писмен отговор оспорва наличие на основание за допускане на касационно обжалване с твърдение, че поставеният правен въпрос с обжалваното решение е разрешен в съответствие със задължителната съдебна практика на ВКС. Развити са подробни съображения по съществото на спора в подкрепа правилността на обжалваното решение. Направено е искане за присъждане на съдебни разноски по представен списък на разноските по чл. 80 ГПК и договор за правна защита.
Върховният касационен съд, състав на трето г. о., като взе предвид, че решението е въззивно, с което е потвърдено първоинстанционно решение по разгледан иск по чл. 422 ГПК намира, че касационната жалба е допустима, подадена е в срок и е редовна.
Поставеният процесуалноправен въпрос с обжалваното решение е разрешен в съответствие със задължителната съдебна практика на ВКС установена с ТР № 1/04.01.2001г. по т. д. № 1/2000г. на ОСГК на ВКС и ТР № 1/09.12.2013г. по т. д. № 1/2013г. на ОСГТК на ВКС, което изключва приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК като основание за допускане на касационно обжалване.
Съдът е уважил иска, след извършена задълбочена преценка на събрания по делото фактически и доказателствен материал, въз основа на която е направил своите фактически и правни изводи по съществото на спора, като е дал отговор и на наведените от страните доводи и възражения, с което е обезпечил разкриването на действителното правно положение, че вземането на ищеца съществува.
Съдът е обсъдил сключеният между страните писмен договор за заем от 07.12.2010г., с който ищецът е предоставил на ответното дружество 21 000 лв. с уговорен срок за връщане 07.01.2011г., както и сключено между същите страни споразумение с нотариално заверени подписи, с което ответникът е признал получаването на сумата по договора за заем, признал е просрочието на падежа за нейното връщане и е уговорен нов срок за погасяването й, който също не е изпълнен. Тези писмени доказателства са обсъдени във връзка със заключението на изслушана съдебно – счетоводна експертиза и във връзка с показанията на разпитаните по делото свидетели на длъжност главен счетоводител и касиер при ответника, с оглед твърдението на дружеството, че парите не били фактически предадени, при което е прието за безусловно установено, че сумата е постъпила в касата на дружеството – записвания за внесени в брой суми в касовата книга за 2010г., осчетоводени по дебитна сметка 501 – „Каса в лева” и по кредитна сметка 499 – „Други кредитори”, като с част от сумата са били изплатени забавени заплати на работниците и употребени за други дейности на дружеството. Даден е отговор на всички възражения направени от ответника, все във връзка с твърдението, че сумите по договора за заем не били постъпили в дружеството, предвид обстоятелството, че в компютърната програма като вносител е бил записан изпълнителният директор – установено, че е бил само приносител на паричните средства предоставени от ищеца, на когото впоследствие са били издадени документи в удостоверение на предаване на сумите – квитанции, дата на които е била оспорена от ответника. Съдът е посочил, че в случая разпоредбата на чл. 181 ГПК е неприложима – същата закриля правата на трети лица, които не са участвали в съставянето на документа, но които черпят права от някой от издателите и биха били увредени от неговото антидатиране. Оспорените от ответника квитанции са издадени от дружеството ответник, затова по отношение на същите е приложима разпоредбата на чл. 180 ГПК. В този смисъл решение по гр. дело № 176/2010г., второ г. о., ВКС, постановено по реда на чл. 290 ГПК.
Предвид изложеното по поставения правен въпрос не се установява основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.
С оглед изхода на делото жалбоподателят ще следва да заплати на другата страна съдебни разноски за касационното производство в размер на 1160 лв. адвокатско възнаграждение по представен договор за правна защита и списък на разноските по чл. 80 ГПК.
Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на трето г. о.
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение от 09.07.2014г. по в. гр. дело № 309/2014г. на Софийски градски съд.
ОСЪЖДА [фирма] [населено място] да заплати на Т. И. М. съдебни разноски за настоящето производство в размер на 1160 лв. адвокатско възнаграждение.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
ЧЛЕНОВЕ