3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№. 334
С., 3.06.2015 г.
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на първи юни, две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАПКА ЮСТИНИЯНОВА
ЧЛЕНОВЕ: Л. БОГДАНОВА
С. ДИМИТРОВА
изслуша докладваното от съдията Б.
ч.гр. дело № 2706/2015 г.
Производството е по реда на чл.282, ал.2 ГПК.
Образувано е по подадена на 11.05.2015 г. молба от С. К. С. от [населено място] с искане за спиране изпълнението на въззивно решение № 282 от 20.02.2015 г. по гр. дело № 77/2015 г. на Варненския окръжен съд.
Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение като прецени данните по делото намира следното:
От приложеното гр. дело № 77/2015 г. на Варненския окръжен съд се установява, че с решение № 282 от 20.02.2015 г., постановено по делото е потвърдено решение № 4819 от 21.10.2014 г. по гр. дело № 15383/2013 г. на Варненския районен съд, с което С. К. С. е осъден да заплати на Й. С. М. както следва: на основание чл.31, ал.2 ЗС и чл.86, ал.1 ЗЗД, сумата 16 000 лв., представляваща обезщетение за лишаване на ищеца от ползването на притежаваната от него ? ид.ч. от съсобствения им недвижим имот, представляващ ПИ № 936, находящ се в [населено място], с.о. „А.”, кв.24, с площ от 780 кв.м., при граници: път, ПИ № 889 и ПИ № 937, ведно с изградената в него двуетажна жилищна сграда с площ от 85.30 кв.м., съществувала до м. февруари 2012 г., за периода 2.07.2009 г. до 15.10.2013 г., ведно със законната лихва, считано от предявяване на претенцията на 17.10.2013 г. до окончателното й изплащане, както и сумата 4 661.50 лв. представляваща обезщетение за забава върху главницата за периода 2.07.2009 г. до 15.10.2013 г.; на основание чл.31, ал.2 ЗС и чл.86, ал.1 ЗЗД, сумата 2 575 лв., представляваща обезщетение за лишаване на ищеца от ползването на притежаваната от него ? ид.ч. от съсобствения им недвижим имот, представляващ гараж № 12, находящ се в [населено място],[жк]пред бл.11 с площ от 19.88 кв.м., при граници: от запад гараж № 11, от север зелена площ, от изток гараж № 1 и от юг асфалтов паркинг пред [жилищен адрес] за периода 2.07.2009 г. до 15.10.2013 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба-17.10.2013 г. до окончателното изплащане на сумата, както и сумата 590.01 лв., представляваща обезщетение за забава върху главницата за периода 2.07.2009 г. до 15.10.2013 г.
Срещу постановеното решение на въззивния съд е депозирана от молителителя касационна жалба с вх. № 10632 от 3.04.2015 г.
Настоящият съдебен състав е констатирал, че не е представено надлежно обезпечение и с разпореждане от 18.05.2015 г. на молителя е указано в едноседмичен срок от получаване на съобщението да внесе по съответна сметка на ВКС сумата 24 426.51 лв. – обезпечение по подадената молба за спиране изпълнението на въззивното решение.
За указанията на съда молителят е уведомен чрез пълномощника си на 22.05.2015 г., видно от приложеното по делото съобщение. В определения срок, който е изтекъл на 29.05.2015 г. /петък-присъствен ден/, сумата не е внесена.
С молба от 1.06.2015 г. пълномощникът на молителя представя удостоверение от ЧСИ З. Д. по изп. д. № 1897/2013 г., че от сумата върху която е наложен запор въз основа на обезпечителна заповед от 2.04.2014 г., въз основа на изпълнителен лист, издаден на 26.02.2015 г. от Окръжен съд, гр. варна по гр.д. № 77/2015 г. на 21.05.2015 г. за погасяване задължението на молителя по изпълнителното дело в полза на Й. С. М. е преведена сумата 24 492.01 лв. В молбата се поддържа, че след като тази сума е преведена на взискателката М. друго обезпечение не следва да се внася, а освен това с молбата за спиране са представени доказателства за наличното обезпечение и неговия размер.
Според разпоредбата на чл.282, ал.2 ГПК жалбоподателят може да поиска спиране на изпълнението на въззивното решение, като в този случай е длъжен да представи надлежно обезпечение, което по решения за парични вземания е в размер на присъдената сума. В случая такова не е представено, поради което искането по чл.282, ал.2 ГПК следва да се остави без уважение. Следва да се отбележи, че нормата на чл.389, вр. чл. 397, ал.1, т.2 ГПК е неприложима в производството по чл.282, ал.2 ГПК, което е допустимо в обепечителното производство, поради което наложената обезпечителна мярка „запор на вземането” на С. К. С. по изп.д. № 1827 по описа на ЧСИ З. Д. в размер от 26 300.48 лв. не може да бъде зачетена.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на С. К. С. от [населено място] за спиране изпълнението на въззивно решение № 282 от 20.02.2015 г. по гр. дело № 77/2015 г. на Варненския окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател:
Членове: