Определение №334 от 30.4.2013 по ч.пр. дело №1279/1279 на 2-ро тър. отделение, Търговска колегия на ВКС

4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 334

София, 30.04.2013 г.

Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в закрито заседание на двадесет и трети април две хиляди и тринадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА

при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Лидия Иванова
ч. т. дело № 1 279/2013 г.

Производството е по чл. 274, ал. 3 от ГПК.

Образувано е по частна касационна жалба от [фирма] [населено място], чрез процесуалния му представител адв. А. Д. от ВАК, срещу определение № 1 991 от 29.09.2012 г. на Софийски апелативен съд, Гражданска колегия, постановено по гр. д. № 3 348/2012 г. Със същото се потвърждава разпореждане № 1 582 от 10.07.2012 г. по гр. д. № 549/2010 г. на Окръжен съд [населено място], с което е върната подадената от дружеството частна жалба с вх. № 1 730/31.05.2012 г., поради неизпълнение на дадените от съда указания за отстраняване на констатирани нередовности.
По съображения, изложени в частната касационна жалба, се иска отмяна на въззивното определение. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК са наведени доводи за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1, 2 и 3 ГПК.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на второ отделение преди да се произнесе по основателността на искането за допускане на касационно обжалване, констатира следното:
Частната касационна жалба е подадена от легитимирана страна в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, насочена е към подлежащ на обжалване съдебен акт и е процесуално допустима.
С решение № 7 от 17.02.2012 г. по гр. д. №549/2012 г. Благоевградският окръжен съд е отхвърлил предявения от [фирма] срещу [фирма] иск за заплащане на сумата от 113 549,04 лв., представляваща стойността на извършени, но незаплатени строително монтажни работи на основание договор за възлагане на СМР от 25.01.2005 г. Срещу същото е депозирана въззивна жалба от ищеца (жалбоподател в настоящото производство). С разпореждане от 22.03.2012 г. съдът е оставил жалбата без движение, с указания да се внесе дължимата държавна такса в размер на 2 270,98 лв. Съобщението за дадените указания е получено лично от процесуалния представител на дружеството – адв. А. Д. на 06.04.2012 г. С молба от 18.04.2012 г. адв. Д. е направил искане за удължаване на срока за изпълнение с две седмици, тъй като не е успял да се свържe с доверителите си, което с разпореждане от 03.05.2012 г. е оставено без уважение по съображения, че не са налице уважителни причини за това. Изрично съдът е разпоредил отказа да бъде съобщен на адвоката и занапред книжата да бъдат връчвани на ищеца. С разпореждане № 1 020/04.05.2012 г. въззивната жалба е върната, поради неизпълнение на дадените от съда указания.
Срещу разпореждането за връщане е подадена частна жалба от [фирма], която е оставена без движение, с указания за внасяне на държавна такса в размер на 15 лв., в едноседмичен срок от уведомяването. Изпратено е съобщение до дружеството на посочения от него адрес (на който е получено от управителя съобщението на връщане на въззивната жалба) относно дадените указания, което е върнато в цялост, с отбелязване на длъжностното лице по призоваване, че адреса е необитаем. Б. е приел, че същото е връчено при условията на чл. 50, ал. 2 ГПК и тъй като не са изпълнени указанията, с разпореждане № 1 582/10.07.2012 г. връща частната жалба на подателя й. Това разпореждане е обжалвано пред САС, който го е потвърдил с определение № 1 991 от 29.09.2012 г. на постановено по гр. д. № 3 348/2012 г. – предмет на настоящото производство.
За да бъде допуснато определението на въззивен съд до касационно обжалване е необходимо да са налице предпоставките на чл. 280, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 от ГПК.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК жалбоподателят е посочил въпросът, който той смята, че е от съществено значение за изхода на делото. От данните по делото е видно, че най-общо същият е свързан с приложението на чл. 50, ал. 2 ГПК.
Настоящият състав счита, че следва да се допусне касационно обжалване на въззивното определение, тъй като Софийски апелативен съд се е произнесъл по въпрос, от който зависи изхода на делото. С оглед данните по делото, налице е основание за допускане на касационно основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК, поради противоречие с практиката на Върховен касационен съд по поставения правен въпрос.
Частната касационна жалба е основателна.
С разпоредбата на чл. 50 от ГПК законодателят е регламентирал процедурата по връчване на съдебни книжа на търговци и юридически лица. Мястото на връчване е последния посочен адрес в Търговския регистър. В ал. 2 на цитираната норма е предвидена възможността ако лицето е напуснало адреса си и в регистъра не е вписан новият му адрес, всички съобщения да се прилагат по делото да се считат за редовно връчени. Това налага съдът да направи справка в Търговския регистър за вписания адрес на страната, което в настоящия случай не е извършено. Видно от данните по делото, частният жалбоподател не е променял адреса си. Освен това, на този адрес дружеството е получавало съобщение чрез управителя си (л. 260, І инстанция) Й. Г., т. е. няма данни ООД да е напуснало посочения адрес. Отразената констатация на длъжностното лице по призоваване в изпратеното съобщение за дадените указания, не освобождава съдът да извърши справка в ТР при наличието на посочените обстоятелства. Липсват и данни, че дружеството е потърсено отново, за да му бъде връчено съобщението и че е залепено уведомление по чл. 47, ал. 1 ГПК, с оглед разпоредбата на чл. 50, ал. 4 ГПК. Всичко изложено до тук налага извода, че частният жалбоподател не е редовно уведомен за дадените му указания, с оглед на което същият не може да бъде санкциониран за неизпълнението им с връщане на подадената от него частна жалба.

Предвид горното, настоящият състав дава следния отговор на поставения въпрос: Разпоредбата на чл. 50, ал. 2 ГПК намира приложение само когато търговецът е напуснал адреса си, без да е изпълнил задължението си да го впише като обстоятелство в Търговския регистър и преди да се приложи цитираната норма, съдът следва да извърши справка в съответния регистър за вписания последен адрес на дружеството, респ. ЕТ и след това да се приложи процедурата на чл. 50, ал. 4 ГПК, като разпореди да се залепи уведомление по чл. 47, ал. 1 ГПК.
С оглед на гореизложеното, определението на САС, както и потвърденото с него разпореждане на ОС [населено място] следва да бъдат отменени, а делото – върнато на първоинстанционния съд за връчване на съобщение за дадените указания.

Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:

ОТМЕНЯ определение № 1 991 от 29.09.2012 г. на Софийски апелативен съд, Гражданска колегия, постановено по гр. д. № 3 348/2012 г., както и потвърденото с него разпореждане № 1 582 от 10.07.2012 г. по гр. д. № 549/2010 г. на Окръжен съд [населено място].
ВРЪЩА делото на Окръжен съд [населено място] за връчване на съобщение на [фирма] [населено място] за дадените указания с разпореждане от 05.06.2012 г.
Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:

Scroll to Top