О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 334
София, 31.05.2019 година
Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в закрито заседание на 23.04.2019 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ МАРКОВ
СВЕТЛА ЧОРБАДЖИЕВА
като изслуша докладваното от председателя ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
т.дело № 260/2019 година
за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на „Д. КОНСУЛТАТИВЕН ЦЕНТЪР І-Д.” О., гр.Д. против въззивното решение на Варненския апелативен съд № 135 от 29.10.18 г., по в.гр.д.№ 362/2018 г., с което е потвърдено първоинстанционното решение на Добричкия окръжен съд № 91 от 22.05.2018 г., по т.д.№ 150/2017 г. за отхвърляне, като неоснователен, предявения положителен установителен иск по чл.422, ал.1 ГПК за следните суми: 157 760.52 лв. – обезщетение за имуществени вреди, причинени от незаконосъобразно разпоредено плащане на суми над определено за изплащане възнаграждение по договор за възлагане управлението на медицинско дружество в периода 01.01.2011 г. – 31.08.2015 г., ведно със законната лихва върху тази сума, начиная от 01.03.2017 г. (датата на депозиране заявлението за издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ по чл.417 ГПК); 47 016.15 лв. обезщетение за забава за периода от деня на причиняване на вредата до 01.12.2016 г., предмет на Акт за начет № 11-04-025/01.12.2016 г. на Агенция за държавна финансова инспекция и на издадена въз основа на този документ заповед за незабавно изпълнение по ч.гр.д.№ 706/2017 г. на Д..
С касационната жалба е въведено оплакване за неправилност на обжалвания съдебен акт, по съображения за необоснованост, допуснато нарушение на закона и на съществените съдопроизводствени правила- касационни основания по чл.281, т.3 ГПК.
В депозирано към касационната жалба изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК приложното поле на касационното обжалване е обосновано с предпоставките на чл.280, ал.1, т.1 ГПК по отношение на определения за значим за изхода на делото въпрос на материалното право: „Намира ли приложение забраната на чл.38, ал.1, пр.1 ЗЗД в случаите на договаряне на органен представител на търговско дружество от името на дружеството лично със себе си?”.
Като израз на поддържаното противоречие по т.1 на чл.280, ал.1 ГПК са цитирани постановени по реда на чл.290 ГПК решения на ВКС: № 217 от 10.03.2017 г., по т.д. № 2296/2015 г. на I т.о., № 91 от 16.04.2018 г., по гр.д. № 3513/2017 г. на IV г.о. и № 14 от 27.01.2017 г., по т.д. № 1453/2014 г. на II т.о.
Ответникът В. Г. К. – И. в срока по чл.287, ал.1 ГПК възразява срещу искането за допускане на касационно обжалване, считайки го за неоснователно, като излага подробни писмени съображения за отсъствие на общата главна предпоставка по чл.280, ал.1 ГПК.
Настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, като взе предвид изложените доводи и провери данните по делото, съобразно правомощията си по чл.288 ГПК, намира:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в срока по чл.283 ГПК от надлежна страна в процеса и срещу подлежащ на касационен контрол, по критерия на чл.280, ал.3 ГПК, въззивен съдебен акт.
За да постанови обжалваното решение Варненски апелативен съд е констатирал, че в периода от 01.01.2011 г. до 01.09.2015 г. между ищеца „Д. – I Д.” О., като възложител и ответника д-р В. Г. К., като управител са сключени три договора за възлагане на управлението на търговското дружество. През същия период между дружеството, представлявано от д-р К. като управител, от една страна и д-р К., като физическо лице – от друга, са сключени и два граждански договора, по които ответницата е имала задължението да предоставя възмездно труд в лечебното заведение, в качеството си на лекар – специалист по очни болести. От 10.09.2012 г. отношенията между страните по повод осъществяваната лекарска практика от д-р К., в управляваното от нея лечебно заведение, са уредени като трудови правоотношения със сключване на трудов договор и пет допълнителни споразумения към него. В ищцовото търговско дружество през 2016 г. е извършена финансова инспекция по проверка за законосъобразността и документалната обоснованост на извършените разходи за възнаграждения на ответницата – управител на ЮЛ- търговец в периода 01.01.2011 г. – 01. 09.2015 г. и на действията й по управление и разпореждане с имуществото на лечебното заведение. Проверката е приключила с издаване на Акт за начет № 11 – 04 – 25/01.12.2016 г. за сумата от 157 760,52 лв. – причинена имуществена вреда на дружеството, на осн. чл.21, ал.4 ЗДФИ и сумата от 46 016,15 лв., лихви за забава, основана на чл.26 ЗДФИ. В акта е констатирано, че през процесния период д-р В. К. е получила от дружеството допълнително възнаграждение общо в размер на 157 760,52 лв. по сключени в качеството й на управител, сама със себе си в нарушение на забраната по чл.38, ал.1 ЗЗД, граждански и трудови договори за предоставяне на медицински услуги, в качеството й на офталмолог, без да е дадено съгласие от кмета, респ. Общото събрание на съдружниците. Въз основа на Акта за начет в полза на „Д. – I Д.” О., на основание чл.417 ГПК, е издадена Заповед за незабавно изпълнение № 419/08.03.2017 г. по ч.гр.д.№ 706/2017 г. на РС – Добрич. С оглед на така установената фактическа обстановка и позовавайки се на Тълкувателно решение № 3/ 15.11.2013 г. по тълк.д. № 3/2013 г. на ОСГТК на ВКС, въззивният съд е приел, че сключването на гражданските и трудовия договор от д-р К., като представляваща дружеството – възложител, от една страна и от друга – като изпълнител, е част от организационните функции на управителя, чрез упражняването на които осигурява персоналния състав от специалисти за неговата дейност и не нарушава разпоредбата на чл.38, ал.1 ЗЗД. Аргументите са, че е налице органно представителство на юридическо лице, при което управителят не изразява собствена воля, а тази на търговското дружество. Изложени са съображения, че въпреки липсата на изискване сключването на договорите да бъде съгласувано с Общинския съвет и с кмета на Общината, както и че за определяне на възнагражденията по тях не е необходимо съгласие на Общото събрание на дружеството, същите са доведени до знанието както на Общото събрание на съдружниците, така и на съдружника Община Добрич, чрез утвърденото от кмета щатното разписание и заплатите на персонала, за което знание е релевантно и проведеното и приетите, чрез обсъждане годишни финансови отчети, в които процесните разходи са включени. Позовавайки се на събраните по делото писмени доказателства и заключението на вещото лице по изслушаната съдебно- икономическа експертиза, въззивният съд е извел правен извод, че не са налице предпоставките на чл.21 ЗДФИ за търсене имуществена отговорност за вреди от д-р К.. При обосноваване на постановения краен правен резултат за неоснователност на предявения положителен установителен иск въззивната инстанция се е позовала на отсъствие на настъпила вреда на ищцовото дружество чрез разпоредените и изплатени суми от 157 760,52 лв., тъй като последните не са начислени и платени в повече, като дължими за възнаграждението на ответницата, в качеството и на управител, а представляват възнаграждения за реално положен друг труд (извършени от нея медицински прегледи, участие в операции и други медицински услуги в качеството й на лекар – специалист по очни болести към дружеството); не е установено и противоправно виновно умишлено поведение на д-р К., предвид липсата на въведена в закона и договора за управление забрана лекарят, управляващ лечебно заведение, да упражнява професията си и да извършва лекарска дейност в същото лечебно заведение.
Съобразени решаващите мотиви на въззивния съд дават основание да се приеме, че искането за допускане на касационно обжалване е основателно и следва да бъде уважено.
Противно на релевираното от ответника възражение за липса на главната предпоставка по чл.280, ал.1 ГПК, формулираният от касатора въпрос, свързан с приложението на чл.38, ал.1, пр.1 ЗЗД в хипотезата на договаряне на органен представител на търговско дружество от името на дружеството лично със себе си, е значим за изхода на делото и обосновава общото основание за достъп до касация.
Основателно е и позоваването на критерия за селекция по т.1 на чл.280, ал.1 ГПК. С посочените в касационната жалба решения на ВКС, постановени по реда на чл.290 ГПК, е прието обратно на възприетото от въззивния съд разрешение на поставения правен въпрос. Същото е в смисъл, че сключването на търговска или друга сделка между дружеството, представлявано от управителя му и самия управител, в качеството му на физическо лице, попада в приложното поле на забраната по чл.38, ал.1 ЗЗД – договаряне сам със себе си, тъй като– органният представител сключва договор между себе си като самостоятелен правен субект и юридическото лице, което представлява.
При този изход на делото в производството по чл.288 ГПК следва да бъде указано на касатора внасянето на допълнителна държавна такса за касационното производство, в едноседмичен срок от съобщаването, която, съгласно чл.18, ал.2, т.2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, възлиза на сумата 4 095,53 лв.
Водим от горното, настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Варненски апелативен съд № 135 от 29.10.18 г., по в.гр.д.№ 362/2018 г., по описа на същия съд.
УКАЗВА на касатора „Д. КОНСУЛТАТИВЕН ЦЕНТЪР І-Д.” О., гр. Добрич в едноседмичен срок, считано от съобщението, да представи по делото съответен платежен документ за внесена по сметка на ВКС допълнителна държавна такса за касационното производство в размер на сумата 4 095,53 лв. (четири хиляди деветдесет и пет лева и петдесет и три стотинки), на основание чл.18, ал.2, т.2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК.
ДА СЕ УВЕДОМИ изрично жалбоподателя, че при неизпълнение на дадените му указания в определения от съда срок касационното производство ще бъде прекратено.
СЛЕД внасяне на определената държавна такса, делото да се докладва на председателя на второ търговско отделение за насрочването му в открито съдебно заседание.
ОПРЕДЕЛНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: