О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 334
София 04.05.2012г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България,ГК,ІV г.о.,в закрито заседание на трети май през две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЗЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
изслуша докладваното от съдията Бояджиева ч.гр.дело № 188 по описа за 2012 година и за да се произнесе,взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.278 ал.1 от ГПК във връзка с чл.274 ал.3 т.1 от ГПК.
Постъпила е касационна частна жалба от [фирма] срещу определение № 391 от 15.02.12г.по ч.гр.дело № 379/12г.на Окръжен съд – Варна,с което е потвърдено протоколно определение от 19.01.12г.по гр.дело № 10665/11г.на Районен съд –Варна.С него е спряно производството по делото на основание чл.229 ал.1 т.4 ГПК до приключване на в.гр.дело № 302/11г.на Окръжен съд-Варна.В приложеното към жалбата изложение се сочи,че е налице основанието по чл.280 ал.1 т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване.
В писмен отговор ответницата по жалбата Светла А. Ц. чрез адв.А. Д. моли да не се допуска касационно обжалване.
Върховният касационен съд,състав на ІV г.о. като прецени данните по делото и наличието на предпоставките на чл.280 ал.1 ГПК,намира следното:
Частната касационна жалба е подадена в срока по чл.275 ал.1 от ГПК от легитимирана страна в процеса,срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
С обжалваното определение въззивният съд е приел преюдициалност на образуваното производство по обявяване недействителността на КТД от 2008г.,на чието съдържание ответникът основава своите правоизключващи възражения по настоящия спор.Съдът е констатирал,че исковата претенция по делото е за заплащане на обезщетение поради прекратяване на трудовото правоотношение на работника с ответното дружество на основанията по чл.328 ал.1 т.1-4 КТ,като дължимостта му се обосновава с наличие на споразумение от 30.05.08г.,което продължава действието на предходно такова от 4.10.06г.,сключени между работодателя и моряшкия синдикат.Ответникът е оспорил иска с възражението,че посочените споразумения не са валидни към датата на прекратяване на трудовото правоотношение с ищцата ,тъй като двете са част от КТД от 2006г.,чието действие е прекратено с изтичане на срока на същия.Позовава се на КТД от 2008г.,в който е предвидено,че с подписването му следва да се счита за отменен и загубил сила предходния КТД от 2006г.Предмет на образуваното в.гр.дело № 302/11г.на ВОС е решение № 3758/15.11.10г.на ВРС-ХХХІс.по гр.дело № 9929/08г.в частта му,с която е прогласен за недействителен колективен трудов договор от 11.06.08г.,сключен между [фирма] и моряшките синдикати.Направен е извод,че решението по този спор е от значение за изхода на настоящото дело доколкото съдът следва да се произнесе по въпроса има ли валиден колективен трудов договор към датата на прекратяване на трудовото правоотношение с ищцата с ответното предприятие и съответни на този договор споразумения за допълнителни обезщетения.Ето защо въззивният съд е приел,че първоинстанционният съд правилно е спрял производството по делото.
Настоящият състав на ІV г.о. на ВКС,като разгледа частната касационна жалба и изложението към нея счита,че в тях не се съдържат основания за допускане на касационното обжалване по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК.В изложението жалбоподателят поддържа,че съдът е дал отговор на въпроси от значение за изхода на спора и от значение за точното прилагане на закона,както и за развитие на правото,а именно за това следва ли да се приеме за преюдициален спор,който не е посочен в исковата молба като основание за исковите претенции и следва ли споразумение към КТД,сключено между синдикат и работодател след изтичане срока на колективния трудов договор да бъде отменяно с изричен акт.
Правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело,разрешен от въззивния съд е от значение за точното прилагане на закона,когато разглеждането му допринася за промяна поради неточно тълкуване на съдебна практика,или за осъвременяване тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия,а за развитие на правото,когато законите са непълни,неясни или противоречиви,за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени.Настоящата хипотеза не е такава.По въпроса за това следва ли да се приеме за преюдициален спор,разглеждан в отделно производство,за който няма позоваване в исковата молба по висящия спор не е налице основание по чл.280 ал.1 т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване,тъй като по същия въпрос има трайна съдебна практика,която не се налага да бъде променена.Приема се,че за да е налице преюдициалност по чл.229 ал.1 т.4 ГПК трябва да има произнасяне относно правоотношение,което ще разреши спора на страните със сила на пресъдено нещо.Изискването на закона”решението по което дело ще има значение за правилното решаване на спора”ще бъде налице,когато се касае за производство,което ще приключи с акт,с който правоотношението между страните ще придобие качеството”пресъдено нещо”,което ще е обуславящо за висящото производство.В конкретния случай съдът е постановил определението си съобразявайки се с тази практика.
Не е налице основание за допускане на касационно обжалване и по въпроса следва ли дадено споразумение,сключено между синдикат и работодател, след изтичане срока на КТД да бъде отменено с изричен акт.Този въпрос не е разрешаван от въззивния съд в обжалваното определение и той не е обусловил решаващите му изводи за необходимостта да спре производството по делото на основание чл.229 ал.1 т.4 ГПК,поради което няма валидно формулиран правен въпрос по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК.
С оглед горното Върховният касационен съд,състав на ІV г.о
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване определение № 391 от 15.02.12г.,постановено по в.гр.дело № 379/12г.на Окръжен съд – Варна.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.