О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 334
София,05.06.2012 година
Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито заседание на 09.05.2012 две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
при секретар
изслуша докладваното от председателя (съдията) ЗЛАТКА РУСЕВА
дело № 350/2012 година
Производството е по член 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба,подадена от З. Г. П.,Х. Д. П. и А. Д. С.,чрез пълномощника им адвокат И. С.,против решение №467/13.10.2011г. на Софийски окръжен съд,постановено по гр.д.№72/2011г. по описа на същия съд,с което се потвърждава решение №288/11.11.2010г. постановено по гр.д.№19/2009г. по описа на Самоковски районен съд,в частите му,с които е постановено З. Г. П. да уравни дяловете на К. А. П.,Х. Д. П.,А. Д. С.,Х. Д. П. и Г. Д. П.,като в шестмесечен срок от влизане в сила на настоящото решение им заплати,както следва:на К. А. П.-сумата 35 235 лева,на А. Д. С.-сумата 11 745лева,на Х. Д. П.-сумата 11 745 лева,на Х. Д. П.-сумата 17 617,50 лева и на Г. Д. П. сумата 17 617,50 лева,ведно със законната лихва върху всяка от тези суми от влизане на решението в сила до окончателното им изплащане,в частта с която са отхвърлени предявените от З. Г. П.,А. Д. С. и Х. Д. П. искове по член 30,ал.3 ЗС за разликата над присъдената обща сума 836,28лева по пълния предявен размер от общо 1286,52 лева,както и в частта,касаеща размера на държавните такси,като решението в останалата му необжалвана част е влязло в законна сила.
В изложението,приложено към касационната жалба,касаторите твърдят,че са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на въззивното решение,предвидени в член 280 ал.1 т.1,т.2 и т.3 ГПК,като се заявява че/цитирам/:
„Съществени материалноправни въпроси,които са решавани от въззивния съд с обжалваното решение на СОС ,са следните:1/въпроса касаещ значението като доказателствено средство в процеса на прието от съда заключение по експертиза,2/въпроса касаещ цененото на прието от съда две или повече заключения по експертизи,крайните изводи по които се различават помежду си,и 3/към кой момент при извършване на делбата чрез възлагане на имот се оценява същият и каква е неговата действителна стойност по смисъла на член 349,ал.4 ГПК.
Тези съществени материално правни въпроси са решени от Софийския окръжен съд в атакуваното решение в противоречие с практиката на ВКС.”,
след което се навеждат доводи за необоснованост на въззивното решение,във връзка това,че от изслушаните три съдебни експертизи,въззивният съд изобщо не коментира и не кредитира заключението на вещо лице Д. относно действителната пазарна стойност на поземления имот,което заключение според касатора е съобразено с моментното състояние на пазара на недвижимите имоти,характеризиращи се с търсенето и предлагането на такива имоти за даденото населено място,което е в противоречие със/цитирам/:
-Решение №242/2005г. на ВКС,Іго,постановено по реда на отменения ГПК,според което при извършване на делбата чрез възлагане имотите се оценяват по средни пазарни цени и това е тяхната действителна стойност по смисъла на член 288,ал.5 ГПК/отм/,която следва да бъде определена към момента на възлагането.
-Решение №17/2006г. на ВКС,Іго,постановено по реда на отменения ГПК,според което съдът не е длъжен да възприеме заключението на вещото лице,а да го обсъжда заедно с другите доказателства по делото.При изслушана и приета по делото неоспорена експертиза,право на съда е при анализ и преценка на доказателствата да възприеме заключението или не.,
-Решение №1131/2008г. на ВКС,Vго,постановено по реда на отменения ГПК,според което решаващият съд преценява всички доказателства по делото и основава решението си на установените от него обстоятелства и закона,
-Решение №1199/2008г. на ВКС,ІVго,постановено по реда на отменения ГПК,според което по смисъла на член 288,ал.5 пр.2 ГПК/отм/,имотите се оценяват по действителната им стойност,която е средната пазарна цена според търсенето и предлагането към момента на ликвидиране на собствеността , и
-Решение №622/2006г. на ВКС,ІVго,постановено по реда на отменениия ГПК,според което съдът не е обвързан със заключението на вещите лица,а го обсъжда заедно с установените факти и го преценява по свое вътрешно убеждение.
В края на изложението си касаторите посочват /цитирам/:
„Точното прилагане на закона в това отношение-член 349,ал.4 ГПК,е от съществено значение за правата на съделителите.”,и отново се цитират въпросите по т.1,2 и 3 от началото на изложението на касаторите.
В писмения си отговор на касацонната жалба,ответницата по жалбата К. А. П.,чрез пълномощника си адвокат З. Т.,счита,че не са налице основанията за допускане на касационно обжалване на въззивноо решение и моли същото да не се допуска.
С решаващите си мотиви досежно действителната пазарна цена на делбения имот,въззивният съд е посочил,че същата е тази стойност,която отчита не само конкретното състояние на имота,но и икономическите параметри,обусловени от търсенето и предлагането на регионалния пазар за този тип недвижими имоти,която се определя от съда в делбения процес с помощта на вещи лица.По отношение на допуснатата и изслушана от въззивния съд нова съдебно-оценителна експертиза,която да даде заключение за действителната пазарна цена на делбения имот,същата не е възприета от съда,тъй като е с по-висока стойност за имота,от тази възприета от първоинстанционния съд,поради което в съответствие с разпоредбата на член 271,ал.1,изр.последно,не се взема предвид.Въззивният съд е приел,че по делото не са събрани други доказателства за наличие на оценка,различна от тази,която е приел районният съд,поради което приема,че тя е действителната пазарна цена на делбения имот.
Преди всичко,съгласно възприетото в т.1 на Тълкуването решение №1/19.02.2010г. по тълк.д.№1/2009г. по описа на ОСГТК на ВКС,правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело,е този който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда,като касаторът е длъжен да изложи точна и ясна формулировка на този въпрос.Така както са формулирани в точки 1,2 и 3 от началото на изложението на касаторите като правни въпроси,същите са неотносими към решаващите мотиви на съда,изложени по-горе.В подкрепа на тези свои въпроси,касаторите навеждат аргументи,обуславящи изцяло касационни оплаквания по смисъла на член 281 т.3 от ГПК,които са различни от основанията за допускане на касационно обжалване по смисъла на член 280 ал.1 ГПК.Това е така,защото оценката за законосъобразност на въззивното решение ще се направи след допускането му до касационно обжалване,в производството по реда на член 290 ГПК.Освен това,касаторите цитират и прилагат,само практика на ВКС,постановено по реда на отменения ГПК,която може да се отнесе единствено към хипотезата на член 280,ал.1т.2 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение/виж т.2 на горепосоченото тълкувателно решение/,и то когато се отнася до същия правен въпрос,или въпроси,формулирани от касаторите.След като посочените от касаторите като правни въпроси,разрешени от въззивния съд,според техните твърдения в противоречие с практиката на ВКС,са неотносими към правните изводи на съда,обусловили изхода на делото,съобразно изложените от последния решаващи мотиви,то не са налице основанията за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
На основание член 78 ал.3 ГПК на ответницата К. А. П. следва да се присъдят направените разноски за настоящата касационна инстанция,в размер на 600 лева,представляващи адвокатско възнаграждение за един адвокат,съгласно приложения договор за правна помощ от 11.01.2012г.
Водим от горното, съставът на второ гражданско отделение на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №147/13.10.2011г. на Софийски окръжен съд,постановено по гр.д.№72/2011г. по описа на същия съд.
ОСЪЖДА З. Г. П. от [населено място],Х. Д. П. от [населено място] и А. Д. С. от [населено място],да заплатят на К. А. П. от [населено място] сумата 600 лева/шестстотин лева/разноски по делото за настоящата касационна инстанция.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: