ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 334
София, 06.07.2016 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на четвърти юли през две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ВЕСКА РАЙЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ:СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
ЛЮБКА АНДОНОВА
при секретаря
изслуша докладваното от съдията ЛЮБКА АНДОНОВА
ч.гр.дело № 2508/2016 год.
Производството е по чл. 274, ал. 2 от ГПК.
Образувано по частна жалба на Е. Г. Ц. от [населено място], чрез процесуалния й представител адв.Д. Т. срещу определение № 75 от 16.2.2016 г, постановено по ч.гр.дело № 6050/2015 г по описа на ВКС, Четвърто гражданско отделение, с което е оставена без разглеждане частната касационна жалба на Е. Г. Ц. срещу въззивното определение № 648 от 29.9.2015 г по в.ч.гр.дело № 489/2015 г на Варненски апелативен съд.
В частната жалба се подържа, че атакуваното определение е неправилно и незаконосъобразно, тъй като подадената частна жалба подлежи на касационен контрол.Иска се отмяната му и постановяване на друго, с което подадената частна касационна жалба срещу въззивното определение бъде разгледана по същество.
Ответникът по частната жалба Б. Д. К. от [населено място] не взема становище по същата.
Върховният касационен съд, тричленен състав на Четвърто гражданско отделение намира следното:
От данните по делото се установява следното :
С решение № 94/24.6.2014 г, постановено по въззивно гр.дело № 204/2014 г на Варненски апелативен съд е потвърдено решение № 43/14.1.2014 г по гр.дело № 2544/2912 г на Варненски окръжен съд, с което е отхвърлен като неоснователен искът по чл.26 ал.2 от ЗЗД вр.чл.124 ал.1 от ГПК, предявен от Е. Г. Ц. срещу Б. Д. К. за прогласяване за нищожен, като сключен без съгласие /привиден/ и в противоречие с добрите нрави на договора, обективиран в нотариален акт № 68, т.2, рег.№ 3968, дело № 203/2011 г на нотариус П. П., с който Ц. е продала на ответника собствените си недвижими имоти, находящи се в жилищната сграда в [населено място] на [улица] е отхвърлен предявения в условията на евентуалност иск от Е. Г. Ц. против Б. Д. К. по чл.29 от ЗЗД за унищожаване поради измама на същия договор.С определение № 480 от 8.4.2015 г, постановено по гр.дело № 6444/2014 г, ВКС, Четвърто ГО не е допуснал касационно обжалване на въззивното решение на Варненски апелативен съд.
След влизане в сила на въззивното решение, с определение № 2479/ от 9.7.2015 г на Варненски окръжен съд по гр.дело № 2544/12 г е отменено определение № 2616/18.9.12 г, с което по делото е допуснато обезпечение на предявените от Е. Г. Ц. срещу Б. Д. К. искове чрез спиране на изпълнението по изпълнително дело № 20127190400416.С въззивното определение № 648 от 29.9.2015 г по в.ч.гр.дело №489/15 г на Варненски апелативен съд е потвърдено определение № 2479 от 9.7.2015 г на Варненски окръжен съд по гр.дело № 2544/12 г.
С определение № 75 от 16.2.2016, постановено по гр.дело № 6050/2015 г, ВКС, Четвърто гражданско отделение е оставил без разглеждане като процесуално недопустима подадената от Е. Г. Ц. срещу въззивното определение № 648 от 29.9.2015 г по в.ч.гр.дело № 489/2015 г на Варненски апелативен съд.Приел е, че въззивното определение не подлежи на касационно обжалване, тъй като определенията на съда по обезпечение на иска-чл.390 ал.1 и чл.396 ал.1 от ГПК, както и тези по отмяна на обезпечителните мерки-чл.402 ал.2 от ГПК подлежат на двуинстанционно разглеждане, съгласно задължителната практика на ВКС, обективирана в ТР № 1 от 21.7.2010 г на ОСГТК на ВКС по тълкувателно дело № 1/2010 г, с изключение на хипотезата на чл.396 ал.2 от ГПК /ДВ бр.100/21.12.2010 г/, при която подлежат на касационно обжалване определенията на въззивния съд, с които е допуснато обезпечение на иска, когато първоинстанционният съд е отказал исканото обезпечение.Приел е също, че въззивното определение не попада в обхвата на съдебните актове, подлежащи на касационно обжалване пред ВКС, които съгласно нормата на чл.274 ал.3 от ГПК са само определенията на въззивните съдилища, с които се оставят без уважение частни жалби срещу определения, преграждащи по-нататъшното развитие на делото и определенията, с които се дава разрешение по същество на други производства.
Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение намира следното :
Обжалваното определение е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.Определението, с което въззивният съд е потвърдил първоинстанционното определение за отмяна на допуснатото обезпечение поради приключил с влязло в сила решение съдебен спор, не прегражда развитието на делото и не попада в хипотезата на чл.274 ал.3 т.1 от ГПК.Определението не е и от категорията по чл.274 ал.3 т.2 от ГПК, с които се дава разрешение по същество на други производства.Такъв характер имат само определенията, които по своята същност се доближават до решенията, защото разрешават материалноправния спор-изискване на което въззивният акт не отговаря.
Обжалваното определение на тричленен състав на ВКС е постановено в съответствие със задължителната практика на ВКС, обективирана в ТР № 1 от 21..7.2010 г на ОСГТК на ВКС по тълкувателно дело № 1/2010 г, съгласно която определенията по обезпечение на иска, както и тези по отмяна на обезпечителните мерки подлежат на двуинстанционно разглеждане.Поради това същото следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
Следва да се отбележи, че цитираното от жалбоподателя определение № 767/30.11.2015 г по ч.гр.дело 5139/15 г не съставлява задължителна съдебна практика, тъй като с него, както и с определението по чл.288 от ГПК не се допуска касационно обжалване и следователно не се дава конкретно разрешение на поставен процесуалноправен въпрос.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на IV г. о.
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 75 от 16.2.2016 г, постановено по ч.гр.дело № 6050/2015 г по описа на ВКС, Четвърто гражданско отделение.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :1.
2.