О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 334
София, 07.03.2013 година
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на пети март, две хиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЗЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
изслуша докладваното от съдията Н. Зекова
дело № 1404/2012 година.
Производство по чл. 288 ГПК.
Е. С. А. със съдебен адрес в [населено място] е подал касационна жалба срещу решение на Софийския апелативен съд по гр. д. № 290/2012 г., приложил изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК, Постановление № 4/1968 г. и Постановление № 7/1968 г. на Пленума на ВС, Тълкувателни решения на ВКС.
Ответникът П. на Р Б не е взела становище по жалбата.
След проверка, касационният съд установи следното:
Софийският апелативен съд с въззивно решение от 25. 06. 2012 г. по гр. д. № 290/2012 г. е потвърдил първоинстанционното решение на Софийския градски съд по гр. д. № 305/2010 г. в частта, с която е отхвърлена претенцията на Е. А. за обезщетение за неимуществени вреди над сумата 40 000 лв. до предявения размер 90 000 лв., отменил същото решение в частта, с която е осъдена П. да заплати на А. обезщетение за неимуществени вреди над сумата 5 000 лв. до размер на сумата 40 000 лв. и отхвърлил претенцията на Е. А. за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 35 000 лв. /разликата над 5000 лв. до 40 000 лв.. С въззивното решение е отменено решението на Софийския градски съд по гр. д. № 305/2010 г. в частта, с която в полза на А. е присъдена сумата 9300 лв. обезщетение за имуществени вреди и отхвърлил иска на А. срещу П. за сумата 9300 лв. обезщетение за имуществени вреди. Въззивният съд е приел, че определената сума 5000 лв. е достатъчна да възмезди понесените от ищеца неимуществени вреди в резултат на повдигнатите от П. две обвинения за извършени престъпления, по които той е бил оправдан от наказателния съд, а искането за присъждане на обезщетение за имуществени вреди – разходи от 9300 лв. за лечение на зъбите, е неоснователно, тъй-като липсва причинна връзка между тези вреди и наказателното производство, водено срещу ищеца.
Искането на жалбоподателя за допускане на касация е заявено на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК – произнасяне на въззивния съд по материалноправни въпроси в противоречие с практиката на ВКС. Жалбоподателят твърди, че при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди, въззивният съд се е позовал на обстоятелства, които са извън предмета на спора по настояшото дело – предишни осъждания на А. с влезли в сила седем присъди за тежки умишлени престъпления. Счита, че това позоваване на решаващия съд има съществено значение за изхода на делото и въпросът, дали следва да се преценяват други осъждания на ищеца по чл. 2 ЗОДОВ е от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото. Твърди се също, че при определяне на размера на обезщетението, въззивният съд е нарушил т. 11 от Тълкувателно решение № 3/2004 г. на ОСГК на ВКС, като не е съпоставил броя и тежестта на деянията, за които ищецът е оправдан с тези, за които е осъден.
Доводите на жалбоподателя за допускане на касационно обжалване са несъстоятелни. Решаващият съд изрично се е позовал на принципа на чл. 52 ЗЗД за определяне размера на обезщетението за неимуществените вреди по справедливост. В съответствие с установената и задължителна съдебна практика – т. 11 от ППВС № 4/1968 г., въззивният съд е взел предвид всички обстоятелства, които имат пряко или косвено значение за естеството и тежестта на неимуществените вреди. Изключително субективния характер на тези вреди не може да се подчини само и единствено на механичното отчитане на броя на оправдателните и осъдителни актове на наказателния съд по обвиненията на П.. Съобразените от решаващия съд фактически обстоятелства за криминалното досие на ищеца, за това че по време на наказателното производство е изтърпял наказанията по други присъди, за това че наказателното производство е продължило няколко години в рамките на съдебната фаза, тъй-като наказателният съд е проявявал максимална прецизност при спазване на съдопроизводствените правила и прилагане на материалния закон, в резултат на което е оправдал ищеца по предявените обвинения поради липса на достатъчно категорични доказателства, са относими към преценката за размера на вредите и дължимото обезщетение. Същественото е, че всички тези съображения и оценки формират доказателствения извод на въззивния съд, който не може да бъде основание за допускане на касация. Съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК основание за допускане на касация са разрешени от въззивния съд правни въпроси, но не и доказателствените му изводи. Те могат да бъдат проверявани само в производство по разглеждане на касационната жалба по същество по чл. 293, ал. 2 ГПК, при вече допусната касация. По същите съображения е неоснователно искането за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, с което е отхвърлен искът за обезщетение за имуществени вреди. Апелативният съд е отчел липсата на доказателства за причинна връзка между наказателното производство по предявените обвинения и зъболечението, което е претърпял ищеца.
Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението от 25. 06. 2012 г. по гр. д. № 290/2012 г. на Софийския апелативен съд по жалбата на Е. А..
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: