О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№334
Гр.С., 09.10.2015год.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Гражданска колегия, Второ отделение в закрито заседание на петнадесети септември през две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР ВЛАХОВ
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
ВЕСЕЛКА МАРЕВА
като разгледа докладваното от съдия В. гр.д.№ 3068 по описа на ВКС за 2015 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на С. Д. Р., М. Т. Д. и Д. С. Д. срещу Решение № 133 от 20.03.2015 г. по в.гр.д.№ 171/15 г. на Русенския окръжен съд. С обжалваното въззивно решение е потвърдено първоинстанционното Решение № 1935 от 17.12.2014 г. по гр.д.№ 2976/14 г. на Русенския районен съд, с което е уважен предявеният от Н. Р. против касаторите иск за собственост с правна квалификация чл.108 ЗС- за признаване правото на собственост на ищците и осъждане на ответника да им предаде владението на 3/8 ид.ч. от дворно място в [населено място], Р. област, представляващо УПИ V- 674 от кв.8 по плана на селото, заедно с построената в мястото къща с приземен етаж, кухня, дам и плевня. В касационната жалба се поддържа, че така постановеното решение е неправилно поради нарушаване на материалния закон, поради което се моли за неговата отмяна и постановяване на касационно решение по съществото на спора, с което исковата претенция за собственост бъде отхвърлена със законните последици.
Ответникът по касационната жалба- Н. Р. е депозирал по реда на чл.287, ал.1 ГПК отговор, с който моли касационното обжалване да не бъде допускано, като претендира присъждане на направените в производството разноски.
В изложението си по чл.284, ал.3, т.1 ГПК на основанията за допускане на касационното обжалване са формулирани материалноправни и процесуалноправни въпроси, които според касатора са обуславящи за изхода на делото и произнасянето по които от настоящата касационна инстанция би било от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото по смисъла на чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Тези въпроси, уточнени и конкретизирани съобразно задължителните постановки на ТР № 1/ 19.02.2010 г. по т.д.№ 1/09 г. на ОСГТК са, както следва:
– Порочно ли е съдебно решение, с което се отхвърля възражение на ответника за изключителни собственически права поради трансформация на лични средства при придобиване на имот по време на брака, при наличие на доказателства в подкрепа на възражението и непроведено насрещно доказване от противната страна, което да ги оборва. Така поставеният въпрос не е в състояние да обуслови исканото допускане на касационното обжалване. По същество същият обективира твърдение за неправилност на обжалваното въззивно решение поради необоснованост на възприетите от въззивния съд фактически констатации по конкретния спор, докато процесуалният закон предпоставя допускането на касацията от формулиране на принципен правен въпрос, произнасянето по който от страна на касационната инстанция да допринесе за уеднаквяване на съдебната практика занапред по сходни казуси. Изложените съображения са достатъчни, за да обусловят извод за недопускане на касационното обжалване по посочения въпрос.
– Нуждаела ли се е ответницата С. Р. от пълномощно от ищеца Н. Р. при прехвърляне на имота през 2006 г., след като бракът между тях е бил прекратен през 2003 г. и предмет на разпореждането е лично нейно имущество, а не имот, придобит по време на брака в режим на СИО. Така поставеният въпрос не е в състояние да обуслови допускане на касационното обжалване по вече изложените съображения, тъй като по същество представлява оплакване на неправилност на конкретното въззивно решение поради нарушаване на материалния закон, без да се формулира принципен правен въпрос, произнасянето по който да е от значение за правоприлагането. Независимо от това, въпросът предпоставя процесният имот да е лична собственост на касаторката, а именно това е спорният въпрос по делото, по който се дължи произнасяне с решението по съществото на спора с оглед конкретната фактическа обстановка, а не с определението по чл.288 ГПК.
– Валидно ли е упълномощаване за извършване на разпореждане с недвижим имот, притежаван от упълномощителя като физическо лице, ако пълномощното е дадено и в качеството му на управител на търговско дружество и съдържа овластяване на пълномощника да го представлява и в двете му качества. Въпросът е поставен с оглед съдържанието на представеното по делото нотариално заверено пълномощно от 09.03.2004 г. на ищеца Н. Р. в полза на ответницата С. Р., но не е от обуславящо значение по смисъла на указанията на ТР № 1/2009 г. от 19.02.2010 г. по дело № 1/09 г., ОСГТК, тъй като не е обусловил правните изводи на въззивния съд по конкретното дело- в случая са изложени мотиви единствено за липса на валидно учредена представителна власт поради това, че пълномощното не овластява ответницата да се разпорежда с процесния недвижим имот в [населено място], без да са излагани съображения относно качеството, в което е действал упълномощителя при извършване на упълномощителната сделка. По тези съображения касационното обжалване не следва да се допуска и по този въпрос.
– Порочно ли е обжалваното въззивно решение, с което е уважена искова претенция за собственост на лице, което не е български гражданин, предвид забраната на чл.22 К. и чл.29 ЗС. Въпросът не е от обуславящо значение, тъй като не е поставен в основата на правните изводи на въззивния съд, който е приел направените в тази връзка фактически възражения и доказателствени искания, обективирани във въззивната жалба на ответниците, за неосвоевременни и като такива- преклудирани съгласно чл.266 ГПК. В този смисъл така поставеният въпрос не представлява основание за допускане на касационното обжалване.
– Правилно ли е съдебно решение, с което се уважава иск за собственост, без да бъде отменен издаденият в негова полза нотариален акт. По този въпрос обжалваното въззивно решение е съобразено със задължителната съдебна практика /ТР № 3 от 29.11.2012 г. по т.д.№ 3/2012 г. на ОСГК/, според което на отмяна по реда на чл.537, ал.2 ГПК подлежат само констативни нотариални актове, с които се удостоверява право на собственост върху недвижим имот, не и тези удостоверяващи сделки, с които се прехвърля, изменя или прекратява вещно право върху недвижим имот. В конкретния случай легитимиращите ответниците нотариални актове удостоверяват прехвърлителни сделки и като такива правилно не са били отменени от въззивния съд, с оглед на което поставеният въпрос не обуславя допускане на касационното обжалване.
– Придобит ли е по давност процесният имот от ответниците по силата на кратката 5-годишна придобивна давност, като се има предвид, че ищецът не е плащал за него местни данъци и такси, не е участвал в поддръжката му и в извършването на подобрения в него. Така поставеният въпрос също не е обуславящ, тъй като въззивното решение не обективира произнасяне по възражение на ответниците за придобиване на имота по давност, а такова не е и релевирано от тях в рамките на преклузивния срок по чл.131 ГПК /т.4 от ТР № 1 от 09.12.2013 г. по т.д.№ 1/13 г. на ОСГТК/.
С оглед изложените съображения, предвидените в процесуалния закон основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение на Русенския окръжен съд не са налице.
Предвид изхода на производството и на основание чл.78, ал.4 ГПК касаторите следва да заплатят на ответника по касация направените от него разноски в настоящото производство, а именно сумата 500 лв. адвокатско възнаграждение.
Водим от горното, ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, състав на Второ Гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Решение № 133 от 20.03.2015 г. по в.гр.д.№ 171/15 г. на Русенския окръжен съд, по касационната жалба на С. Д. Р., М. Т. Д. и Д. С. Д..
ОСЪЖДА С. Д. Р., М. Т. Д. и Д. С. Д. на основание чл.78, ал.4 ГПК да заплатят поравно на Н. Р. сумата 500 лв. /петстотин лева/ разноски в касационното производство.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: