2
гр. д. № 5526/2016 г. ВКС на РБ, І г. о.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 334
София, 09.06.2017 година
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, първо отделение в закрито заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИЯНА ЦЕНЕВА
СВЕТЛАНА КАЛИНОВА
изслуша докладваното от съдията Ж. Силдарева гр. д. № 5526/2016 год.
Производството е по чл. 288 ГПК.
С решение № 136 от 18.10.2016 г. по гр. д. № 279/2016 г. Ямболски окръжен съд е потвърдил решение № 336/20.06.2016 г. по гр. д. № 481/2016 г. на Ямболски районен съд, с което са отхвърлени предявените от [община] срещу Л. К. и С. К. при условията на обективно пасивно съединяване искове за установяване, че правото на строеж за построяване на жилище, ателие и гараж, в ПИ с идентификатор 87374.527.161 по КК и КР на [населено място], което е било отстъпено на Т. П. Л. с договор от 10.01.1990 г., сключен въз основа на заповед № І-А1172/11.06.1990 г. на Председателя на ИК Я., което право е продал през 2001 г. на Д. М. К. е погасено поради неупражняването му в петгодишния давностен срок по чл. 59, ал. 3 ЗС.
В срока по чл. 283 ГПК против въззивното решение е постъпила касационна жалба от [община] оплаквания за неправилност и незаконосъобразност.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК са формулирани въпроси, за това кой носи доказателствената тежест за установяване проведена процедура по чл. 51 ЗН; длъжен ли е ищецът при липса на възражение от ответниците, да поиска провеждането на такава процедура; при предявен иск за собственост срещу малолетен липсата на опис, основание ли е за отхвърляне на иска или е основание за прекратяване на производството по делото; задължен ли е съда, когато е сезиран с иск против малолетни наследници, да им определи срок, в който да заявяват дали приемат наследството или не, както и да проведат процедурата по съставяне на опис на наследството; Неприемане на наследството по опис води ли до липса на материалноправна легитимация на ответниците, които са недееспособни малолетни наследници и не губят качеството си на наследници на това основание.
По първия въпрос се твърди наличие на основанието по чл. 280, ал.1, т. 1 ГПК, тъй като е разрешен в противоречие с формирана задължителна практика, а по последния се поддържа основанието по чл. 280, ал.1, т. и 2 ГПК, тъй като се решава противоречиво от съдилищата.
Ответниците по касация оспорват наличието на основания за допускане на обжалването, както и касационната жалба по същество.
Върховният касационен съд за да се произнесе по наличието на основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, взе предвид следното:
От фактическа страна по делото е установено и по тези факти няма спор между страните, че през 1990 г. [община] е учредила в полза на Т. П. Л. право на строеж върху държавен имот, съставлявал УПИ ХХІV в кв. 90 по плана на [населено място] за построяване на жилище и ателие. С заповед № І-А 2454 от 22.10.1990 г. [община] е отстъпила допълнително право на строеж върху още 220 кв. м., предвид влязло в сила изменение на застроителния план, с който площта на парцела е била увеличена с още 220 кв. м. След изменение на плана от 1994 г. имотът съставлява УПИ V в к. 85 по плана на [населено място], а след одобряване на КК и КР за града през 2005 г. той е с идентификатор 87374.527.161.
През 2001 г. Л. и съпруга му са продали отстъпеното им право на строеж на Д. М. К. върху имота заедно с построеното ателие-гараж, завършено в груб строеж с 50% степен за завършеност, за който договор е съставен н. а. № 102, рег. № 12940, т. ХІІ, н. д. № 1609/19.12.2001 г.
Приобретателят К. е починал през 2011 г. и е оставил за наследници ответниците по иска Л. К., родена 2004 г., действаща чрез своята майка и законна представителка М. Л. К. и С. Д. К., родена 2006 г., действаща чрез своята майка и законна представителка В. Ж. И.. По делото няма данни ответниците да са приели наследството, останало от баща им по опис.
При така установените факти съдът е приел, че ответниците не са материалноправно легитимирани страни по иска, тъй като не са приели наследството по опис. Направил е извод, че съгласно чл. 61, ал. 2 ЗН недеспособните придобиват наследството на наследодателя си само чрез приемането му по опис, т. е. придобиването на наследството може да стане само изрично, като се заяви пред районния съдия, състави се опис на наследственото имущество и приемането бъде вписано в особената книга за това. Ищецът не е доказал придобиването на правото на строеж на основание наследствено правоприемство от ответниците.
На следващо място е приел, че правото на строеж не е погасено по давност, тъй като е било реализирано. Като е обсъдил отразеното в договора за продажба на право на строеж, сключен от наследодателя на ответниците и издаденото разрешение за строеж в полза на Т. Л., е достигнал до извода, че то е издадено на основание чл. 152, ал. 2 ЗУТ – за отделни етапи на строежа, които могат да се изпълняват и ползват самостоятелно. Изпълненото ателие-гараж в груб строеж, в степен на завършеност до 50% сочи на реализиране на правото на строеж, поради което не е налице основание по чл. 59, ал.1 ЗС за погасяването му по давност. Фактът, че следващия приобретател не е реализирал правото на строеж и по данни от приетата техническа експертиза към датата на извършения оглед в имота няма застрояване и същият е обрасъл с диворастящи растения, е ирелевантен след като първоначалния носител на това право е реализирал една от постройките, за които това право е било отстъпено.
Въззивният съд е споделил изводите на първоинстанционния. Обосновал се е с това, че съгласно чл. 48 ЗН наследството се придобива с приемането му. Без приемане наследникът не отговаря за задълженията на наследодателя си. По отношение на недееспособните не може да се приложи разпоредбата на чл. 51 ЗН, тъй като по отношение на тях срокът за приемане на наследството по чл. 61 ЗН следва да се счита преклузивен от момента, в който отпадне причината за недееспособност и могат да изразят валидна самостоятелна воля. В тежест на ищеца е да докаже факта на приемане на наследството или да поиска да се проведе процедура за това по чл. 51 ЗН.
Поставеният въпроси за това задължен ли е съдът, когато е сезиран с иск против малолетни наследници, да им определи срок, в който да заявяват дали приемат наследството или не, както и да проведат процедурата по съставяне на опис на наследството и дали неприемане на наследството по опис води до липса на материалноправна легитимация на ответниците по иск за делба, които са недееспособни малолетни наследници, обуславят основание по чл. 280, ал.1, т. 1 ГПК за допускане на касационна проверка по него, тъй като са разрешение в противоречие на установената задължителна практика на ВКС, пример за която е и Р № 187 от 20.04.2011 г. по гр. д. № 1780/2009 г. на ВКС, І г. о., на което се е позовал касатора.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на І г. о.
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 136 от 18.10.2016 г. по гр. д. № 279/2016 г. Ямболски окръжен съд.
УКАЗВА на касатора [община] да внесе по сметка на ВКС такса за касационно обжалване в размер на 71.44 лв. и представи доказателство за това в едноседмичен срок от съобщението.
След изпълнение на указанието делото да се докладва на председателя на І г. о. за насрочване, а при неизпълнение – на докладчика за прекратяване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: