О п р е д е л е н и е
По чл. 288 от Гражданско процесуалния кодекс
№ 334
гр. София , 24.04.2009 година
ВЪРХОВНИЯ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, ПЪРВО отделение, в закрито заседание на двадесет и трети април, две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Костадинка Арсова
ЧЛЕНОВЕ : Бонка Дечева
Велислав Павков
като изслуша докладваното от съдията Арсова гр. дело № 465/2009 година
Производството е по чл. 288 ГПК във вр. с чл.280 ГПК.
Производството е образувано по касационна жалба на К. Х. В. срещу решение № 433 от 7.11.2008 г. по гр.д. № 2* от 2008 г. на Софийски градски съд , с което е отменено решение от 7.05.2008 г. по гр.д. № 23 от 2007 г. на Районен съд, гр. С., 29 състав и е отхвърлен предявеният от касаторката срещу Ц. к. с. иск за ревандикация на 145 кв.м. ,съставляващ бивш имот пл. № 7а, а понастоящем имот пл. № 20 от кв.518 по плана на гр. С., м. Центъра /ГЦ- З. Г-14/ . В касационната жалба се навеждат основания за неправилност на решението – необоснованост, съществено нарушение за процесуалните правила при преценка на доказателствата и материална неправилност , всичките субсумирани в хипотезата на чл.281, т.3 ГПК.
В представеното изложение касатора се позовава на хипотезите на чл.280, ал.1, т.1 и т.2 и т.3 ГПК .
Ответника Ц. к. с. е взел становище по жалбата, като излага съображения в подкрепа на касираното решение и счита, че не следва да се допусне касационна проверка на същото.
Касационната жалба е постъпила след 1.03.2008 г. и по аргумент на § 2, ал.3 ПЗР ГПК при преценката на нейната допустимост е приложим реда на новия ГПК, в който е възприет принципа за касационна обжалваемост на всички дела, независимо от техния вид с изключението, предвидено в чл.280 , ал.2 ГПК за недопустимост на касационната проверка по делата с обжалваем интерес до 1 000 лева . В настоящия случай не е налице хипотезата на чл.280, ал.2 ГПК.
Върховния касационен съд, Първо гражданско отделение намира, че касационната жалба следва да се допусне до касационно разглеждане.
Съгласно чл. 280 ГПК касационно обжалване може да се допусне ако въззивният съд се е произнесъл по съществен материалноправен или процесуален въпрос, който е решен в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, решаван е противоречиво от съдилищата или има значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. В конкретния случай се подържат и трите хипотези на текста.
В изложението се сочи ,че с решението са разгледани съществени материално правни въпроси по начин, който противоречи на постоянната съдебна практика и касаят приложимостта на забраната на чл.59 ЗТСУ/отм./ , по аналогия за имоти , които със ЗРП са предназначени за мероприятия на държавата, кооперациите и обществените организации . Отговора на този въпрос обуславя извода за валидността на транслативната сделка , осъществена с н.а. № 1* т.02, рег. № 7* н.д. № 370 от 2000 г. , който легитимира касаторката като собственик на имота.
Софийският градски съд е отхвърлил предявеният ревандикационен иск от К. Х. В. срещу Ц. к. с. за терен с площ от 145 кв.м. съставляващ им. пл. № 7а от кв.518 по плана на гр. С., м. Центъра , /ГГЦІЗона Г-14/ защото е намерил , че н.а. № 1* т.02, рег. № 7* н.д. № 370 от 2000 г. , който легитимира касаторката като собственик на имота и нищожен поради противоречие със закона – чл.59 ЗТСУ/отм./, поради което ищцата не се легитимира като собственик .
Централния к. с. не оспорва обстоятелството , че владее имота , но намира, че е негов собственик на оригинерно основание защото го е придобил по давност , считано от 1968 г.
Софийски градски съд е обсъдил събраните по делото доказателства и е заключил , че относно спорния имот са действали влезлите в сила регулационен и кадастрален планове, одобрени през 1987 г. на основание чл.21 т.2 и чл.27 от ЗТСУ/отм./ . Регулационният план е насочен към формиране на дворищно регулационни парцели, не допуска изключения , поради което в териториалния му обхват не съществуват имоти , които нямат посочения статут. След като тези имоти са със статут на парцели , то за тях се прилага разпоредбата на чл.59 ЗТСУ/отм./ и прехвърлянето на реална част от парцел **** възможна само при условията на посочената норма. В конкретния случай не е спазена разпоредбата на чл.59 ЗТСУ/отм./ поради което и сделката е сключена в противоречие със закона- чл.26, ал.1 ЗЗД , което обуславя и нейната нищожност.
Настоящия състав намира ,че следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение с оглед приетото от въззивният съд , че на основание чл.21, т.2 ЗТСУ и чл. 27 ЗТСУ регулационният план има предназначение да образува дворищно регулационни парцели , като не се допускат изключения от това предназначение при условията на чл. 280, ал.12, т.3 ГПК като относимостта на този извод към спорното материално право ще бъде преценен при разглеждането на делото .
Касаторката дължи внасянето на държавна такса в размер на 2 % върху обжалваемия интерес или сумата 100/сто/ лева.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на въззивното решение № 433 от 7.11.2008 г. по гр.д. № 2* от 2008 г. на Софийски градски съд.
Задължава К. Х. В. да внесе в едноседмичен срок от съобщението държавна такса по сметка на ВКС в размер на 100/сто/ лева.
Делото да се докладва за насрочване след представянето на вносна бележка за внесена държавна такса.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: