O П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 334
София, 30.04.2009 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, състав на второ отделение на гражданска колегия, в закрито съдебно заседание на двадесет и седми април две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛАНА КАЛИНОВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
при участието на секретар
изслуша докладваното от съдията БАЛЕВСКА
гр.дело № 232 /2009 година и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано по касационната жалба вх. Nо 11 466/29.12.2008 год. на И. Х. А. от гр. Р. срещу въззивно Решение Nо 504 от 3.11.2008 година, по гр.възз.д. Nо 552/2008 година на Русенския окръжен съд, с което е оставено в сила Решение Nо 70 от 25.06.2008 година по гр.д.Nо 63/2008 година на Русенския районен съд по отхвърления иск за съдебна делба на дворно място в с. Щ., цялото от 842 кв.м. заедно с построената в него жилищна сграда и насаждения.
С касационната жалба се поддържа , че обжалваното решение е неправилно, поради неправилно приложение на материалния закон и допуснати нарушение на процесуалните правила , основание за отмяна по см. на чл. 281 т.3 ГПК.
С изложение по чл. 284 ал. 3 т.1 ГПК, жалбоподателят А. чрез процесуалния представител адв. Т. В. АК- Р. , обосновава допустимостта на касационното обжалване по чл. 280 ал.1 т.2 ГПК поддържайки, че същественият материално правен въпрос за тълкуване волята на завещателя по саморъчно завещание като едностранна сделка съобразно чл. 20 ЗЗД , при липсата на признаци, който да индивидуализизрат предмета на разпореждане, Р Nо 301/09.05.1995 година по гр.д. Но 23/95 на ВС-I отд., с същественият процесуално правен въпрос за обсъждане на доказателствата по делото е разрешен в противоречие с ППВС Nо 7/65 година .
В срока по чл.287 ал.1 ГПК е подаден писмен отговор от ответника по касация И. А. чрез адв. С.Стефанов, с която се поддържа довод за законосъобразност на обжалваното решение, правилно приложение на закона и липса на предпоставки за допускане на касационното обжалване поради различие на хипотезата по цитираното решение на ВС от 1995 година.
Състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия, след преценка на изложените с касационната жалба основания по чл. 280 ал. 1 ГПК , намира :
Касационната жалба е процесуално допустима от гл.т. спазване срока по чл.283 ГПК, така и с оглед изискването за наличие на обжалваем интерес над 1000 лв..
С обжалваното решение, окръжният съд в правомощията на въззивна инстанция по жалба на И. А. е оставил в сила решението на първата инстанция, приемайки, че саморъчното завещание от И. И. е нищожно по отношение на клаузата , че завещаният в полза на Д. М. недвижим имот , ще се наследи след нейната смърт от онзи, който я догледа.
При преценка на наведените доводи и сочените съдебни решения , настоящият състав намира , че НЕ са налице предпоставките на закона за допустимостта на касационното обжалване на основание чл. 280 ал. 1 т.1 и т.2 ГПК.
Решавайки спора за придобиване на права по наследство от страните по спора, в рамките на заявения иск за делба,по отношение на процесния недвижим имот – дворно място в с. Щ., цялото от 842 кв.м. заедно с построената в него жилищна сграда и насаждения, въззивният съд е изследвал валидността на С. завещание от 28.08.1998 година от И. М. И. в полза на съпругата си Д. М. М. на „половината от къща и половината от двор и 10 дка нива”,който имот ще се наследи от този, който я догледа”. Изводът , че завещателното разпореждане е нищожно е базиран на констатацията , че валидността на завещанието се определя от изискванията за съдържание- посочване на лицата , в полза на който се прави завещанието и имуществото, предмет на завещанието,и при липсата на индивидуализация на завещаното имущество, неяснота на самите завещателни разпореждания , същото е недействително поради противоречие със закона.
При неясно изразена воля , саморъчното завещание като волеизявление може и следва да се тълкува , за да се разкрие действителната воля, но само „ въз основа на съдържащите се в него завещателни разпореждания”, а не въз основа на доказателства или факти , извън изразената по завещанието воля. Именно в този смисъл е постановеното Р Nо 301/09.05.1995 година по гр.д. Nо 23/95 г. на ВС-I отд..с обжалваното решение, решаващият съд е отказал да тълкува волята на завещателя относно предмета на разпореждане „къща, двор и 10 дка ниви” с оглед на доказателства извън завещателното разпореждане , поради което не може да е приеме тезата на касатора , че е налице релевираното основание за допустимост на касационното обжалване по см. на чл. 280 ал.1 т.2 ГПК.
Не е налице основание за допустимост по см. на чл. 280 ал.1 т.1 ГПК, тъй като цитираната задължителна съдебна практика- ППВС 7- 1965 година е неотносима към процесуалния ред, при който е постановено обжалваното решение. Тази съдебна практика касае дадени от Пленума на ВС разяснения относно правомощията на втората инстанция като контролно- отменителна инстанция в рамката на отменените чл. 206-210 ГПК т.е. в редакция на ГПК до ДВ. Бр.124/1997 година. Обжалваното решение на въззивния съд е постановено при действието на правилата за разглеждане на спора от въззивната инстанция по чл.196 и сл. на ГПК, действащ по силата на измененията от 1997 година до влизане в сила /01.03.2008 година/ приетия с ДВ.бр.50/2007 година , нов ГПК.
Ето защо и на основание по чл. 280 ал.1 т.1 и т.2 ГПК във вр.с чл. 288 ГПК , състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване по касационната жалба вх. Nо 11 466/29.12.2008 год. на И. Х. А. от гр. Р. срещу въззивно Решение Nо 504 от 3.11.2008 година, по гр.възз.д. Nо 552/2008 година на Русенския окръжен съд, с което е оставено в сила Решение Nо 70 от 25.06.2008 година по гр.д.Nо 63/2008 година на Русенския районен съд по отхвърления иск за съдебна делба на дворно място в с. Щ., цялото от 842 кв.м. заедно с построената в него жилищна сграда и насаждения.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :